© Юлия Лазарова
След скандал парламентът въведе възможност за увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа на година. За гласуваха 99 народни представители, а 55 бяха против.
Става въпрос за промяна в Кодекса на труда, с която чрез колективен трудов договор да увеличат двойно часовете извънреден труд на година. Остава ограничението обаче дневният извънреден труд да е до 30 часа на месец, а нощният - до 20. Срокът за сумирано изчисляване на работното време, от което зависи и заплащането за извънреден труд, обаче ще е по-кратък - от шест на четири месеца. Промените влизат в сила от 1 януари.
Според БСП промяната е див африкански лобизъм и превръщане на българите в роби на фона на разговори в европейските държави за 4-дневна работна седмица. ГЕРБ и ДПС обвиниха социалистите в популистични интерпретации и плашене на хората.
Председателят на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ обясни като инженер, работил в производството, че продукцията трябва да е готова в определен ден, а понякога трябва да се отстраняват дефекти и се налага извънреден труд. В тези случаи трябвало да има регламентирана възможност за повече извънреден труд.
Според председателя на социалната комисия в парламента Хасан Адемов от ДПС проблемът не е в извънредния труд, а в това, че заплащането за него е ниско. Депутатът от БСП Виолета Желева смята, че чрез сумарното изчисляване на работното време се дава възможност въобще да не се заплаща за извънредните часове работа.
Служителите ще могат да ползват платен годишен отпуск след 4 месеца трудов стаж вместо след 8 месеца, както е в момента.
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ако служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, е размерът на обезщетение е брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, реши още парламентът.
При неспазване на трудовото законодателство работодателят ще се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 до 30 хил. лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 до 20 хил. лв.
