Преди четири години Иво Данчев е фотограф и арт директор на българския National Geographic. Както много други хора, идеята за живот на село го привлича със спокойствието, чистия въздух, допирът до природата. Той решава да последва мечтата си и се мести в родопското село Добростан, намиращо се в близост до Асеновград. <br /><br /> На снимката: Пастир със стадото си застрашени от изчезване каракачански овце, Западна Стара планина.

© Иво Данчев

увеличи
Преди четири години Иво Данчев е фотограф и арт директор на българския National Geographic. Както много други хора, идеята за живот на село го привлича със спокойствието, чистия въздух, допирът до природата. Той решава да последва мечтата си и се мести в родопското село Добростан, намиращо се в близост до Асеновград. <br /><br /> На снимката: Пастир със стадото си застрашени от изчезване каракачански овце, Западна Стара планина.
виж повече
Според него нищо не е случайно, защото там намира жената, с която създават семейство и дете. Друг фактор за избор на това село е непосредствената близост до резервата "Червената стена", който по думите на Иво е едно от последните диви места в България. <br /><br /> На снимката: Иво Данчев
виж повече
Всичко това се отразява върху фотографията му. "Започнах да снимам повече портрети на хора от селата. Да споделям техните историите и начина им на живот, който е по някакъв начин изчезващ. И да ги показвам на хората от града", казва той. За него хората от градовете и селата вече са като от различни планети. Той се надява, че неговите снимки правят връзка между тези два свята. <br /><br /> На снимката: каракачанка
виж повече
Иво е роден и израснал в софийския квартал "Захарна фабрика", но от малък е запленен от природата и в желанието си да прекарва повече време сред нея, често бяга от училище. Завършва педагогика на изобразителното изкуство в "Софийския университет" и магистратура по плакат и визуална комуникация в Художествената академия. Но години наред работи като планински водач, както и по проект за опазване на лешоядите в Централен Балкан.
виж повече
Дотогава на Иво никога не му е хрумвало, че някой ден може да стане фотограф. Това се променя, когато една сутрин разхожда кучето си в квартала и до един контейнер за боклук намира купчина списания National Geographic. Взима ги, разглежда ги и се вдъхновява от фотографията. През 2007г. купува първия си дигитален апарат и това бележи началото на нов етап в живота му.
виж повече
Бързо открива, че фотографията му се удава. През 2008г. печели конкурса за фотоесе на Lumix Award Bulgaria. Това го мотивира допълнително да се развива в тази посока. "Тогава си повярвах", казва Иво. "А през 2009г. имах нахалството за човек, който снима отскоро, да отида в редакцията на National Geographic и да им дам диск с мои снимки", допълва той.
виж повече
Иво има късмет, защото посещението му съвпада с момента, в който от списанието са решили да публикуват редовно локални материали за България. Неговите снимките им харесват и през 2009г. е публикуван първият му материал за National Geographic, който става най-добър локален материал след всички издания на списанието в над 30 държави.
виж повече
Това е началото на едно дълго сътрудничество, което и до днес продължава, и на още няколко най-добри локални материала. А от 2012г. Иво заема позицията на арт директор на National Geographic. През същата година заедно с колегата си Любомир Кюмюрджиев получава наградата "Черноризец храбър".
виж повече
Идеята за живот сред природата обаче не го е напуснала и той обикаля България в търсене на подходящото място, където да се засели. Първо спира вниманието си на селата около София, но бързо открива, че цените на имотите там надхвърлят бюджета му. Насочва се към Добростан, защото селото му е познато и гледката го впечатлява. Майка му е от Асеновград и не след дълго открива, че част от рода му води началото си от това село.
виж повече
Когато се мести да живее в Добростан, Иво се намира на кръстопът и не знае накъде да поеме. По различни причини той почти се е отказал да се занимава с фотография. В началото ежедневието му минава в работа в градината, в ремонти. "На село докато направиш едно, друго се разваля", разказва той. А отговорностите са повече, защото вече е и глава на семейство. "Така презаредих батериите си. Може би се бях изразходвал. Прегорял, както се казва", обяснява той.
виж повече
По този начин Иво успява да се върне към фотографията с нова енергия и ентусиазъм. Започва да комбинира опита си като планински водач и с опита си като фотограф. "Може би не съм истински фотограф в пълния смисъл на думата. Аз си представям, че фотографите са тотално отдадени на това да снимат", казва той. Иво отбелязва, че повишената му активност в социалните мрежи дава резултат, той получава все повече ангажименти като фотограф и през 2018г. е плътно зает с работа.
виж повече
По време на честите си пътувания из България той запечатва на снимките си бита на хората по селата и попада на различни истории. Една от тях е на двойка възрастни хора от село Бабек, които се намират в много тежко положение. Само дядото получава пенсия от 200лв. и това е месечният им бюджет. Жилището им се намира в окаяно състояние. Чрез снимките на Иво тяхната история добива публичност в социалните мрежи и стига до фондация "7 каузи".
виж повече
Иво и фондацията организират кампания за подпомагане на възрастните хора, която за няколко дни събира около 3000лв. "Даже трябваше да спрем кампанията, защото бабата и дядото се уплашиха, че адски много пари започват да се събират", коментира той. Тази пролет със средствата от кампанията ще бъде направен ремонт на жилището на пенсионерите. За Иво това е пример как фотографията реално може да помогне на някого.
виж повече
В сравнение с началния период на живота му на село в момента ежедневието на Иво се е променило. "Първо се шашках, че имам малко работа, сега – че имам много", шегува се той. Сега той се е мотивирал да прави фотокниги и когато не пътува, става, занимава се с дъщеричката си, разхожда кучето и след това сяда пред компютъра. Сътрудничеството му с National Geographic също продължава. Той се надява да открие баланс между различните задачи, защото работата на село не чака и се трупа.
виж повече
Освен към природата като малък Иво има интерес и към индианците и чете всички книги по темата, които му попадат. Негова детска мечта е да живее сред тях и през 2004г. отива в САЩ с тази цел. Първоначално попада в един от най-бедните резервати Пайн Ридж, щата Южна Дакота. Там романтичният образ, който си е създал от филмите и от книгите се разбива. Иво изкарва в резервата само няколко дни – накрая го обират и той трябва да бяга през нощта, оставяйки зад себе си целия си багаж.
виж повече
Той обаче не се отказва да преследва мечтата си и скоро се премества в друг резерват – на индианците от племето кроу. Остава в него няколко месеца, сближава се с хората, завързва приятелства. <br /><br /> На снимката: Младоженка от помашкото село Рибново. Там съществува обичаят "писана булка".
виж повече
"Коренните жители на Америка, или както ги наричаме индианците, са били подложени на преследване и геноцид от белите по времето на завземането на Северна Америка. Начинът им на живот е бил унищожен. След това са вкарани в резервати и част от тях са изпаднали в депресия, от която не могат да излязат до ден днешен. И все пак благодарение на резерватите те съхраняват културата си и до днес. Въпреки трудностите съвременните индианци се борят за достойно място в съвремието, като пазят културата и духа си жив", казва Иво.
виж повече
И докато идеята на Иво е била да остане да живее сред индианците, след няколко месеца той е обзет от силна носталгия и се завръща в България. "Това пътуване ми промени живота", обяснява той. Но не забравя за резервата и когато става фотограф, печели стипендия от "Фулбрайт", за да се върне сред племето кроу и да направи поредицата от снимки "Индианско лято".
виж повече
Фотоесето на Иво Данчев "Индианско лято" може да бъде видяно на неговата страница в интернет www.evodanchev.com
виж повече
виж повече
, 38103

Иван Димитров, Иво Данчев

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.