Здравната програма на кабинета: ваксиниране срещу COVID-19, нов щаб и електронно досие

Здравната програма на кабинета: ваксиниране срещу COVID-19, нов щаб и електронно досие

© Продължаваме промяната



Най-спешните задачи пред новия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова са организирането на нова, трета поред, информационна кампания за ваксиниране срещу COVID-19, както и съставянето на кризисен щаб по епидемиология и имунология. Това предвижда коалиционното споразумение, уреждащо управлението на страната пред следващите четири години.


Премиерът Кирил Петков обяви още в началото на преговорите за съставяне на управленско мнозинство, че кампанията за ваксините ще бъде негов личен приоритет и че България трябва спешно да се изкачи в класацията на държавите в Европа по брой ваксинирани срещу коронавируса.


Коалиционното споразумение предвижда до края на 2022 г. да бъдат предприети законодателни инициативи за осъществяването на два ключови приоритета в здравеопазването, отлагани с години: създаването на електронно здравно досие и на електронна здравна система. Заложени са и законови промени за по-справедливо финансиране за някои специалности в лечебните заведения в труднодостъпни райони, които досега не са добре платени и затова не са желани от лекарите: инфекциозни, родилни и детски отделения. По настояване на "БСП за България" пък до края на 2022 г. лекарствата за деца до 14-годишна възраст трябва да станат почти безплатни.




Според договореното за политиките в здравеопазването между "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" до 2023 г. пък трябва да бъде направена друга основополагаща промяна в системата - в начина на финансиране. Досега болниците получават публични средства през т. нар. клинични пътеки (фиксирано остойностяване на процедури, консумативи и лекарски труд за дадено лечение). Голяма част от клиничните пътеки обаче са недофинансирани. Освен това, устройството на системата е такова, че стремежът на болниците е към повече усвояване на клинични пътеки като количество, но не непременно към качествено лечение.


"Дневник" публикува финалния официален текст по политиката за здравеопазване в пълния му вид.



Краткосрочни мерки/спешни мерки:


1. Осигуряване на максимални възможности за ваксинация на населението:

  1. Разяснителна информационна кампания;
  2. Създаване на множество мобилни групи за ваксиниране - съвместно с БЧК, Българския лекарски съюз и университетите;
  3. Усилие на системата за ясно разделение на потоците на пациенти с оглед поддържане на терапевтичната доктрина;
  4. Детайлно епидемиологично проучване с оглед реална преценка на ситуацията, включително Т-клетъчен скрийнинг;
2. Оптимизиране на протоколите за лечение, базирани на научни доказателства. Наличието на протоколи да бъде задължително, прилагането на протокола е отговорност на всеки лекар.
3. Конституиране на кризисен щаб в областта на имунологията, епидемиологията.
4. Ваксинацията да остане доброволен, информиран акт. Да работим на принципа на убеждението.


Средносрочни и стратегически мерки:


1. Създаване на електронно здравно досие и електронна здравна система - приоритетно създаване, включително със съответните законодателни инициативи - срок до края на 2022 г.
2. Коригиране на дисбаланса в остойностяването на клиничните пътеки и извеждане на ролята им на финансов механизъм като първа стъпка към преминаване на нова система на финансиране:

  1. Пилотно въвеждане на нови финансиращи механизми - най-късно 2023 г.;
3. Въвеждане на методични ръководства за лечение и диагностика с необходимите законодателни инициативи до дек. 2022 г.
4. Преформатиране на контролните функции на системата чрез изграждане на държавна агенция на национално и регионално ниво.
5. Контрол на качеството - да бъдат закрити съществуващите медицински одити в МЗ. Създаване на независима Агенция за медицински одит и акредитация към Народното събрание.
6. Ефективно преобразуване на съществуващата Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Целта на преобразуването да бъде:
  1. Агенцията да следи ефективно за качеството на здравната система;
  2. Агенцията да следи за оптимизацията и правилното разходване на средства;
  3. Агенцията да е независима от МЗ;
7. Законодателни промени за повишаване ефективността на етичните комисии към съсловните организации. 8. Дейностите и структурите в труднодостъпни и отдалечени райони като инфекциозни, родилни и детски звена и отделения, както и социално значими 28 за съответния регион звена да бъдат финансирани на база капацитет и потребност:
  1. Да се направи анализ с цел смяна на модела на финансиране;
  2. С цел осигуряване на достъпност до здравеопазването;
  3. Необходимите законодателни и структурни промени да бъдат приети след анализ;
  4. Анализът и първоначалните дейности да се случат до края на 2022 г.;
9. Детско здравеопазване:
  1. 95% заплатени лекарствени продукти от НЗОК и солидарно участие в заплащането от страна на родителите за деца до 14 г. за остри заболявания със създадени ясни контролни механизми след създаване на електронно досие;
  2. НЗОК да започне да заплаща потребителската такса на специалистите в амбулаторната практика, работещи с деца и таксата престой към болниците за хоспитализираните деца;
  3. Изготвяне на цялостна стратегия и кадрово обезпечаване;
  4. Стимулиране на профилактичните програми за деца;
  5. Изграждане на Национална детска болница след подробен анализ на нуждите на детското здравеопазване. Анализът да бъде завършен до края на 2022 г.;
10. Увеличаване на средствата за превенция и контрол на заболяванията в направление социално-значими и инфекциозни заболявания, започвайки от бюджет 2022 г.
11. Преразглеждане и актуализация на здравната карта. Броят на леглата и кадрите да бъде оптимизиран спрямо европейските стандарти. Да се приемат необходимите законови промени в рамките на 2022 г.
12. Промяна в текущия модел на управление и финансиране:
  1. Подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от "търговски дружества" след анализ;
  2. Нов закон за лечебните заведения;
  3. Приемане на наредба за детайлна оценка на труда на медицинските специалисти с оглед създаване на национална рамкова система за формиране на възнагражденията. Рамковата система да отчита минимални почасови ставки, допълнителна квалификация, обема на извършената дейност и нейното качество;
  4. Финансиране на дейностите на лечебните заведения на базата на техните реални приоритети, определени от здравната карта и на база качество;
  5. Обществен финансов контрол на лечебните заведения, ползващи обществен ресурс;
  6. Минимално максимално съотношение между заплата и бонус на медицинските специалисти в лечебните заведения, ползващи обществен ресурс. Входящо предложение 1 към 20;
  7. В новия ЗЛЗ и свързаната нормативна база да бъде забранено заемането на управленски позиции в две различни структури. Заеманата управленска длъжност може да бъде максимум 2 мандата;
  8. Окрупняване на лечебните заведения и обединяване на медицински центрове с болници, където е необходимо;
13. Анализ на най-добрия модел за здравно осигуряване/НЗОК.
14. Анализ на доплащанията от пациентите и тяхното оптимизиране, когато лечението се осъществява по линията на НЗОК.
15. Създаване на ефективно работеща доболнична помощ:
  1. Да се преразгледа ролята на семейните лекари;
  2. Да се подпомогне изграждането на групови практики (структури) на семейните лекари, за да работят на европейско ниво;
  3. Разширяване на обема и обхвата на скрийнинговите програми, както и на ваксинационните такива за социално-значими заболявания;
16. Спешна помощ - ясен план до юни 2022 г. как до оптималния час всеки нуждаещ се пациент да получи необходимата медицинска помощ. Анализът да включва:
  1. Оптимизиране на националната система;
  2. Адекватно заплащане на кадрите;
  3. Транспортно обезпечаване;
  4. Интегрирана комуникационна система;
17. Промяна на наредбата за специализации и хармонизирането й с нормите на ЕС с цел облекчаването на специализациите. Ключови изисквания са:
  1. Национален изпит;
  2. Здравна карта на лечебните заведения като места за специализация;
18. Да се промени начинът на финансиране на специализантите и тяхното заплащане на пропорционален принцип спрямо участието им и изпълнението на дейността. Те стават част от изпълнителите на пътеките (или новия модел на финансиране) по НЗОК.
19. Държавно финансиране с целеви стипендии за стратегически специалности във водещи центрове в света, обвързани с последващ задължителен период на работа в България.
20. Интегриране на лекарски асистенти, фелдшери, парамедици в системата на здравеопазването. Възможност за регистриране на съсловни организации.
21. Оптимално преструктуриране на ТЕЛК и НЕЛК в полза на пациентите.
22. Интегриране на медицински регистри по всички специалности паралелно със здравното досие.
23. Стоматологичното обслужване - средствата, които са предвидени по НЗОК да са за по-широк кръг дейности, включително спешна стоматологична помощ и детска профилактика (да се обсъди със съсловната организация).
24. Промяна на фокуса на здравната система с цел подобряване условията за диагностика и лечение в доболничната помощ и намаляване на болничното лечение. Регионализация на здравеопазването.
25. Съществени промени в лекарствената политика с цел подобряване достъпа на гражданите до медикаменти, медицински изделия и лечебни храни. Законодателна инициатива при консултация с Български фармацевтичен съюз и относимите асоциации.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK