© Велко Ангелов
Менда Стоянова
Декларация пред ДАНС за действителен собственик ще подават само онези фирми, чиито собственици са чуждестранни лица и не са вписани в никой български регистър. Това предвиждат промени в Закона за изпирането на пари и в няколко други закона, които депутати от ГЕРБ са внесли в деловодството на Народното събрание.
Промените вече са внесени и ще започнат да се обсъждат тази седмица от парламентарната комисия по обществен ред, съобщи председателят й Пламен Нунев.
До 31 май практически всички фирми трябваше да декларират действителните си собственици със специална декларация. "В този текст бяха включени фирми ЕООД или ООД, чиито собственици са физически лица, които са вписани в регистъра. Дори собственик на едно юридическо лице да е друго юридическо лице, ако неговият собственик е вписан в регистъра по друга партида, не по тази, пак трябваше да се подава декларация", обясни Стоянова. Сега тези декларации няма да се подават, ако действителният собственик е вписан в регистрите БУЛСТАТ, Търговския или регистъра за лица с нестопанска цел.
Стоянова напомни, че от септември няма да е разрешено притежаването на акции в акционерни дружества да е анонимно, а всички ще трябва да са поименни.
Ще отпадне и задължението за абсолютно всички фирми да изпратят за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите си във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари. "Това затрудни изключително много всички да направят подобни планове, да ги изпратят. Сега чакат одобрение от ДАНС. Самата ДАНС е страшно затруднена и в това няма никакъв смисъл. Следващата кампания преди изменението на закона трябваше да бъде на 12 май, когато изтичаше срокът по правилник всички тези фирми да направят промени в правилниците си за прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари, да ги изпратят отново в ДАНС и да чакат одобрение. Сега казваме – те ще си направят тези промени, но не до 12 май, а до 6 месеца след като ДАНС публикува на сайта си националната оценка за риска. Оттам ще се види кои са рисковете, които те трябва да идентифицират и да включат в своите правилници", каза Стоянова. Новите планове няма да се изпращат на ДАНС за одобрение.
Заради разпоредбата се изви опашка пред ДАНС, а сайтът на ведомството известно време бе блокиран. Неизпълнението на разпоредбата води до солидни глоби. Задължението е записано в приетия през март миналата година Закон за мерките срещу изпиране на пари. Според него 35 категории лица и институции трябва да имат годишен "план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на закона и актовете по прилагането му". Целта е служителите да могат да разпознаят сигналите, че зад дадено плащане може да се крие пране на пари.
Ще отпаднат и задълженията за адвокатите по същия закон, които имаха притеснения, че от ДАНС изискват да "доносничат" срещу своите клиенти, и протестираха. Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова каза, че се правят изменения и за адвокатските задължения, които им се вменяват. Адвокатите не са доносници, каза Негенцова, но не обясни какви точно ще са промените.
