© Юлия Лазарова
Антикорупцуионният закон е разработен от екип на правосъдното министерство.
Процедурата по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество не трябва да се включва в правомощията на антикорупционния орган, защото се смесват различни области на правно регулиране, задължени лица и предметен обхват. Това мнение застъпва асоциация "Прозрачност без граници" за проекта на изцяло нов антикорупционен закон на Министерството на правосъдието.
Според нея макар и формално възможен, такъв подход противоречи и на Закона за нормативните актове. Асоциацията е изпратила писменото си становище до министерството и заявява, че ще участва в обсъждането на 1 септември в Народното събрание.
Становището откроява дефицити в проектозакона и очертава празнините, в него, които биха затруднили приложението му. Асоциацията призовава законодателите да положат усилия и да дадат възможност за съставяне на комисия по начин, който да определя максимална представителност и да демонстрира политическа независимост.
"Сегашното предложение е председателят на антикорупционния орган да се избира от Народното събрание, като той предлага зам.-председател и членове, разпределя ресорите между тях и може да иска смяната им, което оприличава органа по-скоро на едноличен, отколкото колективен", се казва още в становището. В него се предлага вариант за създаване на колегиален орган, членовете на който да имат законово разпределение, правомощия и ресори и да не зависят от волята на председателя. "Честа практика е и самите членове на колективния орган да избират председател", аргументира се "Прозрачност без граници".
Регламентираното в закона понятие "конфликт на интереси" оставя впечатление за по-малък обхват от възприетите европейски и световни стандарти
като не включва потенциалният конфликт на интереси и приятелските връзки на хората по високите етажи на властта.
Организацията посочва, че в законопроекта се съдържат празноти в различни посоки. Сред по-значимите е липсата на уредба, която да постави граници пред т. нар. "представителство на интереси", пред органите на изпълнителната и законодателната власт, познато като "лобиране". Друга значима празнина в законопроекта е липсата на специална защита на тези, които предоставят информация от кръга на своята работа, свързана с корупционно поведение.
"Недоумение буди текстът, който предвижда отнетото незаконно придобито имущество да постъпва по извънбюджетна сметка в полза на комисията", е друга критика в становището на асоциацията. Оттам мислят, че противодействието на корупцията трябва да се осъществява чрез приемственост между съставите на комисията вместо да се подменя наведнъж целия ѝ състав. Не са предвидени и ограничения на броя мандати, които членовете могат да имат. Това е подход, който противоречи на цялостната тенденция в българското законодателство. "За толкова значим орган и с оглед голямата продължителност на мандата е удачно той да бъде ограничен до един", се казва още в становището.
Асоциация "Прозрачност без граници" предлага и включването на две важни теми в обхвата на закона – регламентирането на лобистките контакти на лица на висши длъжности в изпълнителната и законодателната власти и защитата на лица, подаващи сигнали за корупция в структурите, в които работят. Водени сме от убеждението, че с разширяването обхвата на закона ще бъдат засегнати проблеми, които имат значително отражение върху целия спектър от корупционни явления и практики в страната.
Цялото становище четете тук.
Остра критика към антикорупционния закон на ГЕРБ отправиха и адвокатите. За нея четете тук.
В законопроекта се предвижда създаването на нов единен независим орган, който да обединява функциите на съществуващи публични органи и звена с основната роля да извършва реални проверки на декларациите за имущество и интереси, да осъществява производства за установяване на конфликт на интереси и да извършва отнемането на незаконно придобито имущество.
Новият независим орган трябва ще се нарича Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество според проекта на ГЕРБ. Бъдещата комисия ще стъпи на базата на сега действащата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като към нея се вливат Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), съответното звено от Сметната палата. Според Цачева в република с парламентарно управление председателят на този единен орган следва да се избира от Народното събрание и останалите му членове.
В момента текат обществени обсъждания по двата проекта - на управляващите и този на БСП.
Това е поредният опит за приемане на антикорупционен закон. В края на мандата на предишния парламент от програмата на правната комисия и Народното събрание отпадна проекта, известен като закона на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева.
