Анонимните дарения и чуждите проповедници ще останат в закона за вероизповеданията (допълнена)

Цветан Цветанов и Йордан Цонев

© Юлия Лазарова

Цветан Цветанов и Йордан Цонев

Парламентът ще отстъпи пред православната църква и ще остави възможността за анонимни дарения за религиозните общности, а проповедници от други държави ще имат право да проповядват. Това се разбра от думите на лидера на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов и заместник-председателя на групата на ДПС Йордан Цонев. Така законопроектът за промени в закона за вероизповеданията, който е внесен от ГЕРБ, ДПС и БСП, ще бъде внесен в парламента за второ четене със сериозни промени.


Идеята на проекта беше да бъде забранено заплатите на свещенослужещите и служителите в религиозните общности да се изплащат от чужди дарения, а всяко дарение трябваше да е разрешено от дирекция "Вероизповедания". Това трябваше да ограничи влиянието на радикалния ислям и чужди държави да въздействат чрез религиите. В проекта се предвиждаше чужденци да могат да участват в проповеди само ако това е предварително съгласувано с дирекция "Вероизповедания", която е структура в Министерския съвет.


Проблемът е, че православната църква се обяви против даренията да бъдат обявявани, каза пред "Дневник" Цветан Цветанов.




Чуждите проповедници ще имат право да проповядват, но това ще става според закона за българските документи за хора, които имат право на престой от 3 месеца или 6 месеца, обясни Цветанов. Тези, които идват за един или два дни, ще уведомяват дирекция "Вероизповедания". Ще има съгласувателни процедури с МВР. Санкции за нарушаване на този режим засега не се предвиждат. "Идеята е да ограничим радикалния ислям, службите са тези, които трябва да го прихващат", каза още Цветанов. Държавната субсидия за религиите, с която ще се плащат заплатите на проповедниците, ще е не повече от 15 млн.


"За нас е важно със субсидията да се гарантират трудовите доходи на религиозните лица и няма да е необходимо да чакат дарение", обясни Цветанов. Той отрече постигането на съгласие да е част от други договорки с ДПС.


Малко преди това Цветанов се срещна с депутатите от ДПС. "В поправките в Закона за вероизповеданията между първо и второ четене направихме всички възможни отстъпки – и за финансирането, и за дарителите, и за чуждите вероизповедания", каза след срещата Йордан Цонев. "Имахме многочасови работни срещи с участие на представителите на всички вероизповедания и в рамките им сближихме позициите. И вчера имаше изработен един вариант, в който сме приели почти всички предложения на основните вероизповедания. Предстои днес да уточним редакционно още няколко текста, след което ще помолим тези, които участват в работната група, да дадат писменото си съгласие. После ще помолим и председателите на парламентарните групи да ги подпишат", каза още Цонев. Срокът, в който могат да се направят поправките, изтича днес в 18.00 ч.


Светият синод е съгласен с предложенията между първо и второ четене в Закона за вероизповеданията, предстои да изрази писмено становище, каза Цветанов.


Освен закона, внесен от трите партии, има проект за промени, внесен от "Обединени патриоти". Една от техните идеи е българските граждани да могат да извършват богослужебна дейност само когато са завършили образованието си в България или когато чуждата диплома е призната по специален ред у нас.


От БСП също са внесли предложения за промени между първо и второ четене на измененията, с които предлагат и вероизповеданията с под един процент от населението последователи да могат да получават държавна субсидия. Колко точно ще е сумата за малките религиозни общности и кои ще получат средства от държавата ще се определя всяка година със закона за бюджета.


Вероизповеданията към които се причисляват над 1 на сто от хората в страната да получават пък по 10 лв. за едно самоопределило се лица, предлагат от левицата.


Депутати от "Обединени патриоти" също искат изменения, с които да регламентират ясно какво е религиозен екстремизъм и радикална идеология на религиозна основа. Патриотите искат за такива да се смятат проповеди, текстове и обръщения, при които се използват символи или знаци на терористични организации или когато се използва религията, вероизповеданието, храмовете, традициите или обредите за политически цели.

Ключови думи към статията: