Програмата на кабинета във финансите: актуализация на бюджета и вдигане на прага по ДДС

Програмата на кабинета във финансите: актуализация на бюджета и вдигане на прага по ДДС

© Цветелина Белутова, Капитал



Дневник" публикува финалния вариант на коалиционното споразумение в частта "Финанси". В него е заложено приемане на бюджета за следващата година до края на януари и подготвяне на актуализация до юли. На две стъпки се предвижда да се увеличи прагът на задължителна регистрация по ДДС - до 100 хил. лв. с бюджета за 2023 г. и до 160 хил. лв. за 2024 г.


До юни следващата година се предвижда преглед на редица закони като Закона за публично предлагане на ценни книжа и структурите на регулаторните органи и борсите, отговорни за контрола на капиталовите пазари. До март е срокът за ревизия на Наредба Н-18, която стана популярна през последните години заради спорното изискване, което предишните управляващи искаха да въведат за софтуера за отчитане на продажбите. Няма посочен срок за промени в Търговския закон в частта за несъстоятелността, създаването на ново гъвкаво дружество, отговарящо на нуждите на стартиращи и иновативни компании. Сроковете са записани в допълнителната глава 19 от коалиционното споразумение. От окончателния текст се разбира, че повишението на максималния осигурителен праг е предвидено за средата на годината. С контрола върху държавните финанси е натоварен вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.


Кой е Асен Василев четете тук.
Как преминаха преговорите в сектор финанси - тук.




БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ


- Да се положат всички усилия за приемане на бюджет 2022 до края на 01.2022 г. Подготвяне на актуализация през 07.2022 г., отчитаща резултатите от анализите на другите експертни групи и на база шестмесечно изпълнение на бюджета.


- Да се изготви времеви план на предложените от другите групи реформи с разчети за тяхното финансово осигуряване до средата на 2022 г.


- Парламентарен контрол върху разходването на средства, формирани на база излишъци и/или по-висока събираемост, и разглеждане на ролята на централния бюджет с цел по-голяма яснота и засилване контрола от страна на НС. При необходимост промяна на методологията за съставяне на централен бюджет. Промяна на ЗПФ (Закона за публичните финанси - бел. ред.) с цел премахване на съставяне на държавния бюджет на касова основа.


- Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата до средата на 2022 г. и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета. Задължително използване на анализ "разходи - ползи". Отчитане на ефективността от капиталовите инвестиции пред обществото.


- Всички предложения за разходи от федерации, общини и други реални потребители на ресурси да бъдат обособени в нарочни пера като неизменна част от бюджета и да минават през парламентарен контрол.


- Увеличаване на доходите през увеличаване на производителността на труда.


- Запазване на финансовата стабилност.


ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА


1. Делът на консолидираните държавни разходи от БВП да се третира като резултатна величина. В средносрочен план при липса на криза да се придържа към величината, заложена в Закона за публичните финанси.


2. Бюджетен дефицит за 2022 г. - между 3.5 - 4.5%.


3. ДДС през 2022 г. остава стабилно, включително диференцираните антикризисни ставки. В рамките на 2022 г. да се направи анализ на ДДС с оглед диференциране на ставката в определени отрасли, намаляване на ставката и/или обратно начисляване - с краен срок за изготвяне на анализа 09.2022 г.


4. Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 100 хил. лв. с бюджет 2023 и 160 хил. лв. за 2024 г. при строг контрол за свързаност и налагане на санкции.


5. Запазване на текущото семейно подоходно облагане през 2022 г. Да се осигурят необходимите финансови средства при съобразяване с препоръките на другите експертни комисии.


6. Максималният размер на необлагаемата част на вноската в трети стълб да стане 120 лева след съгласуване със социалните партньори.


7. С цел запазване на данъчните нива максималният осигурителен праг да се определи на въз основа на анализ и на база историческите нива на съотношение към СРЗ (средната работна заплата - бел. ред.) през последните 5 години. Бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите да бъдат съобразени с индивидуалния принос в системата. Да се популяризира системата с индивидуалните партиди в НОИ.


8. МРЗ (минималната работна заплата - бел. ред.) за 2022 г. да стане не по-малко от 700 лв. За бюджет 2023 МРЗ да се синхронизира с европейската директива относно минималната работна заплата.


9. Разработване до 06.2022 г. и финансово осигуряване на план за капиталова подкрепа на българския бизнес чрез грантови схеми и финансови инструменти в сферата на производството и услугите.


10. Одобряване на ПВУ (Плана за възстановяване и устойчивост - бел. ред.) до 31.03.2022 и подготвяне на проекти за дълговата част, срок до 31.12. 2022 година.


11. Активна работа с общините за изработване на модел за финансова децентрализация, готов за въвеждане с бюджет 2023.


12. Реална предварителна оценка на въздействие и задължителна последваща оценка на всяка финансова мярка след определен период от време по предварително зададени критерии.


13. Анализ с цел намаляване на данък наследство спрямо европейските практики.


14. Анализ на мерки за стимулиране на инвестиции в производствени активи и промени в Закона за насърчаване на инвестициите.


15. Поддържане на минимални акцизни ставки съобразно европейските.


16. Премахване на данък върху лихви по депозити и застрахователни плащания.


17. Създаване на работна група за уреждане на режима за дарения, спонсорство, меценатство. Изработване на нов закон за меценатството.


18. Създаване на работна група за премахване на административни пречки за реализиране на мярката за дарения на храни в срок на годност.


19. Реформа в пенсионното осигуряване за разширяване на възможностите за по-рискови инвестиции на пенсионните фондове с цел българските спестявания да бъдат инвестирани в България при засилен контрол.


20. Атестация на административния капацитет. Засилване ролята на Академията по публични финанси. Постигане на трансформация чрез използване на дигитални умения.


21. Мерки 60/40 и 80/20 - анализ и запазване до края на 2022 г.


22. Съкращаване на сроковете между одобряване и получаване на безвъзмездни финансови помощи.


23. Подкрепа на действията във връзка с проверка на възможностите за разсрочване на кредитите за бизнеса и гражданите, засегнати от пандемията COVID-19.


24. Премахване на данък уикенд.


25. Промени на ваучерните схеми съобразно предложенията на социалната комисия. Обвързване на сумата на ваучерите със СРЗ.


КОНТРОЛ


26. Нормативни изменения с цел персонална отговорност.


27. Публични заседания на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и за инфлационните процеси в страната (минимум заседания на 3 месеца), който да следи и процеса по въвеждане на еврото. Динамиката и нивото на наблюдаваната инфлация да бъдат предмет на обсъждане на съответните заседания.


28. Автоматизация и стандартизация на процесите в държавната администрация. Интегритет и съвместимост на данните и системите на всички приходни агенции.


29. Подобряване на работата на НАП (публично оповестяване на поставени цели, индикатори за ефективност и резултати) и засилване на аналитичния капацитет за проверки. Да има методически указания за често срещани случаи. Еднакво данъчно третиране на сходни казуси - стандартизация.


30. Пълно въвеждане на електронна платформа на обществените поръчки - прозрачност и проследимост на критериите, обявяването, изпълнението и отчитането на резултатите от обществените поръчки пред гражданите. Приемане на необходимите законодателни промени за публичност и контрол, включително и върху инхаус възлагането.


31. Преглед на концесионните такси и анализ на условията по концесионните договори при стриктно спазване на българското и европейското законодателство.


32. Въвеждане на софтуерна фискализация чрез промяна на Н-18 (наредбата на Министерството на финансите, отнасяща се до отчитане на продажбите на търговците - бел. ред.) до 03.2022 г.


33. Премахване на дублиращи функции и структури в държавната администрация. Създаване на центрове за споделени услуги с цел оптимизация на разходите. До 06.2022 г. да се направи анализ на възможностите за оптимизация на щатната численост с цел 15%.


34. Да се преразгледа Законът за публичните предприятия с цел засилен контрол върху дейността и ефективността на управлението им.


35. Промяна в Закона за БНБ за привеждане в съответствие с изискванията от оценката в Доклада за конвергенция на ЕЦБ (Европейската централна банка - бел. ред.).


36. ББР - детайлна (аналитична) разбивка на изискванията за кредитиране, съществуващи кредитни портфейли, новоотпуснати кредити и кредитни лимити за отчетния период, приемливи обезпечения и подробна аналитична информация за необслужвани кредити, тяхната категоризация и провизиране. Приоритетно финансиране на микро- и МСП (малките и средните предприятия - бел. ред.), без да се допуска концентрация на риск в свързани лица.


37. Преглед на законодателството и структурите на регулаторните органи и борсите, отговорни за контрол на капиталовите пазари - срок до 06.2022 г.


38. Създаване на платформа за следене на всички входящи и изходящи акцизни стоки.


39. БНБ, Фискален съвет и КЗК (Комисията за защита на конкуренцията) - изтекли мандати, възможно най-бързо попълване след публични изслушвания на кандидатите, съгласно процедурите приети от Народното събрание.


40. КТБ - възлагане на външен одит на несъстоятелността, който да приключи до 12.2022 г.


41. След широко обсъждане с всички заинтересовани страни промяна във формата на месечните ДДС декларации - подаване на информация за касови наличности и на информация дали фактура е платена, неплатена или частично платена.


42. Изплащането на дивидент да е само по банков път.


43. Банките да подават данни към НАП за всички еднократни тегления в брой над 10 хил. лв.


КАПИТАЛОВ ПАЗАР


44. Анализ на възможността за листване на миноритарни пакети на български държавни предприятия на БФБ (Българската фондова борса).


45. Преглед и одит на фондовете за рисков капитал, които използват публичен ресурс.


ЕВРОЗОНА


46. Еврозона - Министерството на финансите и БНБ да изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в еврозоната, разработена адекватно за всяка възрастова група. Присъединяване в еврозоната с необратимо фиксиран курс 1,95583 лв. за едно евро без допускане на отклонения от него по никакъв начин. Влизане в еврозоната възможно най-скоро.


47. Запазване на валутния борд до влизане в еврозоната.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK