Колко е важна "хош гьорю" в Кърджалийско

Вече сме объркани, казват двама дядовци - българин и турчин. Приятели, които седят на пейка в центъра на Ардино и си говорят за миналото, за бита и по-малко за бъдещето. Не очакват нищо добро. Преди са гласували са ДПС. Сега обаче има и ДОСТ.

Пейката е под плачеща върба

В града няма работни места, не се надяват нещо да се промени след изборите, защото и досега не се е променяло. Децата на единия са в чужбина, на другия синът е останал, но бил отчаян.

В града има предизборни клубове, но двамата не влизат в тях. Интересуват се само от ДПС, ДОСТ и БСП. От ДПС, защото общината дава работа и така се осигуряват цели семейства. От социалистите - като са на власт, вдигали добавки към пенсиите. ДОСТ е нещо ново и може би друго.

Казват, че не са решили как ще гласуват. Единият пояснява - все едно е кой ще управлява. Разказват, че в Ардино хората вече не се занимават с тютюн - държавата не плаща обезщетения при лоша реколта и изкупната цена е много ниска. "От София го забраниха". Сега тук има няколко шивашки цеха на частници и горското работи. "Аз и вие гърла имаме, трябва да се храним", казва единият. Не говорят много, защото после им казвали "ти все много знаеш".

"Ние тук живеем българи, помаци, турци - разбираме се, няма проблеми", съгласяват се и двамата.

От Ардино до САЩ и обратно

Тук е една партия - ДПС, другите нямат шанс. Така смята младо момиче, българка, родена в Ардино. Била е 5 години в САЩ, но само тук е искала да живее и се е върнала, защото е "страхотен град и е красиво". Не било добра стратегия човек да показва симпатия към друга партия освен ДПС. Лично тя спазвала неутралитет. Според нея в града има изкривена представа за избори, не се гледат програмите. Не е свободен избор, казва. Подсказва, че хората са принудени да слушат партията, в чийто ръце е цялата местна власт.

ДОСТ няма шанс, всички са с нас, казват в клуба на ДПС

Клубът е в сградата на общината. Почти всички общински съветници са от ДПС, както и кметът и заместниците му. Посрещат любезно, с усмивка. Предлагат чай, кафе, вода и не приемат отказ. Пиарът на общината Гюнер Шукру цитира персийски мислител първо на турски, после го превежда - "Бъди такъв, какъвто си". Обяснява, че след като ни посреща добре, ще сме добри. И после: Да ви кажа една хубава дума на турски - "хош гьорю", което означава "толерантност". После посочва и къде са клубовете на другите партии.

Пред предизборния клуб на ДОСТ В Ардино няма хора. От партията не се надяват да имат пробив в града, защото ДПС упражнява натиск над хората.

ДПС ни свалят плакатите, оплакват се от ДОСТ

В предизборния клуб на ДОСТ на масата има много плакати, които стоят незалепени. Казват, че им е трудно, защото ДПС им ги маха. Предлагат нещо за пиене и започват да критикуват ДПС и общината. В клуба е кандидатът за депутат Неждет Хабивов. Ще сезирам прокуратурата - заради европроекти на общината, която е на ДПС, обяснява той. По думите му ДПС не се е отделило от БКП, дори я е задминало. Услуги на човек, който не е от ДПС, в общината не се правят, разказва той и допълва че такава дискриминация не е виждал преди в смесените райони. Движението не било за права и свободи, а против тях. От кого ще спасяват България, тя трябва да се спаси от Ахмед Доган, допълва го жена, която не се представя. И двамата говорят само против ДПС. Не вярват ДОСТ да пробие в Ардино - имало натиск от ДПС към избирателите. И Хабивов вмята: Турция има предостатъчно територия и нямат апетити към българската.

Тука има, тука няма ...надежда

Джебел по обед, няма хора по улиците, все пак е работен ден. Почти никой не иска да говори с журналисти. Три момичета седят пред магазин, където работят. Две от тях побягват, виждайки фотоапарат. Едната заговаря плахо. Бузите й се зачервяват при всяко щракане на фотоапарата.

Споделя, че не се надява на нищо след изборите, защото всички партии само обещават, а после не изпълняват. Не много - е отговорът на въпроса дали е доволна от живота си в Джебел. Въпреки казаното досега завършва оптимистично: надежда има, искам да стане по-добре положението.

Възрастен мъж е сам на пейка в центъра на Джебел. Казва, че са го докарали с автобус за изборите. На въпроса кой плаща - отговорът е "те". Живее в Турция и се надява "те" да си изпълнят обещанието и го върнат обратно в Турция без пари. На въпроса за кого ще гласува - казва "не знам, казаха за номер 13". Това е номерът на ДОСТ. След малко си тръгва към тях. Има си къща в Джебел.

