В криза ли са европейските ценности

В криза ли са европейските ценности

© Reuters



Има ли криза на европейските ценности у нас, колко и в кои институции се повишава доверието и какви са добрите и лошите тенденции в нагласите на българите - тези въпроси бяха обсъдени на кръгла маса "Има ли криза на европейските ценности" в парламента днес, на която бяха представени и резултати от българската част на Европейското изследване на ценностите, проведено през м.г. (още за изследването вижте тук).


На кръглата маса присъстваха повече професори и доценти от академичната общност, отколкото народни представители. Имаше 13 депутати от ГЕРБ, ДПС, "Обединени патриоти" и "Воля", сред които и председателят на парламента Цвета Караянчева. Според нея въпреки ниския рейтинг на доверие Народното събрание си остава автентичната среда за дебати, за политически разговор и за сблъсък на мнения. "Европейските ценности са в основата на най-големите постижения на Европа. Тя трябва да бъдат отстоявани и защитавани", смята Караянчева.


"През последните три години Европа е подложена на хибридна атака. Тогава бе изградено антиевропейското говорене", обяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, като цитира друго изследване, направено за партийна употреба. Според него най-голямото предизвикателство на европейските избори ще бъде свързано с гражданското общество. По думите на депутата днес политиците не са в състояние да имат консенсус за запазване на устоите на гражданското общество, заради което трябва да помагат експертите.




ЕС няма да се разпадне


Според проф. д.н. Георги Фотев ЕС няма да се разпадне, защото ценностите ще бъдат универсални. Той определи съюза като хибридно по характер политическо обединение, създадено по доброволен начин в родината на националните държави. "Националните държави доброволно отстъпват своя суверенитет. И това е аргумент, че Европа няма да се разпадне. Всички знаят какво би означавало да се обезсмисли свободата, солидарността, толерантността и мира като ценности", каза още проф. Фотев.


"В българското общество да бъдеш патриот и европеец вече не е едно и също. Появява се пукнатина", каза доц. Антоний Гълъбов. Той обяви, че вече не става дума за истински патриотизъм, а за усещане към затваряне и капсулиране. По думите му българското общество не успява да постигне съгласие по отношение на близкото си минало и заради това не може да формира общо бъдеще.


Доц. Татяна Буруджиева обяви, че има проблем с качеството на информацията в медиите, от което се върви към манипулация. "Битката е как медиите да се изградят като стожери на демокрацията. Медиите трябва да помагат за развитието на своето общество, а огромният проблем е, че те са отказаха от своите функции си", обяви още тя.


Добри и лоши тенденции


Доц. Румяна Коларова коментира, че в обществото у нас нараства критичността към всеки един опит за нарушаване на публичните норми, в т.ч. пътуването гратис в транспорта. Това е добра тенденция в догонването на европейските страни, смятат експертите. Лоша тенденция според доц. Васил Гарнизов обаче е, че хората искат да учат децата си на толерантност, но я разбират само като търпимост. Според проф. Огнян Минчев добра тенденция е, че доверието към институциите в България се повишава умерено. Той каза, че Брекзит показва букет от слаби политици в Лондон, но блестящо функциониране на институциите, заради което не се стига до безредици.


Според проф. Александър Кьосев отношението на българите и към националната, и към европейската култура е декларативно. "Лепилото, което сплотява българското общество, се е превърнало в кухи фрази, в т.ч. и ксенофобски. Това значи, че имаме важна задача по отношение на истинска национална принадлежност", каза той.


Върви ли се към постдемокрацията


"Постдемокрацията е състояние, в което институциите са празна черупка, изпразнени от съдържание, а двигателят на промените е другаде. Има изпразване и на партиите, и на парламента от легитимността да представляват", каза проф. Анна Кръстева. Тя даде дефиниция за постдемократичната партията, като я сравни с фирма - лобистите заместват активистите, а капиталите - кампанията. "Все повече граждани са на страната на демокрацията, а немалко политици - на страната на постдемокрацията", допълни проф. Кръстева.


Доц. Даниел Смилов обяви, че хората нямат доверие в базови демократични институции и това е обща тенденция за Европа. "В България и към съд, и към прокуратура се отнасяме като към политически партии - намираме ги за политизирани", каза още той. По думите му политическите партии са изоставили своята задача да формират обществено мнение, а част от популисткия момент е, че партиите се крият зад нагласи.


За проф. Димитър Вацов има ужасяващ ръст на хомофобията. "Зад тази омраза седи една медийна атака срещу основите на либерално-демократичния път, която бе тежко усилена от Руската федерация. Всеки, който си мисли, че с ксенофобска реторика може да обърне европейския курс на България, ще претърпи крах", каза още той.


Според проф. Антоний Тодоров когато публиката казва, че иска силен лидер, това не значи край на демокрацията. Това значело, че демокрацията е нещо хубаво, но че трудно функционира и има нужда от някой, който да върне порядъка. "Либерална демокрация е онова, върху което е изграден ЕС. Всички ценности са закачени за индивида. Всички алтернативи дават неравенство и несвобода. Когато кажеш, че не се подчиняваш на тези свободи, рано или късно предлагаш диктаторска схема", смята проф. Евгений Дайнов.


Доц. Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" заяви, че българското общество е консервативно по отношение на общостта, но либерално по отношение на личния живот и подкрепя някои светски ценности. Затова не може да се говори за преход от едното към другото в България.


По думите на доц. Милена Стефанова освен икономически растеж българите искат политиците да си говорят с гражданите. Доц. Харалан Александров смята, че у нас се върви устойчива феминистка култура, в която център е семейството, а проф. Петър Кабакчева обяви, че семействата не искат да възпитават децата си в алтруизъм.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK