Спорът за Северна Македония: защо вдигането на ветото няма да бъде сега

Снимката е от междуправителствено заседание на България и Северна Македония от края на януари тази година

© Юлия Лазарова

Снимката е от междуправителствено заседание на България и Северна Македония от края на януари тази година



Говореха за общо заседание с десетки министри, а вместо това може само да поднасят цветя: лидерите на България и Северна Македония имаха по-амбициозни планове за среща през май.


Вместо да разговарят в Скопие, те ще го направят само в Рим за станала традиционна в последните години церемония, докато вътрешнополитическото напрежение в България заради спора със Северна Македония расте: към кабинета и в частност към премиера се отправят твърдения, че е готов да "отстъпи" и отмени ветото. Условията за такава стъпка обаче остават далеч от подходящи.


Защо България и Северна Македония не са готови за следващи стъпки към край на спора и какво трябва да се промени? "Дневник" потърси отговорите.


Среща в Рим




След като преди около седмица се разбра, че очакваната за май среща между правителствата на България и Северна Македония няма да се състои този месец, премиерите Кирил Петков и Димитър Ковачевски ще се срещнат в Рим на 23 май, където ще поднесат цветя и ще отдадат почит на светите братя Кирил и Методий.


В този контекст непосредственият въпрос пред двамата е кога да се състои второто междуправителствено заседание от началото на годината. Очакваше се то да измери напредъка в решаването на спорните, довели до вето, политически въпроси и на разглежданите в работните групи икономически, а (според публикации в медиите и информация от Скопие) и да се направи крачка към съгласие.


Според изказване на началника на кабинета Лена Бориславова пред Българската национална телевизия (БНТ) "това, което правителството и премиерът биха искали да видят, поради протегната ръка за подновяване на диалога, е сега да видим доказателство, че Северна Македония има сериозно отношение към езика на омразата и към дискриминацията на българското етническо население".


Публично не е известно в какво точно се изразява исканото от България доказателство, но дори и то да бъде дадено пред делегацията в Рим и да допринесе за бъдеща среща на кабинетите в Скопие, на нея няма да се вдигне ветото.


Двама македонски събеседници на "Дневник" твърдят, че от македонска страна по-рано този месец била в ход подготовка за провеждането на среща Петков - Ковачевски в Скопие. През почивните дни обаче Ковачевски заяви, че няма да има междуправителствено заседание. Ден по-късно дойде потвърждението от кабинета на Петков.


В македонски медии се появи и информация, че за срещата Петков - Ковачевски са били подготвени документи, свързани с пакета "4+1" и с процедурата за вписването на българите в конституцията. Бившият премиер и бивш специален представител на Северна Македония в спора с България Владо Бучковски не можа да потвърди това, но каза, че "на 22 май трябваше да има посещение на правителствена делегация".


Как (не) може да се вдигне ветото


През април източник на "Дневник" посочи, че между двете правителства няма принципни различия по пакета с политически искания, а проблемът е вътрешно коалиционен. Междувременно тонът започна да се втвърдява и в Скопие и Ковачевски заговори за "класически шантаж", а в коментари на македонски политици изплуваха и основните за момента спорни точки.


Според досегашните заявки на премиера Кирил Петков ключова за вдигането на ветото срещу Северна Македония за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз е темата за промяна в конституцията, където българите да бъдат записани като пълноправна общност, наравно с други като албанци, турци и бошняци.


"Ако искаме конституцията преди Северна Македония да тръгне по европейския път, е много трудно. Но ако кажем "добре, тръгвайте по пътя, вдигаме ветото, но първа глава не може да бъде отворена, без конституцията да е променена, това вече ще е в техния договор с Европейския съюз, който определя пътя на Северна Македония като страна членка", каза Петков на 23 април.


За Северна Македония думите на Петков означават застоят в преговорите да продължи: ще бъде одобрена само преговорната рамка (както се прави на Първата междуправителствена конференция - началото на преговорния процес, който България блокира). Всяка глава се одобрява по препоръка на комисията с решение в Съвета, т.е. и с гласа на България. През април 2020 г. София одобри началото на преговорите "по принцип", за да блокира половин година по-късно конференцията.

