След "спасяването на Нинова" вътрешната опозиция в БСП ще чака следващия ѝ провал

След "спасяването на Нинова" вътрешната опозиция в БСП ще чака следващия ѝ провал

© Лили Тоушек



"Отказът на конгреса да потвърди оставката на Корнелия Нинова е позор, унижение и безочие, но сякаш БСП вече няма имунни сили да разбере какво се е случило. Оттук нататък кой какво ще прави - както е модерно - вече всеки сам си преценя."


Така един от критиците на Корнелия Нинова коментира пред "Дневник" отказа на мнозинството от делегатите на конгреса на БСП в събота да потвърди заявената от лидера оставка заради "тежката катастрофа" на последните парламентарни избори и да я остави на поста до края на мандата ѝ.


Резултатът от събота, който приближените до Нинова тълкуваха като най-добрия ход за стабилността на партията, беше коментиран от представители на вътрешнопартийната опозиция като очакван, въпреки че на конгреса опонентите на лидера не успяха да реагират на него. Част от тях коментираха неофициално, че са очаквали да се разиграе някакъв режисиран от ръководството сценарий, при който Нинова остава на поста. Напомниха, че подобен по думите им "цирк" и "фарс" вече веднъж беше разигран след загубата на европейските избори през 2019 г., когато Нинова също подаде оставка, но след акция на местни организации да остане я оттегли. Учудващ бил начинът на "спасяване" - да не се потвърждава уж подадена оставка.




Корнелия Нинова остава лидер на БСП с мандат до есента на 2024 г., а критиците й тепърва ще решават какви стъпки ще предприемат. Предшественикът й Михаил Миков, който е един от опозиционерите, обяви, че напуска БСП, и видя възможност за нова лява партия. Според други опозиционери, с които "Дневник" разговаря, е много малко вероятно да има опит за такъв проект от отцепници от БСП, тъй като той ще бъде обречен на неуспех. Според тях най-вероятният сценарий е опозицията, която - видно от гласуването в събота - изостава по подкрепа от лидера, да изчака следващ неуспех на Нинова и тогава да поднови опитите си да я свали от поста. Някои смятат, че бъдещето на Нинова в партията вече зависи от бъдещето на кабинета, а при изборен крах на БСП на местния вот през 2023 г. мястото й на "Позитано" 20 няма да може да бъде спасено.


Защо "спасяването на Нинова" успя


Ден преди конгреса формално започна подписка в подкрепа на Корнелия Нинова, която тръгна от Благоевград и събра около 500 желаещи от общо 976 делегати на събитието, които настояваха не за оставка, а за вот на доверие към лидера. Според социалисти подписката не е имала особена роля при гласуването на оставката, което бе закрито, но е била акт на демонстрация на подкрепата, която Нинова събира срещу критиците си. Някои смятат, че актът е вдъхновен и дори режисиран от "Позитано" 20. В резултат лидерът демонстративно запази поста си, а единственият ѝ публично заявен конкурент за поста - Крум Зарков, дори не получи шанс да премери сили с нея в преки избори.


Гласуването на оставката демонстрира мнозинство на лидера срещу критиците й от около 3 към 1 (164 гласа "за" оставката, 415 "против" и 20 "въздържал се"). Това донякъде показа позициите на Нинова в БСП, но пък я постави в деликатна ситуацията - конгресът на практика отказа да уважи заявеното вече от нея решение да се оттегли, което по устав е едно от основанията за смяна на председателя. Вотът даде основание на опозицията да нарече станалото на конгреса "позор и унижение".


Има няколко обяснения защо Корнелия Нинова остава на поста. Според социалисти една от причините е, че БСП за първи път от години е във властта, а вицепремиерският пост на Корнелия Нинова е осигурил постове на близките до нея партийци, подсигурявайки ѝ подкрепата им. Друго основание е, че предстоят местни избори догодина, при които общинските листи и кандидатите за кметове ще бъдат одобрявани от ръководството, т.е., че става дума за борба за позиции. Според някои партията просто е уморена от избори и вътрешни противоречия.


В различни медийни изяви след конгреса близки до Нинова обясниха оставането й начело на БСП с различни мотиви - мъдрост на партийните членове и опит за стабилизиране на БСП, за да играе конструктивна роля в управлението (Кристиан Вигенин), зрялост на делегатите, които вече са били въвлечени в пет избора за година и половина (Георги Михайлов), "че когато конгресът ти каже да останеш и да си носиш лидерството, просто оставаш" (Иван Ченчев).


Какво ще прави вътрешната опозиция в БСП


Изненадана или не от изхода на конгреса на БСП, т.нар. вътрешна опозиция, която обединява критици на ръководството от различни групи, засега няма много ходове. Обявилият се за алтернатива на Корнелия Нинова и кандидат за лидер Крум Зарков, който иска да привлече не само критици на Нинова, ще трябва да изчака следваща възможност или редовния вот, който трябва да е през септември 2024 г. Според социалисти няма организация за общи действия и всеки от критиците на ръководството може да постъпи "както сам прецени".


В списъка на опозиционерите, които според "преброяването на конгреса" са 164, влизат няколко ключови лица в левицата, сред които и бившите лидери Сергей Станишев и Михаил Миков. Първият вече заяви, че всеки социалист трябва да реши дали спасява партийния председател, т.е. Нинова, или спасява БСП. Вторият обяви, че напуска партията, и видя възможност за нов ляв проект, уточнявайки, че говори по принцип, а не за конкретно подготвяна инициатива в тази посока.


Изключеният наскоро от партията Кирил Добрев - някогашна дясна ръка, а след това конкурент и критик на Нинова, засега не е коментирал бъдещите си действия. Очакванията са, че след година - както изисква уставът - той може да приеме поканата на БСП - Перник, да се присъедини към организацията и така да възстанови членството си в социалистическата партия, за която след изключването му каза, че ще продължава да работи, независимо кой е председател. По неофициална информация другият изключен от партията - пловдивският бизнесмен Георги Гергов, който дърли години беше и местен лидер на социалистите, продължава да има немалко верни поддръжници, които са опозиция на Нинова.


В списъка на критиците на лидера са още Георги Пирински, Димитър Дъбов, Антон Кутев, Станислав Владимиров, както и бивши депутати като Весела Лечева, Георги Божинов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов. Някои от опозиционерите като Валери Жаблянов, Ана Пиринска и Велислава Дърева участват в критична платформа в рамките на БСП - "Социализъм 21 век", която предлага ръководни и идеологически промени.


Според социалисти бившият лидер на столичната организация на БСП и знаково лице на партията в продължение на години - Румен Овчаров, който понякога умерено е критикувал Нинова, но според социалисти е бил на нейна страна, в момента официално по-скоро пази неутралитет, а неофициално - понякога помага на партийния председател. Самият Овчаров не се е изказвал на конгреса, с което официално да заеме позиция.


Според двама от опозиционерите, с които "Дневник" разговаря, едва ли сега някой от БСП ще тръгне да прави нова лява партия, тъй като това начинание е обречено на неуспех като АБВ на Георги Първанов и "Българска прогресивна линия" на Красимир Янков. По-вероятният вариант е да се изчака "следващият провал на Нинова", след който тя няма да може да бъде спасена. Единият вариант бил неуспех или падане на правителството, в което тя е вицепремиер, а другият - провал на местните избори догодина, който според някои от сега може да бъде предизвестен.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK