В нови учебници за възродителния процес - гледната точка на Тодор Живков и ДС

Всяка година мюсюлмани се събират в местността Демир баба теке край Исперих, за да отбележат протестите срещу асимилацията през 1989 г.

© Георги Кожухаров

Всяка година мюсюлмани се събират в местността Демир баба теке край Исперих, за да отбележат протестите срещу асимилацията през 1989 г.



Обръщението на Тодор Живков от 29 май 1989 г., когато комунистическият режим изгони от страната български турци, донесения на Държавна сигурност (ДС) и цитат от книга на офицера от ДС Бончо Асенов за нападения на турци над "сили на МВР и части на гранични войски". Това са източници, приведени в учебник за 10 клас по история на издателството "Домино", на основата на които учениците да дадат своята оценка за събитията. "Мислех, че оценката за етническа и верска асимилация може да бъде само отрицателна и не би трябвало да подлежи на дискусии", пише по този повод проф. д-р Евгения Иванова до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Проф. Иванова - изследовател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях, посочва също, че асимилацията на мюсюлманите в повечето случаи е представена бегло в учебниците. Засегнати са основно събитията от 1984-1985 – преименуването на турците, без да са споменати дори (със съвсем малки изключения) периодичните смени на имената, извършени с българи мюсюлмани, роми и татари.

Евгения Иванова

© Антон Попов

Евгения Иванова


"Дневник" публикува писмото до министъра, предоставено от проф. Евгения Иванова:


Уважаеми г-н Вълчев,


Бих искала да взема отношение към един проблем от интерпретациите на периода 1944-1989 в учебниците по история и цивилизации за 10 клас: асимилацията на мюсюлмани, наречена от режима възродителен процес – понятие, което и досега продължаваме да повтаряме, включително – в учебниците. Това е проблем, по който се считам компетентна, тъй като съм провела множество изследвания както на самия процес, така и на травматичната памет за него.




Асимилацията на българските мюсюлмани във въпросния период – едно от най-големите престъпления на режима – е представена различно в учебниците, в повечето случаи – твърде бегло. Засегнати са основно събитията от 1984-1985 – преименуването на турците, без да са споменати дори (със съвсем малки изключения) периодичните смени на имената, извършени с българи и роми мюсюлмани и татари.


Бих искала да обърна специално вниманието Ви върху учебника на издателство "Домино", където на "възродителния процес" (отново само при турците) са отделени цели три страници (267-269). Урокът представлява упражнение и на учениците е препоръчано сами – въз основа на документи – да дадат "своята оценка за събитията", които се оказват "най-дискутираните в съвременната история на България".


До този момент си мислех, че оценката за етническа и верска асимилация може да бъде само отрицателна и не би трябвало да подлежи на дискусии...


След като старателно описват четири атентата, извършени от турци в периода 1984-1987 година, авторите съобщават за още множество, неизвестни за широката общественост – и по време на посочения период, и сега - "атентати, убийства и диверсии" – резултат от дейността на "42 нелегални протурски групи". Източниците, от които черпят тази информация, са донесенията на Държавна сигурност и спомените на извършителите на асимилацията. Целта, предполагам, е учениците да си представят страшния терор, на който са били подложени предците им, повечето от тях – носталгично споменаващи периода като оазис на спокойствие и сигурност...


Следват документите:


- Обръщението на Т. Живков от 29 май 1989, когато България изгони съгражданите си от турски произход. От него учениците разбират, че "благодарение тъкмо на победата на социалистическата революция" мюсюлманите са извадени от "мрака на нищетата и безправието", на които ги била обрекла Османската империя. (Няколко страници по-нататък – на с. 273 – авторите на учебника се съгласяват с това твърдение.)


- Донесения на Държавна сигурност, чрез които учениците затвърждават познанията си за "повсеместен терор и диверсия", както и за "активна враждебна подривна дейност". Намесени са Турция и САЩ, които помагали на диверсантите, а пък Горбачов – вместо да им попречи – щял да "запази неутралитет".


- Цитат от книга на офицера от Държавна сигурност Бончо Асенов. От този изтъкнат участник в асимилацията учениците разбират, че протестиращите невъоръжени турци вероломно нападали въоръжените "сили на МВР и части на гранични войски", че убитите са ударени само от рикошети, а бебето Тюркян е "стъпкано от тълпата", защото майка му го изпуснала... Други документи няма.
Накрая учениците са посъветвани да помислят "защо тогавашната власт нарича преименуването Възродителен процес, а Турция, западните държави и арабският свят го определят като престъпление".


Очевидно и авторите на учебника, и редакторът, и приемащата комисия не знаят, че българската държава, макар с голямо закъснение, също определи асимилацията като престъпление.


Последният щрих от тази недопустима риторика е заявлението, че Решението за връщане на имената от 29.ХII.1989 било компромис... (с. 274)


Учебникът на "Домино" е пълен с още много недопустимости. Ще цитирам само онази, която ми се стори най-смехотворна:


Заради османското нашествие българите заживели "затворено и изолирано. Поради това се появили големи различия в говора (диалекти), в облеклото и в поминъка". (с. 106)


Изглежда, останалите народи, непреживели османско нашествие, не познавали различия в говорите, носиите и поминъците си.


Искрено се надявам, господин министре, че подобен тип "знание" няма да стигне до българските ученици.


29.07.2019 С уважение: Евгения Иванова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK