Агитацията във "Фейсбук" - плюсове и въпросителни

Агитацията във "Фейсбук" - плюсове и въпросителни

© Цветелина Белутова, Капитал



Бойко Борисов е "на живо". Предупреждението във "Фейсбук" може да се види по няколко пъти на ден. Премиерът кара джип, качва кандидати за предстоящите местни избори, разхожда се с тях, хвали ги, изтъква направеното от тях за града като досегашни местни управници. Всичко това се излъчва на живо в профила на министър-председателя във "Фейсбук", следван от близо 220 хил. души.


Поведението на Борисов във Велико Търново стана повод за жалби до изборните комисии за незаконна агитация. Но такива клипове и публикации в подкрепа на един или друг претендент на ГЕРБ могат да бъдат видени от цялата страна - Шумен, Стара Загора, Ямбол и къде ли не.


Макар изборната администрация във Велико Търново и централата в София все още да си прехвърлят топката дали Борисов е нарушил изборните правила, като е агитирал за Даниел Панов - сегашен кмет и претендент за нов мандат, използвайки държавен ресурс, а комисията във Велико Търново отново ще разгледа казуса след инструкция от ЦИК, то и двете комисии са на едно мнение - разпространението на клиповете през "Фейсбук" не е в нарушение на правилата и не попада под контрола на изборната администрация. Нарушение би имало само защото тези клипове са разпространени и от медии, въпреки че самите медии са с много по-малко читатели и последователи от профила на Борисов в социалната мрежа.




Десетки видеоклипове на ден, кратки филмчета с предизборни обещания, репортажи от обиколки на кандидати, спонсорирани реклами... активността из лични страници на претенденти за местната власт и на техни поддръжници се набива на очи и изтласква другите публикации.


И докато кампаниите все повече се пренасят от традиционните медии към социалните мрежи, то българското законодателство не регулира този вид агитация. Няма механизми, по които отговорните за спазване на правилата за изборния процес да проследят и да санкционират при нужда евентуално нелоялно поведение на канидати или техни поддръжници. Трудно проследими са и парите, инвестирани в този вид предизборна пропаганда. В случая се разчита на добрата воля на претендентите да декларират похарченото.


"Дневник" разговаря с представители на Централната избирателна комисия (ЦИК) и на обществения съвет към нея дали е възможно да има правила за предизборни кампании, водени в социалните мрежи.


Експертите са скептични, че правила са възможни и приложими


Както говорителят на ЦИК Александър Андреев, така и Велко Милоев от обществения съвет на комисията коментираха, че и от световния опит се вижда, че подобни правила са трудно приложими и възможни. Двамата дадоха да се разбере, че в момента в България не се мисли за нови законови правила в тази област въпреки засилената агитация през социалните мрежи.


Коментарите във "Фейсбук" не са медийни услуги, освен когато не става през профилите на медии, припомни Андреев. И допълни, че няма как комисията да следи профилите на кандидати и поддръжници, нито да ги контролира. От думите му се разбра обаче, че засега това не се разглежда като проблем за администрацията, следяща за честната и коректна агитация.


Основният аргумент на Андреев е, че никой не принуждава някого да следи претендентите в социалните мрежи, да наблюдава профилите им или тяхната активност. Това е отворено споделяне, не е разпространение на информация, допълни говорителят на ЦИК. И отново отбеляза, че става дума не за разпространители на медийни и информационни услуги, а споделено ползване на социална мрежа.


На питане дали все пак не е редно по някакъв начин профилите на претендентите и на хората в държавните структури, които често имат десетки хиляди последователи и симпатизират на различни кандидати, не трябва поне да бъдат обхванати от закона, Андреев даде да се разбере, че това е трудно изпълнимо. Как ще спрете нарушение в мрежа, която не е базирана в България, как ще я контролирате с българско законодателство, отговори той с въпрос. Посочи, че мрежите сами имат защити срещу обиди, реч на омразата и други подобни, и даде да се разбере, че засега се разчита на тези външни правила. Допълни, че дори в САЩ, където правят от известно време опити да въведат такива механизми за социалните мрежи, за момента не успяват.


Трябват хем правила, хем да няма свръхрегулации


Не ми се иска да има много нерегулирани процеси в изборната агитация, но от друга страна – не ми се ще и да има свръхрегулации, каза Велко Милоев от обществения съвет на ЦИК, който е представител на Българското сдружение за честни избори и граждански права там. И според него въвеждането на такива правила е неизпълнима задача. И изтъкна, че дори и да имат множество последователи, профилите в социалните мрежи не са доставчици на медийни услуги, обхванати от законодателството.


На въпрос дали не може да се регулират поне профилите на кандидатите и на хората в държавната администрация по време на избори и те да бъдат приравнени по някакъв начин с медии Милоев постави и обратния въпрос – дали това няма да ги дискриминира спрямо останалите потребители на социалните мрежи.


Вероятно с натрупване на казуси ще бъде поставена и обсъдена тази страна от изборните правила, коментира още експертът. И допусна, че самите примери за потенциални нарушения могат да изведат и правилата, които да са балансирани. Той припомни, че заради множеството случаи на разпространяване на предварителни социологически данни преди края на изборния ден са се въвели ограниченията за профилите в социалните мрежи на медиите.


Александър Андреев и Велко Милоев коментираха в отговор на въпрос, че има механизми, по които да се проследят парите, давани за този вид агитация, макар самата тя да не е обект на регулации от законите и изборната администрация. Финансите можели да се проследят през задължението за деклариране на консултантски услуги, сключени договори за реклама, пиар, производство на всякакъв вид рекламни материали и клипове.


Вратички за скрито финансиране


От Института за развитие на публичната среда, които от години правят независим мониторинг на средствата, давани за кампании, коментираха пред "Дневник", че действително пред партиите има такива задължения, но липсата на регулации за социалните мрежи отваря и вратички за скрити харчове. Например партиите и медиите трябва двустранно да декларират сключените помежду си договори, а след това администрацията може да засече двата договора, да проследи публикациите, клиповете, телевизионните участия, дадените интервюта. Докато кандидатите нямат такива договори с "Фейсбук" например. И ако претендентите доброволно и сами не обявят, че са платили за рекламно съдържание, за консултанти и други договори, довели до реклама само в социалните мрежи, проследяването назад по веригата би било почти невъзможно.


Виждаме, че в много държави както в Европа, така и извън нея, се правят опити за въвеждане на правила, рано или късно България ще трябва да се опита да направи нещо в тази посока, коментираха още експерти от института.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK