Кризи, конституция, коронавирус - свят: президентът Румен Радев започна втория си мандат

Румен Радев

© Георги Кожухаров

Румен Радев



"Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта...Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели: бързо, справедливо и независимо правосъдие."


Това са думи от речта на президента Румен Радев, но не от тази, която ще произнесе след няколко часа в парламента, където ще положи клетва за втория си мандат. А от обръщението му точно преди 5 години при първата му клетва. Сигурно и сега част от словото му ще е свързано с още по-спешната нужда от реформи в съдебната система. Защото между 2017 и 2022 година нещата в тази сфера се влошиха, вместо да се подобрят.


Институционално президентът има малко инструменти за влияние в съдебната система и промени в нея, но Радев използва повечето от тях, а през последната повече от година и половина е и сред открито искащите оставката на Иван Гешев като главен прокурор. Линията "мутри вън" (от властта) и острото му говорене срещу корупцията на бившите управляващи са и сред факторите, които помогнаха да спечели втори мандат.




И в неговото начало темата за съдебната реформа е гореща и приоритет на новите управляващи. Ден преди клетвата на Радев Съюзът на съдиите предложи на президента промени в конституцията, които да "дадат тласък на реформата в прокуратурата", като един от поводите да се обърне към него са разговорите, които той организира по проблемите на правораздаването преди почти две години.


В последните месеци Радев няколко пъти заяви, че е готов да представи предложения за промени в конституцията, но все още не го е направил. Какви точно са те и дали старият-нов президент ще се включи още сега в серията проектозакони за промени, свързани със съдебната система - няма официална информация. Това обаче е една от сферите, в които ще бъде активен още в началото на втория си мандат, и дори даде 100 дни на управляващите за бързи действия в нея.


Обсъждането на евентуални конституционни промени и предложения на Радев досега предизвикваше и коментари дали ще има поправки, които да увеличат правомощията на президента. Тема, която ще се върне поне в политическите реакции (за "президентска република") и обществените обсъждания, но такива предложения едва ли ще дойдат директно от него (например проект на БСП отпреди изборите за промени в антикорупционната комисия предлагаше нейният председател да се назначава от държавния глава, но обсъжданите сега идеи от управляващите не предвиждат такъв вариант).


Така на прага на втория мандат на Радев необходимостта от спешна съдебна реформа е същата като преди пет години, но той започва в много, много различен контекст за президента от предишния му и поне първата година не се очертава да е лека.

Различна е политическата ситуация в България - през последните почти 9 месеца управляваха две служебни правителства, назначени от Радев, и неговата роля и влияние излязоха извън президентската институция.

Сега на власт вече е не "статуквото", което държавният глава остро критикуваше, а натоварено с надежди за промяна правителство, което се приема за близко до президента. Самият Радев твърди, че ще бъде критик и на създадената от "Продължаваме промяната" коалиция.


Тежките реформи ще трябва да се прокарват в ключови сектори и в условия на няколко кризи, а Радев вероятно ще влиза в ролята на социален президент.


На международната сцена, изглежда, ще продължи тази на балансьор, а дали мисли и за друго политическо бъдеще - тепърва ще се види.


За втори мандат ще положи клетва и човек с много различен политически (а и житейски) опит от генерала-летец, който точно преди пет години обяви, че "кредото му е малко думи, а резултатни действия".


Ментор или критик на новата власт


Докато през първия си мандат Радев се утвърди като основен критик на управлението на Бойко Борисов заради корупция, задкулисие и еднолична власт и с предложения за нов модел на управление, то още преди началото на втория му мандат ситуацията се промени. ГЕРБ е в опозиция, а новото правителство е с мандата на "Продължаваме промяната" - формацията, успяла за по-малко от два месеца от създаването й да спечели изборите. Ракета-носител за успеха на лидерите й Кирил Петков (сега премиер) и Асен Василев (отново финансов министър) бяха постовете и действията им в първия служебен кабинет, назначен от Радев през 2021 г.


В правителството "Петков" като военен министър влезе и служебният премиер и близък на Радев Стефан Янев, с близост до президента се свързват и някои други назначения в различните нива на новата власт.


Отношенията между Радев и Петков публично изглеждат отлични и те разменят взаимна подкрепа, макар че по неофициална информация между тях са възниквали и конфликти през последните месеци.


Новата формация създаде търкания и изостри отношенията на президента с партията, която го издигна за първи мандат, а сега сложно подкрепи кандидатурата му, като лидерът на БСП Корнелия Нинова дори нарича "Продължаваме промяната" "президентска партия".


Самият Радев вече заяви, че ще бъде и критик на новата четворната коалиция "там, където има отклонения". Тепърва ще проличи дали държавният глава ще се опита да има лидираща роля при осъществяване на очакваните реформи, или по-скоро ще следи отстрани.


В средата на първия си мандат държавният глава е казвал, че би подкрепил нов политически проект, но в началото на втория въпросът за собствена партия сякаш не изглежда на дневен ред дори, и то най-малко заради обяснението, че конституцията не го позволява.

На 19 януари Румен Радев ще положи клетва в парламента

© Юлия Лазарова

На 19 януари Румен Радев ще положи клетва в парламента


Според политолога и изпълнителен директор на "Галъп" Първан Симеонов Радев се е превърнал в "патрон на онова, която дойде след Борисов", но понякога ситуацията да е в синхрон с властта няма да му е удобна и той ще трябва да вземе здравословна дистанция, както по темите Северна Македония и регулаторите. Управителят на "Алфа рисърч" Геновева Петрова смята, че президентът се опитва да влезе в ролята на ментор на правителството и парламента и няма сигнали, че ще се откаже от тази амбиция.


Според политолога Евгений Дайнов през втория си мандат Радев ще се превърне в "безусловно авторитетна и спокойна фигура" и няма да се меси на правителството, освен ако "няма криза между партиите, която само той може да разреши".


Двигател или наблюдател за съдебната реформа


Президентът Румен Радев, който на протестите през 2020 г. донякъде се превърна в обединител на исканията за смяна на главния прокурор, може да се опита да форсира съдебна реформа, която включва и промени в конституцията. След като обяви, че ако новата власт не постигне "решителни оздравителни промени в прокуратурата и правораздаването още в първите сто дни, няма как да спечели битката за бъдещето на България", той каза и че в 47-ия парламент идва времето да внесе проекта си за промени в основния закон, по който се работи от две години.


Със сигурност в този проект ще има предложения на съдебна реформа, включително промени, касаещи и фигурата на главния прокурор. Друга промяна се очаква да бъде и предложение за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки да може да сезира Конституционния съд.


Според политолога Милен Любенов президентът Радев ще продължи да бъде активен, както и досега, и вероятно още през това тримесечие ще внесе проекта за промени в конституцията. "Очаквам да работи конструктивно с кабинета и управляващото мнозинство, без опити да се налага по определени теми. Противното ще отслаби правителството и може да доведе до разнобой между коалиционните партньори", коментира Любенов пред "Дневник".


За приемането на промени в конституцията са нужни поне 160 от 240 гласа в парламента, а четирите управляващи формации - "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България", имат 134 народни представители. Заявки за промени в основния закон дават и ГЕРБ - СДС, и ДПС, но засега не са водени разговори между партиите по какви въпроси биха постигнали мнозинство.


Балансьор или краен на външната сцена


По конституция президентът представлява България в международните отношения и очакванията са Румен Радев да затвърди тази роля в следващите 5 години, макар в значителна степен тази функция на държавния глава да е предимно опосредствана. Голямото предизвикателство е, че Европа е доста по-различна в началото на втория му мандат. Русия е значително по-агресивна, периодът на Ангела Меркел приключи, а при управлението на ГЕРБ България се постави в самоизолация (не само по спора със Северна Македония) и практически никой не я припознава като партньор за отделни каузи.


А светът е под влиянието на корона пандемията от две години, което повлия и на дипломацията и двустранните срещи и отношения.


За справяне с това предизвикателство е важно и с какви хора се съветва президентът и на кого за какво се доверява. Не само за отношенията с Русия, Америка, Европа и съседите, но и за заемане на позиции за правата на човека и малцинствата, свободата на медиите, корупцията - теми, формиращи публичния образ на България в чужбина.


Досега президентът беше категоричен в евроатлантическата ориентация на страната, но и позицията му по Русия бе такава, че не успя да свали от него етикета - в България и в медии на Запад - че е проруски настроен. Той публично реагира на назидателния тон на гостуващия руски патриарх, но не остави впечатление да е критикувал милиардите левове на българския данъкоплатец, хвърлени за продължението на "Турски поток", и предизвика дипломатически инцидент с думите си от предизборния дебат, че "Крим е руски".


Не едно от назначенията му са на възпитаници на руски школи и обвързани с проруски среди у нас.


"Президентът трябва да се излекува от тази странна треска на тема Русия, която го обзема от време на време", смята политологът Евгений Дайнов. Според колегата му Първан Симеонов господстващото противоречие в България ще бъде балкански скептичното и донякъде източно русофилско срещу либерално-прогресивното и прозападно, а Радев, който "хем е добре със западните партньори, хем е натовски генерал, хем се харесва на източно изглеждащите хора, хем нареждането му в проруски лагери му прави услуга", ще се опита да говори и на двата езика.


От държавния глава се очаква представлява и защитава интересите на всички граждани в страната, но също и да бъде лидер на евроатлантическия консенсус. Говоренето най-общо за "национален интерес" не е достатъчно, а с опитите да се позиционира като поредния играч на и без това пренаселеното "патриотично" поле може да се окаже в не особено престижна компания, включително в чужбина.


Едни от нерешените въпроси са със Северна Македония, на която България наложи вето за започване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, докато Скопие не започне да изпълнява договора за добросъседство със София и не спре антибългарската пропаганда. Някои исторически спорове също не са изчистени, но доскоро, вместо да помага за търсенето на изход и по-разбираема в Европа българска позиция, Радев избра консервативния лагер.


Малко преди началото на втория мандат Консултативният съвет за национална сигурност при президента на пръв поглед охлади ентусиазма на премиера Кирил Петков, като обяви, че преговорите между двете страни не трябва да бъдат обвързани със срокове, а с реални резултати. Но и след него президентът създаде впечатление, че е склонен на гъвкавост и засега оставя изпълнителната власт да изпробва по-прагматичен подход - и да понесе щетите, ако и той се провали.


Очакванията са и през втория мандат на Радев да продължи работата по инициативата "Три морета" с цел подобряване на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност в Източна Европа за ускоряване на растежа и по-бързото икономическо сближаване със Западна. Терминологията на "Три морета" прозира и зад последните му ходове за Северна Македония. Реалните средства зад тази инициатива обаче са малко за амбициозните задачи, които си поставя.


Партиен лидер или встрани от политика


Към момента въпросът дали Румен Радев би направил собствена партия сякаш не изглежда актуален. Още повече че за управляващата формация "Продължаваме промяната" се говори, че има неговата благословия, като за близки до Корнелия Нинова социалисти тя е "президентска партия".


"След този мандат Радев ще трябва да прави нещо друго, т.е. сега ще трябва да бъде в подготовка на следващ етап. Той акумулира много доверие и очаквания и те трябва да намерят някакво продължение", коментира пред "Дневник" Първан Симеонов и каза, че тепърва ще се види дали може да направи партия. Според него президентът има голямо доверие и в лявото пространство и сякаш се явява конкуренция на Корнелия Нинова, която "монополизира БСП, правейки я по-малка и по-лична".


"Ако е разумен човек, няма да направи партия. Някои президенти правиха и видяхме какво стана", смята Евгений Дайнов.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK