Мечти и страхове от Родопите

Рибново и Туховища. Младите хора казват, че обичат България, но за тях страната се е превърнала в място, в което стоят поняколко месеца. Който остава е от принуда или все пак, за да опита още нещо. Не одобряват как се управлява. За повечето положението е безнадеждно. Не очакват нищо от предстоящите избори.

Кадрие, която иска да пътува до Дубай и навсякъде

Тя скръства ръце. Така че дланите й да са скрити и на топло. Хладно е. Малко преди времето за следобедната молитва е. Центърът започва да се пълни. Не се чува много шум. Мирише на пушек.

"Мечтая да избягам, защо не? Винаги съм мечтала да съм учителка, защото обичам децата, обичам си всичко. Но тук е малко трудно да се живее. Затворено е, много е затворено".

Кадрие е на 25 години. Родена и израснала в Рибново. Говори пред бар "Централ", където работи, следобед, когато е приключила в детската градина.

Кадрие - по средата. От едната й страна е братовчедка й, от другата - нейна приятелка

Бар "Централ" е едно от няколкото подобни заведения в Рибново. Село с над 3500 жители. Намира се на площада. Там мъжете се събират преди молитва.

"Най-много ми липсва свобода. Интересувам се от политиката, защото като се смени политиката, сменят и хората. Докато работих в детската градина, два пъти ме уволняваха оттам. Защото си слагат техен човек. Не че не бях на ДПС, а господин Ахмед Башев, като беше кмет на община Гърмен, си слагаше свои хора", казва Кадрие и се усмихва широко.

"Аз съм на 25. За това общество трябва да съм омъжена на тази възраст, а не съм. Изключение съм. Моето семейство са много демократични и никога не са ми казвали нищо", казва Кадрие. Докато разказва в бара влизат и излизат хора. Поздравяват се. "Приятелите ми ги няма. Те избягаха в чужбина - две са в Англия, има и в Испания. Само аз останах тук".

Не е сигурна дали иска да работи в чужбина, както правят по-голямата част от младите хора. "Като ме уволниха и се хванах на инат да им покажа, че ще работя в детската градина. И си останах засега тук". "Защо не?" - така отговаря на въпроса дали би родила деца в Рибново.

На изборите най-вероятно няма да гласува. "За съжаление тук винаги гласуват за ДПС. Прието е, че това е нашата партия, защото сме малцинство и тя ще ни защитава. Което не е точно така", казва младото момиче и пак се усмихва много широко. Но обича да ходи на митинги, за да чуе какво обещават политиците.

Какво иска? "Да си имам пари, да си сбъдвам мечтите, да пътувам. Искам да отида в Дубай. Навсякъде искам. Хубаво е да знаеш как живеят хората". Много завижда за работата на журналистите - постоянно обикаляте.

Момичето, което вярва само в себе си

В Бар "Интрига" звучи "Няма такава държава" на Слави Трифонов.

Момичето, което не иска името й да бъде писано, а снимката й показвана, заради отношението, което ще получи от своите съселяни, разказва историята си.

Момичето идва в бар "Интрига" във времето за сутрешно кафе. Стои до към 12 ч. после се прибира вкъщи или се отбива до училището, където има приятели. Връща се отново към 17 ч. ,отново да отвори бара, остава до към 19.30 - 20.00 ч. Прибира се и гледа телевизия.

Така минава денят й. От две години. Когато баща й почива, тя се връща от Испания, за да не е сама майка й. Но не би останала в Рибново

"Няма шанс. Изобщо. Особено за по-младите. Или да се затворят в цехове... Всички почти избягаха. Не се задържаха много тук" - казва Момичето и се усмихва много често. Забрадката, която нейните приятелки носят около главата, тя е завързала около врата си. Косата й е на опашка. Докато говори, работи зад бара и обслужва клиентите. Говори много уверено и гледа в очите.

Не вярва, че изборите може да променят нещо. Не се интересува от политика.

"Седем години ме е нямало тук, последните две години си давах гласа - и заради близките ми - за ДПС " Виждала е техни митинги. Не им вярва. Няма смисъл да им вярва. Както те не биха ми помогнали, така и аз не бих с нищо, казва младото момиче и вдига рамене. Допълва: за толкова години нищо не сме видели.

Момичето чака да замине за Англия с брат си. Това е и предпочитаното място за младежите от Рибново, защото се изкарвали добри пари. Ще бере малини или ягоди и ще се върне. Приятелят й е в Германия.

"Това е труден въпрос. Не знам дали някой изобщо има мечти. Сякаш започнахме да живеем ден за ден. Да гледаш днес да преживееш", казва, след като се замисля на въпроса за какво мечтае.

Заминава за Испания на 17 години. Малко преди това се жени по принуда. Както повечето момичета в селото. "Аз се ожених твърде малка, не ми хареса и се разведох", обяснява Момичето.

За нея любовта е "едно чувство, което не съществува". "Не знам дали още съществува изобщо любовта в хората. Тук всички са много завистливи. Ако си направил веднъж една грешка, не ти я прощават. Както съм аз в момента. Омъжила съм се веднъж и като не съм го харесал, съм нямала право да го оставя. Трябвало да продължа с него. Аз избрах да не е така и да не живея тук за хората", казва Момичето и присвива очи, сякаш се замисля. "Заклеймяват те. Не живея за хората, живея по-разпуснато", продължа и се усмихва заради последната дума.

"В Рибново е трудно да си влюбен. Все ще намерят грешка в теб. Не че те са били безгрешни, разбираш ли. Същите истории. Не се връщат назад", отговаря на въпроса дали е влюбена.

"Аз имам мечти, но те са съвсем различни. Някои мечтаят за пари и хубави места. Аз мечтая просто за един човек, който да ме обича, да имам дете и да създам семейство. Не и тук. Не в Рибново, не в България".

"България е страхотна и винаги като си другаде, мечтаеш да се върнеш. Но хората ме спират - най-голямата грешка е в нас, че не сме единни. Как може да сме единни?", пита и продължава:

"Тези, които се водят за по-висше общество, може да ни обединят. Защото всичко е в тях. Както ни поведат, така може и да вървим. Проблемът е и в тях". Младата жена вярва единствено в себе си. И повтаря единствено. "Ще постигна това, което искам с помощта на човека до мен".

Какво е за нея свободата - "да не се страхувам от нищо, да вървя право напред. Да не се оставям мъжът да ми казва какво да правя".

Шабан и Мустафа за парите и измамата

Мустафа (най-вляво) и Шаман в бар "Централ"

Жълто-зелени-червени светлини огряват лицата на няколко младежи, седнали на втория етаж на бар "Централ". Малко след 17 ч. Музиката е много силна, така че почти нищо не се чува. Ако някой говори, то е на ухо. Но повечето гледат телефоните си.

Шабан пуши цигара. Навсякъде в заведенията в Рибново се пуши. Работил е в чужбина, сега е за кратко в Рибново. Неговият приятел Мустафа има сходна съдба

Нищо не ни липсва от чужбина. По-заплатено, повече пари. Пробвахме да работим. Аз бях в цех, после ходих в Германия във фабрика за месо. Може би в Испания ще отида, разказват на кратко и двамата историите си. Никакъв шанс няма в Рибново, няма в България, съгласяват се и двамата. Осведомяват се за случващото се изцяло от фейсбук и от радиото.

Коя е новината, която им е направила впечатление? "За пари", казва Шабан и се усмихва широко и поглежда към Мустафа. Който негласно се съгласява с приятеля си.

Как се изкарват пари? "С много труд", отново казва Шабан. Отново поглежда към приятеля си. После допълва: "Никой не изкарва пари така, става само с измама". "Нали тук така става. Така сме виждали", отговорят, отново с усмивка, но не толкова широка.

Не знаят дали ще гласуват. Ще отидат на предизборните митинги, за да видят. Иначе чакат отново да заминат за чужбина.

Зюлкера и плановете й да отглежда шафран

Центърът на Гоце Делчев. Зюлкера разполага с близо час, преди автобусът й да замине за село Туховища. Очите й са светло сини, косата й е рижа, лицето е на лунички. Говори бавно. Тя е на 32 години, живее в селото си. Има къща за гости, която е успяла да направи, без да даде подкуп. Има козметичен салон, за да си помага. Иска да направи ресторант с екологична храна и вероятно ще замине за Англия, за да пакетира плодове. Иначе е завършила мениджмънт. Уверявали са я, че ще трябва да даде много пари за подкупи за къщата. Тя не го прави Тя е и момичето, което през 2009 година на събранието на ДПС в село Кочан казва на тогавашния председател на ДПС Ахмед Доган: Вие ни говорите за тютюн, а ние искаме да правим роботи.

"От 2011 година съм сложила всички политици под общ знаменател. Заради качеството на работата", казва Зюлкера. "Аз работех в кметството в село Туховища, четири години и бях пряко свързана с общината. Не видях една свършена на 100 % качествена работа. Имахме проект за 23 млн. лв. одобрен за пътища и инфраструктура. Но реалната работа не беше добре свършена - пречиствателната станция в нашето село беше сложена в центъра. То мирише ужасно. Направено е сякаш за отбиване на номера", казва младата жена.

Обвинява ДПС и всички политици за състоянието на тютюнопроизводителите. Като чуе корупция и се сеща за Емел Етем. "Защото 2011 година в училището за политика на ДПС в края на лекцията Етем каза: "Колеги, да не говорим за корупцията. Тя е навсякъде. А тя тогава беше министър и тогава източваха много пари. Хората са разочаровани от ДПС и нямат алтернатива", казва Зюлкера.

Като чува "кандидатурата на Делян Пеевски", присвива уста.

Мечтае държавата да заработи и да даде шанс на хората. И да гледа шафран, което може да е добра алтернатива на тютюна. Проучила е и в България има прекрасни условия за гледане на шафран. "Инвестицията е много скъпа. Една луковица е 36 стотинки. 50 хиляди луковици трябват за един декар, което е 18 хиляди. Аз искам да започна с четири хиляди", казва Зюлкера, но банките й не отпускат кредит.

Страх я е само от Господ. "И от това, че хората нямат надеждата да се борят, нямат спокойствието да живеят нормално. Всеки месец трябва да мислиш как да си платиш сметките". Младата жена не може да прости, че политиците са докарали до такова състояние живота на възрастните хора.

Зюлкера се замисля къде би живяла, ако не в България. Но казва, че би било навсякъде, където има работа.

Всичко, което трябва да знаете за: