Като организация, ангажирана с проблемите, свързани с противодействие на корупцията, в това число и с наблюдение на изборния процес, Асоциация "Прозрачност без граници" изразява своето категорично неодобрение на противоречивия, хаотичен и реактивен подход за промяна в законодателството относно финансирането на политическите партии. Това се казва в становище на нeправителствената организация за промените в законите за политическите партии и за държавния бюджет. В четвъртък парламентарната бюджетна комисия одобри проекта на премиера Бойко Борисов за актуализация на държавния бюджет, който предвижда партийната субсидия да стане 1 лев и беше внесен в парламента сутринта същия ден.
В рамките на един и същи ден Народното събрание разглежда два паралелни законопроекта, които Министерският съвет предлага без да е постигнал кохезия относно размера и начина на определяне на държавната субсидия за партиите, припомнят от организацията. Според тях фиксирането на размера на държавната субсидия на 1 лев за получен глас на последните парламентарни избори, съчетано с липсата на безплатен достъп до обществените медии по време на предизборна кампания и с ограничената практика за дарения, включително и забрана за официално финансиране от юридически лица, ще постави партиите в невъзможност да поддържат минимално ниво на дейност на партийните структури.
Нарушена е законодателната процедура: мотивите и в двата законопроекта са бланкетни; липсва оценката на въздействието във втория законопроект; не е консултирано общественото мнение, пише в позицията. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии липсва изменителна правна норма, която препраща към Закона за държавния бюджет.
Въз основа на дългогодишния си опит и експертиза в тази област Асоциация "Прозрачност без граници" оценява, че проблеми в законодателството относно финансирането на политическите партии има, но те не са предмет на разглежданите законопроекти и за тях не се търсят адекватни решения. Така например съществени проблеми в тази област продължават да бъдат:
· липсата на ясен и предвидим критерий за определяне размера на субсидията (сегашният чл. 27 от Закона за политическите партии препраща към друг закон, който се променя ежегодно по инициатива на изпълнителната власт и с решение на парламента в края на всяка календарна година, и не е систематична част от основния закон, регламентиращ дейността на политическите партии; фактът, че един ден след разглеждането на първия законопроект Министерският съвет е внесъл предложение за промени в Закона за държавния бюджет за 2019 г. е още едно потвърждение за този проблем);
· твърде високият размер на държавната субсидия, който (а) създава огромна диспропорция между партиите, които получават държавна субсидия и останалите партии, (б) бюрократизира партийните структури и (в) обезсърчава партиите да търсят легална финансова подкрепа от своите симпатизанти чрез малки и редовни дарения, които всъщност биха дали стабилна база на партийните структури;
· липсата на обвързаност между размера на държавната субсидия и реалната практическа подкрепа на партиите от техните членове и дарители (в тази връзка винаги е отбелязвана добрата практика за финансиране на партиите в Германия, но тя никога не е била подлагана на обсъждане в българския парламент);
· липсата на правомощия на Сметната палата да извършва проверка за съответствие между реално получените и реално изразходваните пари в предизборните кампании (в тази насока бяха извършени редица промени, но и досега контролът на Сметната палата остава преди всичко контрол по документи);
· изразходването на държавната субсидия за несвойствени партийни дейности, като например за благотворителност.
· ролята на медиите при отразяване на предизборните кампании на партиите и особено въпросът за безплатното отразяване в обществените медии, които се издържат от парите на всички данъкоплатци и имат задължението да предоставят трибуна на различни гледни точки в обществото и да информират пълноценно гражданите.
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните кампании са сериозни, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния процес, така и на начина, по който функционират политическите партии и основните институции в държавата. Именно затова към тях трябва да се подхожда с отговорност и с мисъл за последствията, които произтичат от едно или друго законодателно решение.
В тази връзка подчертаваме, че смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това да бъде оказвана подкрепа на партиите, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в интерес на избирателите и не попадат в зависимост от икономически интереси на големи корпоративни дарители. Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа и да служи като бариера срещу корупцията.
Двата разглеждани законопроекта трябва да бъдат синхронизирани в рамките на законодателната процедура.
Призоваваме политическите лидери и народните представители да проведат задълбочена дискусия, с участието на заинтересувани страни, представители на академичната общност и експерти по темата, за да намерят адекватно решение на редица проблеми, произтичащи от модела на партийно финансиране.
До преизчисляване на субсидиите се стигна, след като "Шоуто на Слави" представи информация от Министерството на финансите, според която през 2018 г. политическите формации са получавали не по 11 лева, а по 13.23 лева на получен на изборите глас. Тълкованието на Слави Трифонов е, че сумите за субсидията се формират на база на всички действителни гласове на парламентарните избори, а не само на тези за съответната партия или коалиция, които имат право на такава. Финансовият министър Владислав Горанов оправда това със законови несъвършенства, а БСП заяви, че ще иска оставката му.
