© Велко Ангелов
Срещу колекторски фирми, фирми за бързи кредити и частни съдебни изпълнители са голяма част от жалбите до българския омбудсман по време на извънредното положение и пандемията от коронавирус. Хората се оплакват още, че са останали без работа и доходи и че достъпът на децата им до образование е прекъснат. Това се разбра при дебатите в парламента по отчета на омбудсмана за м.г., когато титуляр първо беше Мая Манолова, а после - Диана Ковачева.
В двата месеца на извънредното положение институцията е приемала жалби по телефона и онлайн, а броят им се е увеличил с около 30 на сто. За четири месеца и половина са приети 7 хил. жалби, обяви Диана Ковачева. За нея основно предизвикателство продължава да бъде достъпът до дигиталното образование и справянето с дигиталната бедност.
През 2019 г., когато институцията получава най-високия правозащитен статут А от ООН, съдействие от омбудсмана са потърсили близо 50 хил. души. Жалбите са над 13 хил, което е повече от предходните години.
Най-често гражданите - 44 на сто от тях, се оплакват от частноправни субекти като ВиК оператори, топлофикационни дружества, телекоми, колекторски фирми, частни съдебни изпълнители и др. Други 38 на сто се жалват от държавни органи.
Има оплаквания срещу произвола на колеторските фирми, заради което омбудсманът предлага да се въведе частен фалит; срещу качеството на водата, заради което се предлага цената да е по-ниска при кал от чешмите; срещу ниските пенсии, заради което се предлага преизчисляване и увеличаване на минималната до линията на бедността - 363 лв.