Както казват в Кърджали, социологията не може да хване гласовете за ДОСТ, защото хората ги е страх. Според журналист от местна медиа, автобусите пътуват по 15 редовни линии на ден, а в седмицата преди изборите има около 10 извънредни. Имало и такива, които не спират на гарата, а на друго място в града или извън Кърджали - направо по родните места на избирателите. Както в случая с Джебел.

На гарата в Кърджали идват повече автобуси от Турция в седмицата преди изборите, разказват двама охранители на паркинга там. Дават за пример тези с турска регистрация.

Според общинския съветник от ГЕРБ в Кърджали Огнян Иванов ДПС си знаят хората до минус 1-2 души, а ДОСТ има влияние в Крумовград, Кърджали и Джебел.Туркиня на средна възраст, която дълго е живяла в Белгия, Германия и други страни, но се е върнала, защото "където си роден си е най-хубаво", се надява "партиите да се разберат и да съставят стабилно правителство". На изпращане казва:

"Много хубава е тази държава, но няма кой да я управлява"

Пред и в предизборния щаб на ДОСТ в Джебел има много повече хора в сравнение с този в Ардино. Тук са и по-обнадеждени за резултата на ДОСТ на предстоящите избори.

Кметът на Джебел Бахри Юмер, избран като член на ДПС, се отцепи от партията и премина към формацията, оглавявана от Лютви Местан. Това си личи и по предизборния клуб на ДОСТ, различен от този в Ардино. Тук има 10-тина човека пред клуба, вътре още петима. Казват, че в града ДОСТ има симпатизанти. 50 на 50 определят влиянието на ДПС и ДОСТ в Джебел. Учудват се, че в Ардино няма плакати на ДОСТ.

В Джебел има плакати на всички партии. Пред едно от централните заведения в града има толкова плакати, че отдалеч прилича на увеселителен парк. На вратата обаче е плакатът с Ахмед Доган, също - и пред тоалетната вътре.

На влизане в Кърджали първо се вижда голям трикольор

Знамето се вее между улични лампи и е високо вдигнато. На всеки кръгъл час звучат и възрожденски песни от градския часовник. Отвреме-навреме те се смесват с химна на ДОСТ, звучащ от предизборния автобус на партията.

И тук хората нямат желание да говорят за политика. Тук сме за малко и сме от далеч, иронично отговарят две майки, който разхождат децата си в новия парк в града, направен по европроект.

"На политик вярва ли се?"

С въпрос отговаря на въпроса дали се надява на промяна след изборите Недялко. Работи в магазин за бои срещу гарата. Казва, че са зачестили автобусите от Турция.

Недялко е на 27 години и е решил да живее в България, не мисли да я напуска, защото не това е отговорът на водената у нас политика. Стои с кръстосани крака и ръкомаха често, защото има мнение и държи на него. Политиците обаче само обещават, не изпълняват, а и постоянно си сменят мнението, коментира той. По думите му българи, турци и помаци живеят мирно, нямат проблеми. Едните дават мекици и бонбони за Байрама, а другите черпят на Великден. Другото е политика.

"Аз вече новини не гледам. Те започват с пребити баби за няк'ви стотинки, някой убит пак за пари, после че се е вдигнала цената на нещо, следват катастрофи и накрая с една история, че едно момче е вървяло километри, за да купи хляб на една баба мислят, че ще оправят нещата", резюмира той и допълва, че важните теми и новини ги няма. Нищо няма да се случи след изборите, защото никой политик не мисли в перспектива, а да спечели в мандата си. Като чисто детска постъпка определя оставката на втория кабинет на Борисов, която доведе до извънредните парламентарни избори на 26 март.

Според него обаче и хората имат вина, защото не гласуват. Преди са се водили битки за правото на глас, сега не ставаме от дивана в изборния ден, а после мрънкаме, обяснява той. Недялко е избрал за кого ще гласува. Смята, че мърморенето и писането във "Фейсбук" не е позиция.

Атанас Зайчев и Сабри Амадан са излезли в парка. Атанас е по-емоционален и бързо казва как ще гласува - както децата са му казали така, те са в чужбина и те му давали и хляба, и манджата, затова им се доверява. Сабри му се кара, че така открито говори. На Сабри децата са в Турция - работят, но положението било същото като тук. Иначе и двамата са единодушни, че политиците само лъжат. И двамата нямат надежди за след изборите, защото "тяхната е бегала", пенсионери са.