Програмата на кабинета за културата: нужна е стратегия, за да има реформа

Новизбраният министър на културата Атанас Атанасов обяви създаването на Стратегия за кутурата за приоритет.

© Юлия Лазарова

Новизбраният министър на културата Атанас Атанасов обяви създаването на Стратегия за кутурата за приоритет.



Окончателният текст на управленската програма за новото коалиционно правителство в сектор култура предвижда най-напред да бъде изготвена Стратегия за развитието на културата, която да послужи за последващата промяна на законодателството и поднормативните актове.


Заради липсата на стратегия в момента нито една от предвидените реформи в законодателната рамка няма поставен конкретен срок за изпълнение. В текстовете на коалиционното споразумение липсва изричен текст по една от темите, по които формациите постигнаха съгласие на откритите преговори по секторни политики - че е нужно увеличение на бюджета за култура до 1.5% от БВП. Записано е единствено, че парите, предвидени за дотации и подкрепа от страна на държавната власт, трябва да следват качеството.


Програмата предвижда за 4-годишния срок на управление да се направи ревизия и актуализация на законовите и подзаконови нормативни актове, уреждащи:

  • развитието на културата
  • културното наследство
  • местното самоуправление и местната администрация с оглед създаване на регионални общински съвети за опазване и развитие на културното и културно-историческото наследство
  • сценичните изкуства
  • меценатството
  • финансирането и работата на обществените медии - за привеждане в съответствие с европейската рамка и други приложими изисквания
  • защитата на авторските права и ефективни мерки за прекратяване на пиратството.
Какво предвижда текстът на коалиционното споразумение - тук
Кой е министърът на културата - тук
Как преминаха преговорите по темата за културата - тук





Приложение №9: Култура


Преговорният екип се обединява около тезата, че след формиране на екип в Министерство на културата първи и основен приоритет е създаването на Стратегия за българската култура с 10-годишна рамка. Целта е вследствие от тази стратегия чрез парламентарните групи на коалиционните партньори да се предизвика законодателна инициатива, която да отключи реализирането на всички останали политики, заложени в коалиционното споразумение. Парите, предвидени за дотации и подкрепа от страна на държавната власт, трябва да следват качеството. Основа на дотирането трябва да бъде проектното начало. Културата е ценност и приоритет! Културната политика е от национално значение и не може да се разглежда като изолиран сектор.


Точки, по които сме постигнали съгласие:


1. Децентрализация на Фонд "Култура", подпомагащ творците и публиките. Да се засили децентрализацията в краткосрочен план, а в дългосрочен да се види дали Фонд "Култура" работи в сегашната структура (6-месечен пробен период). На база на събраната информация (за подготовка за изготвяне на главната стратегия) да се реши дали да се организира като агенция извън МК. (Проучването следва да се извърши от сформиран експертен екип към МС). *Да се работи чрез механизъм за мониторинг от страна на коалиционните партньори и НС.


2. Актуализация на инструменти, мерки и предвиден бюджет за българска култура в състояние на пандемия. Противоепидемичните мерки за подкрепа на българската култура са наложителни, но зависят от МФ и МС.


3. Преразглеждане на Закона за филмовата индустрия, приет от 44-ото Народно събрание (спазване на изискванията за обществено обсъждане; изготвяне на задълбочен анализ на разходи-ползи; приемане на Правилник на НФЦ и правилник за прилагането му, след провеждане на обществено обсъждане).


4. Създаване на Фонд "Българско кино".


5. Промяна на Закона за авторското прави и сродните му права (ЗАПСП) във връзка с директиви 2019/789 и 2019/790 и по други въпроси като:


1а. Въвеждане на задължително неотменимо и непрехвърлимо право на възнаграждение за авторите, дължимо от ползвателите и събирано от ОКУП - при излъчване, предаване, препредаване, онлайн използване. (чл.18 от Д2019/790)
1б. Задължително колективно управление на права при препредаване;
1в. При директно въвеждане - задължение и за телевизията, и за разпространителя (всеки за своето участие) да урежда права и да заплаща възнаграждение , като за разпространителя на сигнал това да става задължително по колективен път.
2а. Процедурата за изработване на тарифи от Организацията за колективно управление на права (ОКУП) да бъде доразвита, за да завършва с решение.
2б. При липса на тарифи ползвателите ползват без да плащат - да се въведе механизъм, който да регулира на минимално ниво взаимоотношенията в случай на липса на тарифа.
2в. чл.26 за частното копиране е осакатен и не работи. Да се доразвие, за да започне компенсационния механизъм да работи.
2г. Възможност за ОКУП да имат "специални" банкови сметки, в които се съхраняват средствата на правоносителите по подобие на нотариуси и застрахователи - тези сметки се третират от банките по особен начин, например освободени са от такса наличност.


6. Стимулиране на дейността на читалищата.


Коалиционните партньори се обединяват около идеята МК да състави експертна група за събиране на информация за работата, дейността, отчетността, статута и развитието на читалищата. След това да се предприемат действия за стимулиране дейността на читалищата на базата на Стратегията за развитие на културата.


7. Задължителен културен календар за всяко училище, равен достъп до култура, финансиран от Министерството на образованието, с цел обезпечаване на учебната програма с концерти, изложби, опера и т.н. Да се преразгледа учебната програма във ведомствените училища. Подобряване връзката читалищата и училища, излизане от класната стая, посещение на занимания в читалища, спрямо района. Прекатегоризация на читалищата, съживяване на читалищата по малки населени места, благодарение на културен календар. Обмен между ведомствени и масовите училища.


8. Изваждане на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и превръщането му в независима, прозрачна, публична агенция и увеличаване на капацитета и броя на специалистите в него. Засилване на контрола върху НИНКН и предвиждане на механизми за отчетност. Увеличаване на броя на експертите в НИНКН с цел осъществяване на по-ефективен контрол. Да се задвижи дейността на НИНКН чрез промяна в процесите. Да се даде пробен период, в който да се види дали НИНКН ще заработи, след което да се прецени дали трябва да бъде отделен от МК.


9. Приемане на Закон за старите столици на България.


10. Закон за авторското право и сродните му права. Изпълнителната и законодателната власт да изготвят подобрен проектозакон. Законодателната инициатива трябва да се основава на Стратегията за развитие на българската култура.


11. Закон за цифрово съдържание на авторския продукт. Изпълнителната и законодателната власт да изготвят проектозакон. Законодателната инициатива трябва да се основава на Стратегията за развитие на българската култура.


12. Изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за киноиндустрията, както и промени по Правилника за прилагането му.


13. Ефективни мерки за прекратяване на пиратството - конкретни наказания за нарушаване на права върху интелектуалната собственост и повишаване на контрола чрез подобрена координация с МВР.


14. БНТ и БНР (Закон за радиото и телевизията). Съгласни сме, че промени в закона трябва да има. Изпълнителната и законодателната власт трябва да изготвят проектозакон. Законодателната инициатива трябва да се основава на Стратегията за развитие на българската култура. Творческите състави към БНР да бъдат подкрепени финансово като се предостави целева субсидия за допълнителни възнаграждения след координация с МФ.


15. Приоритизиране на фестивалните дейности като средище за културен обмен с цел повишаване на местната икономика, засилване връзката между туризъм и култура, както и повишаване самочувствието и достойнството на българския творец.


16. Закон за сценичните изкуства. Има абсолютно единодушие за създаването на такъв закон. Проектозаконът следва да се изготви от изпълнителната и законодателната власт и следва да се основава на Стратегията за развитие на българската култура.


17. МК да гарантира фонд работна заплата в културните институти.


18. Да бъдат подпомогнати културните институти и през други политики - меценатство; публично-частно партньорство; културни индустрии и пр.


19. Приобщаване на любителски организации от областта на културата към работата на МК. Любителските организации и инициативи да имат възможност да се картотекират. Стимул за това би било придобиването на педагогически статут и предоставянето на възможност да кандидатстват за средства към Фонд "Култура". Картотекирането ще предостави възможност и за осъществяване на контрол от страна на държавата.



Точки, по които не сме постигнали съгласие:


1. Прилагане на център за споделени услуги между двете национални медии - БНТ и БНР (финанси; IT; човешки ресурси; транспорт; администрация) с цел икономии от мащаба, а спестените средства да се вложат в творчески индустрии. Предложението предстои да се обсъди допълнително от коалиционните партньори.


2. Закон за защита на българската литература, българската азбука и книжовност. Предстои допълнително обсъждане, да се заложи в Стратегията за развитие на българската култура и да се намери нормативната форма за реализиране на идеята.


3. 9% ДДС за книгоиздателите да се запазят. Да се удължи в рамките на пандемичното положение. Да се създаде механизъм през МФ тази ставка да повлияе на крайната цена на книгите, така че да бъде облагодетелстван крайният потребител.


4. Да се увеличат субсидиите към читалищата. Най-вече по отношение на т.нар. библиотечен стандарт - спрямо броя на населението да се определят средства за обновяване на фондовете. За допълнително обсъждане и да се синхронизира с МФ.


5. Създаване на български културен институт/център по подобие на Сервантес/Гьоте. Има такава инициатива на президентската институция, в този смисъл екипът на МК може експертно да се включи на база на заложените приоритети в Стратегията за развитие на културата.


По представени в този раздел точки преговорните екипи постигнаха принципно съгласие, че уточненията трябва да се извършат след формиране на екип в МК, задълбочен експертен анализ и допълнителни обсъждания, тъй като касаят други институции и министерства. Всички колеги са убедени, че за тях има работещи решения.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK