БСП се опита да провали минутата мълчание за жертвите на комунизма

© Анелия Николова

Депутатът от БСП Валери Жаблянов, който е и зам.-председател на парламента, се опита да провали минутата мълчание в почит на жертвите на комунизма, която беше обявена от председателя Цвета Караянчева.

Парламентарният ден започна с декларация от името на ГЕРБ, прочетена от бившия син кмет на Пловдив Спас Гърневски за 1 февруари - ден, обявен за почит на жертвите на комунизма. "В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати. Но безспорно една от най-безродните, най-престъпните, превърнала се в символ за ненавист и садизъм, е датата 1 февруари 1945 г.", започна Гърневски. На тази дата през през 1945 година е проведен "Народният съд". Осъдени на смърт чрез разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила са 147 жертви - регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър-председател, и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Гърневски добави и че с решение на ЦК на БКП от декември същата година "на ДС се позволява да арестува по свое усмотрение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, независимо в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на "Народния съд". "Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е, когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта", каза още Гърневски по адрес на БСП. (Цялата декларация може да прочетете по-долу в текста.)

© Юлия Лазарова

След него думата взе Йордан Цонев, който добави към престъпленията на комунизма и опита за етническо и религиозно прочистване на българските мюсюлмани. Когато говорим за жертвите на този режим, не можем да не поменем и тези, които, борейки се за своята свобода и религия, са загубили живота си, каза Цонев.

Валери Жаблянов също поиска да се изкаже, въпреки че минутата вече беше обявена . "Ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм вече близо 30 години. Смятам, че БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка, защото беше партията, която водеше въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма", каза Жаблянов. Той разви теза, в която оправдава терора и действията на "Народния съд". "На 1.11.1943 г. е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, в чиято 18 точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация изрично е уточнено, че не засяга въпросите за главните военни престъпници, престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците", каза Жаблянов. "По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически държави – СССР, САЩ и Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 г., препотвърждава решението на Московската конференция, а след нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил заявява: "Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни заедно с главните престъпници в момента, в който бъдат хванати." По време на същата конференция изявлението на Йосиф Сталин е: "Моля, преди разстрела, настоявам все пак да бъдат съдени", добави още Жаблянов удобно пропускайки, че Кримската конференция се е провела по-късно от провеждането на "Народния съд". Той предложи с едноминутно мълчание да бъдат почетени и жертвите на борбата с фашизма.

Председателят на парламента Цвета Караянчева му напомни, че денят е за почит на жертвите на комунизма, и обяви минутата мълчание. Докато залата ставаше, Жаблянов крещеше, че трябва да бъдат почетени жертвите на борбата с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, докато не му бе спрян микрофонът. Депутатите от БСП все пак станаха за минутата мълчание, включително и Жаблянов, който се върна на мястото си.

Д Е К Л А Р А Ц И Я
От Парламентарната група на ПП ГЕРБ

(Запазен е оригиналният правопис - б.а.)

В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати. Но безспорно една от най- безродните, най- престъпните, превърнала се в символ за ненавист и садизъм е датата 1 февруари 1945г.

На този ден преди 73 години се провежда така нареченият "Народен съд", организиран от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на червената армия – окупаторка. Този съд, създаден с Наредба – Закон от О.Ф. на 06 октомври 1944г., е абсолютно незаконен, защото е в пълен разрез с действащата тогава Търновска конституция.

Осъдени са на смърт чрез разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила по болшевишки патент, регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър председател и ген. Никола Михов, министър председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Цели 147 жертви, представляващи елита на нацията, са заровени със сгурия в няколко общи ями във централните софийски гробища. Групата изпълнител на присъдата е предвождана от Фердинант Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от Болшевишкото НКВД и Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944г. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност. За това и 1 февруари е приет от правителството на ГЕРБ през 2011 година като дата, която да се "почита като Ден на памет за жертвите на комунизма". Но с тази дата присъдите и разстрелите не се изчерпват. С решения на върховните и областни съдебни състави през следващите няколко месеца продължават да бъдат съдени т. нар. "врагове на народа", а всъщност врагове на комунистическия режим. Бившият шеф на шесто управление на ДС Димитър Иванов пише : " На 17 декември 1944 година с решение на ЦК на БКП, а не на правителството, на ДС се позволява да арестува по свое усмотрение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, независимо в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на "Народния съд".

Някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката "неприсъствено съдени". Целта на "неприсъствените присъди" е цялото движимо и недвижимо имущество на осъдените да бъде конфискувано. В много от домовете на жертвите безцеремонно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, веднага след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са обявени за безследно изчезнали.

На 3 юли 1945 година главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени както следва: 2618 смъртни присъди; 1226 – доживотни; 8 – двадесет годишни;
946 – 15 годишни; 687 – 10 годишни; 3741 – по – кратки.

На 15 години е осъден и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – за фашистка и антисемитска дейност. Цялата тази вахканалия се случва за по – малко от година. Ако към този брой прибавим и десетките хиляди избивани и изтезавани по – късно в комунистическите концлагери, невинни и достойни българи, ще си отговорим на въпроса кой е най – човеконенавистичният режим в България.
Разбира се, че когато фактите говорят от отчетите на самите високо поставени палачи коментарите са излишни. Но не е излишно, напротив точно сега е безкрайно необходимо цялата истина за най – голямото зло на 20-ти век след фашизма – комунизма да бъде осветлена такава, каквато е. Без легенди и митове. Без маска и грим.

Като се започне от 100 годишния насилствен път в борба за власт и абстрактната идея за комунизъм на проболшевишистката комунистическа партия;

През терористичното партизанско движение тръгнало с огън и куршуми да сваля конституционната българска власт;

Окупацията на България през 1944 година;

Насилието и терора след 9 септември срещу несъгласните с насилствената комунизация на страната;

Привилегиите според чл.1 от димитровската конституция за 20 % от народа в лицето на комунистическата номенклатура и безпътицата и липсата на перспектива за 80 % простосмъртни българи и за унизените им съдби;

За опитите на ЦК на БКП на два пъти да хариза България на Съветския съюз като 16 република;

За предателството на БКП към собствените и идеалисти на 10 ноември 1989 година, като се отказва от комунизма и ограбвайки народа ни се превъплъти в ролята на строител на днешния капитализъм. Не продадохте ли другарки и другари на тази дата идеите на Вапцаров, който често споменавате тук. Не се ли превърнахте в духовните му убийци. След като се пребоядисахте в капиталисти, не убихте ли неговата вяря, бронирана здраво в гърдите. Нали за нея нямаше бронебойни патрони открити? И колко бързо бяха открити, щом ви замирисаха властта и парите?

27 години мимикрия, първоначално натрупване на капитал, всичко което народът бе създал въпреки вас през годините го присвоихте. Децата ви са на запад, отвън ви чакат тежки западни лимузини;

Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, но умовете ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век. Защото като ви гледам и слушам разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма. И който все пак успее да се измъкне от лапите и, го заклеймявате в списъци , прочетени от тази трибуна.

Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта.

Ако старата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците защо България е бедна и фалирала държава и бе разсекретила досиетата ви, днес нямаше да водим дебати що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес отдавна щяхме да сме нормална европейска държава.
Слава богу, нещата вече се случват. Онова, което бе пропиляно в първите 20 години от прехода, в последните 3 мандата на правителствата на Борисов, оптимизмът е налице и то все по - осезаемо. Няма да изброявам какво точно се случва, вие го знаете отлично. Но щом все повече млади българи поемат обратния път към родината, явно надеждите се завръщат.

Пропуснах да кажа, че в онези 45 години всеки петък се "радвахме" на изцяло руска програма по единствената телевизия. Гледахме и не лоши филми. И когато все пак свършваха, следваше дежурен финал с надпис : конец фильма.

Към днешна дата, имайки предвид падналите ви маски, този финал ми звучи все по – оптимистично и ще го перифразирам: товарищи конец фильма. А по наше му това означава - Играта Свърши.

Днес въпреки опитите Ви за реставрация, България е Свободна, Независима и Достойна държава. Тя е такава както я описа един голям пловдивски поет преди 17 години, далеч преди да бъдем членове на НАТО и ЕС:

Той заяви в поантата на великолепен стих

"България не е сърцето на Европа,
но е част от нейното сърце

Моля всички родолюбиви народни представители с едноминутно мълчание да сведем глави пред паметта на жертвите от престъпния комунистически режим.