© Георги Кожухаров
За няколко минути днес депутатите от БСП, ДПС и "Обединените патриоти" в правната комисия в парламента отхвърлиха всички предложения на ГЕРБ за промени в системата за гласуване за Велико народно събрание (ВНС), сред които - мажоритарен избор в един тур на 200 от 400 депутати.
Окончателното гласуване в пленарната зала на промените в Изборния кодекс ще бъде още утре, но вероятността ГЕРБ да прокара идеите си не е голяма - или трябва да успее да събере подкрепа, или кворумът да е много нисък и опонентите да не участват в гласуването, което дава възможност за приемане на предложения с малко гласове.
Ако идеите на ГЕРБ за смесена система бъдат окончателно отхвърлени от депутатите, но управляващата партия успее да събере 160 гласа за свикването на Велико Народно събрание за приемане на нова конституция (което засега изглежда невъзможно), изборите за 400 депутати ще се провеждат пропорционално, както се гласува за обикновен парламент.
"И какъв е резултатът? Не се приема"
Че ГЕРБ не събира подкрепа за идеите си за мажоритарен вот за Велико Народно събрание се видя още при гласуването на предложението за наименование на новата глава в Изборния кодекс. Стигна се дотам, че две публично критикуващи се партии се обединиха - Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС подкрепиха предложение на Христиан Митев от "Обединените патриоти" параграфът да отпадне. Всички депутати гласуваха против ГЕРБ и подкрепиха същото предложение, направено обаче от Корнелия Нинова.
"Девет "за", девет "против" и двама "въздържал се" - председателят на правната комисия в парламента Анна Александрова обяви резултатите от гласуването по предложението на ГЕРБ за нова глава в Изборния кодекс за смесена система за избор на Велико народно събрание. Подкрепящите бяха от ГЕРБ, противниците - от БСП, "Обединени патриоти", "Атака" и "Воля", а въздържалите се - от ДПС.
"И какъв е резултатът?", попита депутатът от БСП Крум Зарков, след което получи отговор: "Не се приема". Вероятно целта на въпроса бе да чуят хората, които не бяха допуснати в залата на комисията и трябваше да гледат заседанието онлайн (подробности четете по-долу).
© Георги Кожухаров
След това за няколко минути бяха отхвърлени близо 20 страници предложения на ГЕРБ за промени в системата за избор на Велико народно събрание, като останалите партии гласуваха или "против", или "въздържал се".
Гласуването обаче показа, че ГЕРБ не желае да чуе критиките към идеите си. Докато Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" обясняваше, че мажоритарен вот в един тур означава намаляване на представителността и мажоритарна демокрация, която в някои западни страни е довела до протести на т.нар. жълти жилетки, депутатите от партията на Бойко Борисов я прекъсваха.
В отговор на критики на БСП, че ГЕРБ няма легитимност да инициира избори за Велико Народно събрание, депутатът Красимир Ципов обяви, че няма как Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два без такова, а партията държи на тази промяна. Накрая Анна Александрова каза, че ГЕРБ продължава да иска мажоритарни избори, тъй като това било желанието на голяма част от хората.
"Ще откриваме велосипеда": кой носи отговорност за машинния вот
Въпреки призива на Ваня Нушева от "Прозрачност без граници", че трябва да се вземе смело решение и да не се затруднява отчитането на резултатите с двойно гласуване, ГЕРБ и "Обединените патриоти" дадоха заден за изцяло машинно гласуване и въведоха възможността за избор в секциите над 300 избиратели - или с машини, или с бюлетини. На местни избори обаче гласуването ще бъде само на хартия.
Дебатът продължи повече от час, а БСП се оказа основен защитник на изцяло машинно гласуване. Аргументите бяха различни - че изборите ще са честни; че ще намали броят на недействителните гласове; че ще се намалят грешките при отчитане на резултатите; че няма да се върви назад. ДПС се обяви за автор на идеята за гласуване само с машини. Според Йордан Цонев възрастните хора може и да имат психологическа пречка да гласуват с машини, но може да се гласува с бюлетини и да се брои с машини.
© Георги Кожухаров
За закупуването или наемането на машините ще отговаря Централната избирателна комисия, а не Министерският съвет, което по непотвърдена информация е и причината за оставката на председателя й Стефка Стоева. За сертификацията - държавна агенция "Електронно управление", Българският институт по метрология и Българският институт по стандартизация. Председателят на последния Ивелин Буров каза, че институтът не е държавна организация, а в него участват различни компании, и обяви, че няма капацитет и кадри да работи и по машините за гласуване. Той поиска депутатите да не вменяват тази отговорност на института, за "да не се открива велосипедът или топлата вода", но искането му не бе чуто.
Всички заедно с ГЕРБ отхвърлиха идеята на ГЕРБ за избори в продължение на 48 часа заради евентуална извънредна епидемична обстановка. Не се прие и идеята на ВМРО да няма номера на партиите в бюлетината, за да се избегне контролиран вот.
"Госпожо, оставате сами в това"
След критики от страна на БСП и ДПС, че отключват възможност за манипулации в резултатите, управляващите партии ГЕРБ и "Обединените патриоти" опростиха протоколите на секционните избирателни комисии до степен, в която не се попълват и например данни за неизползваните бюлетини. Те аргументираха с препоръки на Централната избирателна комисия, чиито представители не пожелаха да вземат отношение. "Госпожо, председател, оставате сами с коалиционните си партньори в това гласуване", обърна се Йордан Цонев от ДПС към Анна Александрова от ГЕРБ.
Управляващото мнозинство не прие нито едно от предложенията на депутатите от БСП И ДПС. Първите защитаваха изцяло машинното гласуване и натоварването на Министерския съвет с отговорността за осигуряване на машините, а вторите искаха обезсмисляне на преференцията, агитация на майчин език и др. При отхвърляне на идеите на социалистите се стигна до шега от страна на Александър Иванов от ГЕРБ заради техническа грешка в съобщение за вота за лидер на БСП - че Корнелия Нинова печелила в 296 общини, а у нас имало само 265. Заради това според управляващия БСП нямала право да определя правилата.
На въпрос на "Дневник" защо като се отваря Изборния кодекс месеци преди изборите, не се приемат и препоръки на експерти за изчистване на избирателните списъци, преброителни центрове за бюлетините и др., от управляващите партиите казаха, че се прави най-важното в последния момент, тъй като работата по тези теми била спряла заради коронавируса.
"Опасен прецедент": без критикари в залата
В началото на заседанието на правната комисия днес се разбра, че лидерът на "Изправи се.БГ" Мая Манолова, представителят на "Демократична България" Антоанета Цонева и неправителствени организации не са били допуснати на заседанието. Аргументът на ГЕРБ - заради противоепидемичните мерки в залата били допускани само първите записали се.
Според Крум Зарков от БСП това е само оправдание, за да не се чуят критиките към лошото законодателство. Той смята, че така се създава опасен прецедент.
Мнението на Хамид Хамид от ДПС е, че трябва да се ползва стара практика - граждански организации да се пускат само при първото четене, за да си кажат мнението, на на второ - да не се раздуват дебатите.
Гласуването на промените в Изборния кодекс продължи 2 часа и 20 минути, а заседанието на правната комисия се излъчваше онлайн.
"Не искаме да наблюдаваме, искаме да изразим позицията си, разработена от нашите експерти. Имаме силни предложения, които да гарантират честността на процеса. Това, което се случва в момента, по един от най-важните въпроси, в една демократична страна, да нямат право заинтересованите да изразят позиция, да участват. Нашият дълг към гражданите е да осигурим честен изборен процес, отвъд тясно политическите процеси. На тези избори - предсрочни или не - ще ходим всички", коментира Антоанета Цонева.
