В София вече може да минете по улица "Дими Паница".<br /><br />Малката отсечка между площад "Народно събрание" и бул. "Васил Левски", която влиза в подлеза към Софийския университет, от днес носи името на големия българин - определение, което наистина приляга на Паница. Изборът е неслучаен - той се ражда и израства в красивата къща на това място, преди да стане политически емигрант. След промените Паница се завърна и работи за страната в стила, припомнен от събралите се приятели: "А ти какво направи днес за България".<br /><br />Приживе е наричан най-добрият посланик на България (повече за него - в текста <a href="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/31/1131860_posledniiat_buditel/" target="_blank">"Последният будител" тук</a>).

© Велко Ангелов

увеличи
, 5330

Ключови думи към статията:

Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 1001 Неутрално
  2. 2 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 2884 Неутрално
  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Дими Паница беше достоен българин!
    Именуването на улица е най-малкото, което му дължим.
    Мир на Душата му!!!

  4. 4 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2261 Неутрално

    Не можеше ли някоя по-сбутана улица.

  5. 5 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 897 Неутрално
  6. 6 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4101 Неутрално

    Беше наистина радетел за България, на него дължим до голяма степен и Американския Университет в Благоевград. Почит.

  7. 7 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2320 Неутрално

    Данче, слез!
    —цитат от коментар 1 на ju.li


    Сигурно си с кокоши мозък. По количество. Да не обиждам кокошките.
    Похвална инициатива и добра осъществена.

  8. 8 Профил на gilead
    gilead
    Рейтинг: 393 Неутрално

    Първото име на Професор Балкански е Минко, не Минчо, към редакторите

  9. 9 Профил на realismisthename
    realismisthename
    Рейтинг: 513 Неутрално

    Срам и позор, улици кръстени на куцо, кьораво и сакато...

  10. 10 Профил на стафилокок
    стафилокок
    Рейтинг: 967 Неутрално

    До коментар [#4] от "blondofil":
    "Не можеше ли някоя по-сбутана улица."
    Като гледам колко е отредено на хан Аспарух в София, стига му толкова на Паница.

    Миналото се наследява, бъдещето се изгражда.
  11. 11 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 11627 Неутрално

    Изключително представителна уличка. Най-после получи дипломатическо име.

  12. 12 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1078 Весело

    Срам и позор, улици кръстени на куцо, кьораво и сакато...
    —цитат от коментар 9 на realismisthename


    Споко, на теб никой няма да кръсти улица!
    Ще си пукнеш в мизерия и анонимност.

  13. 13 Профил на cnr31591052
    cnr31591052
    Рейтинг: 128 Неутрално

    Кои са Джон Паница и родата му - публикувано през 2000 г.
    \друга гледна точка\
    и защо толкова години след атентата срещу папата осебено сега когато САЩ ни покровителстват - не е потърсено извинение от тех? Кой яде от мръсната паница на Джон Вместо да потърси съдебна отговорност от човека, който преди 18 години наклепа България, днешната власт го толерира. Дими Паница развращава българската журналистика с подкупите си, наречени "награди". Тези дни вестници и националните електронни медии съобщиха за поредното раздаване на журналистическите награди "Паница". Сумата от 2000 долара бе раздадена на няколко репортери и коментатори от проправителствени издания за поръчкови материали. С телешки възторг изданията на наградените послушковци поясниха на публиката в снимки и текстове, как "меценатът на българската журналистика" Димитър- Джон ( Дими) Паница връчва грамоти и долари. Измикярската същност на част от българската журналистика отново изби като леке на гащи. Разбираемо е, че за зле платения журналистически труд в България аборигенската награда от 2000 долара е примамлива сума. Но все пак журналистът има обществена отговорност. Понякога това, зад което той застава, не може да се купи нито с две хиляди, нито с два милиона долара. Защото е морален принцип. Защото милиони хора се доверяват на журналиста и той много често е единствената им надежда. Журналистът и медията често са и институция и църква за мачкания от властта гражданин. И когато журналист приеме награда от компрометиран човек или фондация, цялата надежда се срива. Изчезва моралната опора на хората, отдавна загубили вяра в държавници и политици. Никой не пита кой дава наградите? Кой е този "филантроп", загрижил се за българската журналистика? Някой, който се е лутал в нейните коридори, който носи безбройните белези от всекидневните сблъсъци с мерзкото, човешките слабости и пороци, клеветите и интригите? Дълго ровил се в коша с мръсното бельо? Не, случаят не е такъв. Известно е, че за тази неблагодарна професия обикновено ордени не се получават. Получават се инфаркти и инсулти. Знае се, че след летците сърдечните удари сполетяват най-често журналистите. Защото работят най-много със сърцето си. Ето че изведнъж се появява благият меценат, който решава да раздава парички, да разделя колегията на правилни и неправилни коментатори и репортери. Димитър- Джон Паница, известен сред приближените си като "Дими". Кой е този? Това е човекът, оплюл и опозорил родната си страна преди 18 години. През август 1982 г. в списанието "Риидърс Дайджест", където той е шеф на европейското бюро, излизат дезинформациите на платения човек на ЦРУ Клеър Стърлинг, за "българската следа" в атентата срещу папата пред катедралата "Свети Петър" в Рим. Стърлинг споделя пред журналисти по-късно, че Паница и предложил щедро финансово рамо, за да публикува своите статии срещу България, както и две книги. " Разполагайте с колкото искате време, харчете колкото е необходимо, ходете където искате." казал и Паница тогава. Продължилото три години следствие не доказа българско участие в атентата. Месеци след публикациите на Стърлинг в "Рийдърс Дайджест турският журналист Угур Мумджу, експерт по международен тероризъм публикува факти, които доказват, че Стърлинг лъже за българската връзка и че лъжите й са осигурени от ЦРУ. За тези разкрития Мумджу заплаща със живота си. Пред очите на семейството му бомба, поставена в колата му, го разкъсва. Името на България обаче и до днес не е изчистено обаче, въпреки по-късните признания на ЦРУ, че "българската следа" е скалъпена от щатските и италианските служби. Защо не се търси съдебна вина от Паница? В резултат на платените от Паница лъжи на Стърлинг един невинен българин бива съсипан в италианските затвори. Сергей Антонов днес е пенсионер по болест, с тежки психотравми от процеса, а България е очернена пред целия свят след личната намеса на Джон Паница и публикациите в "Риидърс Дайджест". Вместо обаче българската прокуратура да се занимае с косвения причинител на смъртта на турския журналист и разсипването на живота на Антонов - Джон Паница, той бива възхваляван като меценат и оставен да корумпира журналистиката ни с подкупи, наричани награди. Изглежда Агов е бил прав, когато говори за рушвети, давани на български журналисти в амплитудата от 500 до 5000 марки. Горната граница се покрива с наградите "Паница". В днешните текстове на Наказателния кодекс има достатъчно параграфи, по които може да се търси отговороност, макар и след 18 години на Джон Паница за дейност против страната ни, както и гражданска отговорност за нанесени морални и материални щети на Сергей Антонов, чиновник на Република България. Фактът, че това не се прави, говори колко държавата ни се грижи за служителите си. Тя просто косвено ги подтиква към корупция и предателство, толерирайки един съмнителен тип като Паница. Предателската фамилия работи срещу България не от вчера Фамилията Паница е стара и много разклонена. Самият Джон Паница емигрира с чуждестранна помощ през 1948 г. Той е син на Евстати Паница и Мария Ябланска - издънка на богаташка софийска фамилия. Бившето китайско посолство на бул. "Цар Освободител" се помещаваше във фамилната къща на Яблански, където се е родил днешният раздавач на награди Димитър, наречен по-късно Джон. Това е къщата, заради чиято реституция Джон с настърпвение и хъс работи против родината си. Той натрупва актив пред службите на САЩ през 1952 г. когато заработва за многотиражното списание "Риидърс Дайджест", създадено, за да се разпространява на 16 езика в 100 милиона тираж по летищата и гарите на света като джобното четиво за средния гражданин, което внушава американските ценности, днес - евроатлантически. През 1956 г. младият Джон прави удар по време на унгарските събития. За тази и други услуги на службите, Паница е назначен за шеф на европейското бюро на списанието, а през 1985 г става заместник- главен редактор. Последното му издигане е награда за очернянето на родината му по случая "Агджа". Джон е потомък на Георги, когото наричат "паничката", защото си носел собствена купичка, когато се пиело вино от общата бъчва. Гнусял се от съселяни и близки. Това явно се е предало по наследство на Джон. Синовете на Георги натрупват пари във Виена по време на Руско-турската освободителна война. Докато българските опълченци загиват на Шипка, братя Паница пълнят касите си от военни поръчки. Един от внуците на Георги "Паничката" - Евстати, е прадядо по бащина линия на Джон. А братът на Евстати - Атанас е баща и дядо на двама от най-големите национални предатели в българската история - Коста и Тодор Паница. Коста Паница е осъден на смърт и разстрелян за антидържавен заговор и шпионаж в полза на чужда държава (Русия) през 1890 г. Дотогава той е майор, председател на Софийския военен съд. Обсъжда с руски шпиони възможността за убийството на Стамболов и княз Фердинанд. Стои зад арестуването на министър-председателя на България Петко Каравелов и лично участва в зверски побой над него в Черната джамия. Точно след този побой Каравелов произнася историческите си думи пред чужди журналисти:"В българските затвори не бият", макар, че едва ходи от ударите на Паница. Коста Паница е известен и с кощунството с мощите на Раковски. Решил да се прави на революционер, всъщност обикновен бандит, Коста не подбира средствата. През 1885 г. той инспирира обира на богатия българин от Крайова Христо Калъпов. За транспортиране на ценностите Паница използва ковчега с мощите на Раковски, който по това време бива пренесен в България. Тодор Паница е чичо на Коста. Той също е безскрупулен и подкупен. Включва се в македонските борби и веднага застава в редиците на предателите, платени от Москва и Белград. Живее във Виена охолно с парите на Коминтерна. ВМРО му издава присъда още през 1908 г. за убийството на македонските водачи Борис Сарафов и Иван Гарванов. Към обвиненията на ВМРО се прибавят много антибългарски дейности на Тодор Паница, включително и шпионаж срещу родината. На 8 май 1925 г. присъдата му е изпълнена от годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева във виенския Бургтеатър. Джон Паница е достойна издънка на продажници Днешното ВМРО би трябвало да подгони Джон Паница, така както и внука на брата на прадядо му Тодор. Вместо това обаче бившият главен прокурор, македонстващият Иван Татарчев се лекува в САЩ на разноски на Паница. Може би това е отговор на въпроса защо няма преследване срещу националния предател Димитър-Джон Паница от страна на прокуратурата. Предателят днес е в управата на Американския университет в Благоевград, управлява фондацията "Свободна и демократична България", учредена през 1991 г., раздаваща журналистическите награди. Той е и човекът, цанил Сегела да води политическата пропаганда на СДС през 1990 г., останала в спомените с отблъскващата карта с черепите и метеорологичния девиз "Времето е наше!" - днес просто материал за пародии. Намесата на Паница във формирането на общественото мнение у нас и корупцията под форма на журналистически награди не са случайни. Те са продължение от една последователна линия на намеса в българската политика и обществен живот, за да бъдат държани те в постоянна криза и разцепление. За да бъде прокарана разделителна черта между пропагандаторите на чужди за България идеи, на антинационалното мислене и тези, които поддържат позицията за необходимост от трайна национална идентичност в обединената Европа. Това разделяне става ясно, когато видим състава на журито, което класира лауреатите на наградата "Паница": Богдан Богданов от "Отворено общество", Георги Фотев, също на служба там, световно неизвестни журналисти от правилните медии "Свободна Европа" и "Демокрация" и друг подобен пълнеж. Превръщането на частните награди в институция е вредно Въпреки тенденциозния и чисто субективен характер на наградите, те биват разттръбявани всяка година от послушните на властта национални медии като нещо определящо за българската журналистика. Това е доста опасна тенденция, защото създава една прослойка от втренчени в доларите, готови на всякакви поръчки журналисти. Толерирането от страна на държавните институции на подкупите на Паница във вид на награди пък, ражда трайна почва за корупция в колегията. Размиват се разграничителните линии между обективната, имаща за отправна позиция българските национални интереси журналистика и платените доноси срещу България, които минават за "разследвания". Моралният разврат сред новите випуски на Факултета по журналистика става естествен начин на мислене, стил. Наградите на Съюза на българските журналисти, например, които също се раздават всяка година, биват редовно бойкотирани от БТА, БНТ и БНР, за тях не се говори, или са умишлено принизявани. Така на младите се сочи категорично: "Ето там е истината, при Паница". И някои от тях наистина ще се подлъжат. Ще клекнат пред мръсната паница на човека, който предаде родината им.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.