Или с други думи, ветото на България може да бъде отменено и преди фактическата промяна в македонската конституция, но не и без ясен ангажимент за това. Допълнително, ако в бъдеще се окаже, че Северна Македония не спазва уговорката, България може отново да спре пътя ѝ към еврочленството с възможността да блокира следващ етап от преговорния процес.

Между сега и кога република Северна Македония ще стане европейска членка, сигурно има 10 години.


Кирил Петков,

в интервю на 23 април


"Тези 10 години трябва да са нашата надежда и с много работа и общ език да променим нещата, които искаме да се променят", казва още премиерът пред "Нова телевизия". По думите му при посещението в София в началото на април председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен е казала, че "ние сме готови да бъдем гарант".


В подобен дух се изказва и съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, който наскоро коментира, че "България може да спира процеса на преговори на всеки етап от тези преговори. Въпросът е това да се случва по начин, по който ние наистина можем да защитим нашия интерес, ползвайки подкрепата на Европейския съюз".


Ако темата за конституцията не изглеждаше напълно приемлива за Северна Македония при първото ѝ повдигане преди година, днес въпросът е не дали, а кога.


Процесът може да отнеме между шест месеца и година и половина: начало на промени, дебати, гласуване в парламента с две трети мнозинство, което ВМРО-ДПМНЕ, основната опозиционна партия в Скопие, първо отказваше да предостави. Посланията за евентуално гласуване "против", идващи от македонската опозиция, се разредиха в последно време; в България обаче започнаха да се чуват позиции (включително от президента Румен Радев) за завършване на процеса или поне парламентарно гласуване преди отпадането на ветото. Обратно, миналия месец, по информация на "Дневник", правителството преговаряше за възможността да обяви оттегляне на ветото в деня, когато Северна Македония задейства конституционния процес.


Коалиционните разногласия, а и сблъсъкът в позициите с Радев, обаче затрудниха това. Радев беше сред влиятелните застъпници на тезата, че българите първо трябва да бъдат вписани и едва след това да отпадне ветото. Тази позиция е неприемлива за Скопие, както обясни външният министър Буяр Османи пред "Дневник" миналия месец. Тази седмица той заяви, че в спора "топката е в София" и че провокатори в България саботират процеса.


Зад привидната атака на Османи обаче се крие признанието, че големият проблем остава конституционният въпрос: в момента на масата е предложение, "компромисно" между българското искане първо да бъде завършен процесът и македонското - само да бъде задействан. Скопие обаче няма готовност да чака с месеци до завършване на процедурата, каза първият дипломат. "Дневник" потърси Османи, но не успя да се свърже с него.


"Вариантът с отваряне на конституцията е безспорен, заяви Бучковски. Тук и опозицията ще поддържа. Въпросът е при отварянето ѝ какво е задължението на България. Ако България премахне ветото, когато минем първата фаза - одобряване в парламента с две трети мнозинство - до финализиране на поправката може да минат 18 месеца. Какво ще стане през тях, как ще се осигурят гаранции?"


Необходимите гаранции трябва да са не само за завършване на процеса по вписване в конституцията, а и за това как да се гарантират правата на българите, докато продължаващият 6, 12 или в най-лошия случай дори 18 месеца процес бъде завършен. "Максимално трябва да се ползват другите инструменти" като гаранции за права и да се измислят формати за отчет, срещи или доклади по тези инструменти и механизми - на месеци, шест месеца, година, смята Бучковски

Необходимите гаранции трябва да са не само за завършване на процеса по вписване в конституцията, а и за това как да се гарантират правата на българите, докато продължаващият 6, 12 или в най-лошия случай дори 18 месеца процес бъде завършен. "Максимално трябва да се ползват другите инструменти" като гаранции за права и да се измислят формати за отчет, срещи или доклади по тези инструменти и механизми - на месеци, шест месеца, година, смята Бучковски


Натискът във и извън коалицията


Вдигането на ветото срещу Северна Македония е твърде трудна задача и заради вътрешнокоалиционния конфликт по темата, най-вече заради постоянните твърдения от единия от партньорите "Има такъв народ" за "нерегламентираните опити на Кирил Петков и съветниците му да заобиколят националния интерес", по думите на лидера Слави Трифонов.


Тезата често се повтаря и от заместника на тв водещия в партията Тошко Йорданов: "Водени са два типа разговори с европейски партньори - на официално ниво, където присъства външният министър (Теодора Генчовска от квотата на "Има такъв народ" - бел. авт.) и на неофициално ниво, където практически се опитва да се прескочи коалиционното споразумение", каза наскоро пред Би Ти Ви Йорданов.


"Докато не се изпълнява договорът между двете страни, ние няма да дадем съгласие да започнат преговорите", казва и лидерът на БСП Корнелия Нинова.


И заради явното противопоставяне на двама от коалиционните партньори премиерът Кирил Петков няколко пъти казва, че "това правителство няма да направи нищо без българския парламент", след като Слави Трифонов отново през "Фейсбук" го обвини, че е "уговорено някъде на тъмно вдигане на ветото пред Северна Македония".


Представители на партията на Слави Трифонов често повтарят, подобно на скорошно изказване на президента Румен Радев, че се оказва натиск към България Северна Македония да започне преговори с Европейската комисия за присъединяване към съюза. Управляващите отричат да има натиск, но е факт, че въпросът за спора на България със Северна Македония отново се поставя засилено, когато ЕС е във фаза на приключване (след по-малко от месец и половина) на френското председателство: зачестяват срещите, увеличават се призивите за решаване на спора, както беше в рамките на последната година и половина при германското, португалското и словенското председателство на Европейския съюз.


Няколко примера: ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел поиска спорът да бъде решен възможно най-бързо; в София в рамките на няколко дни тази седмица пристигнаха нидерландският премиер Марк Рюте; еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи (който впрочем каза преди месец, че е готов да идва толкова често, колкото е необходимо); американският помощник-държавен секретар Карън Донфрид. С Петков, Радев и Ковачевски разговаря френският президент Еманюел Макрон, в региона другия месец се очаква германският канцлер Олаф Шолц, с когото президентът Радев се видя преди дни.


"Недоверие", или как изглежда натискът от Скопие


Бучковски има друга представа за това как изглежда "натискът" в Скопие: вижда го дори в разминаването на позициите, изразявано от премиер, външен министър и президент, объркващо "и най-добронамерените политици в Скопие, които се борим да решим" спора. "За съжаление не достига доверие и тук е основният проблем. В Скопие не вярват, че само Петков може да е гарант за това, за което ще се споразумеят двете правителства", каза Бучковски за "Дневник" (за същото недоверие говори с изданието и предшественикът му, Любчо Георгиевски).


Изявите на Радев и Генчовска създават объркване, че съществуват две политики на България. Това говори за натиск върху Македония, с който официална България реагира на натиска от международната общност.


Владо Бучковски,

бивш македонски премиер, бивш специален представител в спора с България


В този труден момент се подновиха и визитите от Северна Македония: утре в София идва македонският министър на отбраната Славянка Петровска. Попитана от "Дневник" дали спорът София - Скопие е част от дневния ѝ ред, тя отговори, че целта са теми "изключително за отбраната": "Двамата сме министри на отбрана на две членки на НАТО и искаме да задълбочим отличното сътрудничество."

В този труден момент се подновиха и визитите от Северна Македония: утре в София идва македонският министър на отбраната Славянка Петровска. Попитана от "Дневник" дали спорът София - Скопие е част от дневния ѝ ред, тя отговори, че целта са теми "изключително за отбраната": "Двамата сме министри на отбрана на две членки на НАТО и искаме да задълбочим отличното сътрудничество."


Бучковски съзира "политически сметки" в поведението на българското правителство, но такива има и в македонското: ВМРО-ДПМНЕ се върна към обвиненията, че кабинетът на Ковачевски се проваля в преговорите с България и може да ги доведе докрай само на цената на националните интереси на Скопие. "За съжаление мисля, че и Европейският съюз си прави сметки", продължава: дава за пример съпротивата на Германия срещу записване на "двустранни въпроси" в преговорната рамка на Северна Македония за присъединителния процес.

България разчита част от гаранциите, че Северна Македония ще спазва бъдещото споразумение, да влязат в преговорната рамка и да станат фактическо условие за еврочленство (нещо, което вероятно ще бъде определено като "натиск" в Скопие). Европейската комисия показа, че е склонна да приеме това по време на визитата на Фон дер Лайен в София, но не всички еврочленки заемат същата позиция. Вчера европарламентът поиска София и Скопие да решат двустранния си проблем извън преговорния процес и призова съвета да вземе решение за преговори незабавно.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK