© Георги Кожухаров
Кабинетът на Кирил Петков се изправя пред най-тежката седмица в кратката си история. Следващите дни ще решат едновременно оцеляването му във властта и съдбата на най-амбициозния му външнополитически проект - отваряне на перспектива за начало на преговорите на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз.
Във вътрешнополитически план залогът е дали при гласуването на внесения вот на недоверие срещу него правителството ще намери достатъчно подкрепа да продължи да управлява, макар с мъчителната несигурност на малцинството и постоянни преговори за гласове по важни решения. Или страната ще влезе в поредната конституционна процедура по търсене на нова формула за управление. По-далечната и нежелана от повечето политически играчи перспектива е за нови предсрочни избори още през есента.
Във външнополитически план България има критично кратък срок да намери решение как да излезе от спиралата на най-сериозното влошаване на отношенията със съседна държава, с която се предполага да има най-близки връзки.
Когато никой не очаква чудо: Следващите 60 часа на френския компромис за Северна Македония - тук.
Колко неистини казаха Трифонов и Радев за предложения компромис за Северна Македония - тук.
Това е важно не само, за да не пропадне от неразбиране и недоумение в чужбина в опасната ситуация на частична международна изолация. А за да се прекрати употребата на спора като бухалка за уреждане на вътрешнополитически интереси и сваляне на правителства - поне такова е впечатлението от официалната версия на довчерашния партньор във властта - "Има такъв народ", да предизвика разпада на управляващата коалиция.
В предложението, изработено от страните-членки на Европейския съюз (включително оглавяваното от кадър на "Има такъв народ" българско Външно министерство) и внесено за обсъждане от френското председателство, са вложени много усилия и вече имат положителни отзиви. Крайният срок за приемането или отхвърлянето му е заседанието на Европейския съвет на 23 и 24 юни. Евентуален неуспех да излезе с ясна позиция по темата ще постави София в трудна ситуация да обяснява защо политиците одобряват идеите, но не искат да ги изпълняват. Властта в Скопие пък ще бъде изправена пред отлагане на началото на преговорите за неясно колко дълъг период след 17 години чакане.
(Не)известен ли е изходът от вота на недоверие
Дебатите по вота на недоверие, внесен от ГЕРБ, ще започнат днес (вторник - 21 юни) в 11 часа, а гласуването, което по Конституция е най-малко 24 часа след края на обсъждането, се очаква не по-рано от сряда следобед.
Те ще са на фона на протести срещу сваляне на правителството (започнали миналата седмица и продължили и в понеделник вечер) и контпротести срещу кабинета "Петков", организирани от "Възраждане".
Успехът на вота на недоверие засега изглежда сигурен, защото въпреки твърденията на бившия премиер Бойко Борисов, че е бил против внасянето му, депутатите му ще гласуват единодушно "за" свалянето на правителството, коментира за "Дневник" източник от най-голямата опозиционна група. По думите му ГЕРБ изключват парламентарни хватки като сваляне на кворума или неучастие в гласуването.
Източници от управляващата коалиция пък коментираха, че засега няма сигурност да се намерят достатъчно отцепници от "Има такъв народ" или от "Възраждане", макар да се надяват на изненади в последния момент. По неофициална информация, кабинетът очаква още гласове в подкрепа, но те все още не са необходимите до 121.
Така сформираното миналата седмица при отстраняването на председателя на парламента Никола Минчев мнозинство на "Има такъв народ", ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" разполага с общо 125 депутати при необходими 121 гласа за сваляне на кабинета.
Партиите от вече тройната управляваща коалиция - "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" - имат общо 109 депутати и с шестима разграничили се от Слави Трифонов достигат 115 гласа срещу оставката на кабинета "Петков". Въпреки че търсенето на подкрепа за управлението през депутати от всички формации продължава до последния момент, и премиерът Кирил Петков даде да се разбере, че очаква правителството да падне.
Задачата се усложнява от факта, че дори да успее да оцелее тази седмица, кабинетът ще може да разчита на твърде колеблива подкрепа и това ще ограничи силно възможностите му за действие. Според източник от "Продължаваме промяната" стратегията на партията мандатоносител е при евентуално преодоляване на вота кабинетът да работи с хоризонт до края на годината и две основни задачи - приемане на нужните около 20 законопроекта, свързани с получаването на средствата за Плана за възстановяване и устойчивост, и реформата в антикорупционната комисия.
Ако вотът на недоверие мине, Министерският съвет ще подаде оставка, но ще продължи да управлява до избирането на ново правителство в рамките на настоящия парламент или до назначаването на служебен кабинет от президента Румен Радев. Процедурата може да отнеме от десетина дни до около месец в зависимост от това колко бързо държавният глава възлага поредния опит за съставяне на кабинет и колко бързо получава обратно връчените мандати.
Оставка не означава непременно избори
Оставката на правителството не означава, че страната върви директно към нови избори. Първо трябва да бъде измината конституционната процедура, която включва три опита за съставяне на правителство в рамките на действащото Народно събрание.
Основният закон предвижда президентът Румен Радев да започне консултации с парламентарно представените сили и първо да даде втори шанс на най-голямата група - "Продължаваме промяната", да излъчи управленски екип. В Конституцията не е определено колко време може да продължат консултациите, но е посочено, че след получаването на мандата, кандидатът за министър-председател има седем дни да предложи правителство или да върне мандата неизпълнен.
Премиерът Кирил Петков вече обяви, че е готов да отстъпи премиерското място. Според информация на "Дневник" в "Продължаваме промяната" може да обмислят този ход единствено, "ако се намери достатъчно добра алтернатива", каквато в момента не виждат.
От последните коментари на министър председателя (включително и пред протеста срещу сваляне на правителството) се разбра, че партията ще се опита да реализира нов мандат. По неофициална информациа, управляващите разчитат, че допълнителното време ще им помогне за събирането на необходимите гласове.
В интервю пред "Нова телевизия" съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов обяви, че единствената възможност за подкрепа на правителството в рамките на 47-мото Народно събрание е договорка с опозицията по конкретни политики, като хоризонтът на управление да е до местните избори през 2023 г. Но условията са ГЕРБ и ДПС да не са в изпълнителната власт, а разговорите с тях да са по евроатлантически теми.
Еврозоната няма да мине без съдебна реформа и без отстраняване на Гешев. Трябва да стане възможно, защото иначе не можем да отворим нова страница.
съпредседател на "Демократична България"
Ако "Продължаваме промяната" не успее да изпълни мандата от президента, той ще бъде връчен на ГЕРБ-СДС, втората по численост група. Срок за това отново няма посочен. Доколкото сегашните управляващи отричат каквато и да било възможност да подкрепят правителство на партията на Бойко Борисов, единствената възможност то да се реализира е да получи подкрепата на ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане".
Ходовете на президента
Ако и ГЕРБ не успеят да съставят правителство, президентът решава на кого да даде третия проучвателен мандат. При предходните два кратки парламента два пъти го е давал на БСП, но напоследък и двете страни демонстрират все по-сериозно влошаване на отношенията.
Недобре изглежда публично и комуникацията между Радев и Петков, като държавният глава последно го нарече куриер, защото нямал собствена позиция за предложението на френското председателство за Северна Македония. От "Продължаваме промяната" пък отвърнаха, че президентът говори в един глас с ГЕРБ и ДПС.
В понеделник (20 юни) президентът, който е на форума "Три морета" в Рига, коментира, че изборите са най-нежеланата опция и че още е рано да мисли на кого да даде третия проучвателен мандат. Ако не друго, това поне е знак, че държавният глава не бърза да се изчерпят процедурните възможности по Конституция, което ще даде време на Народното събрание да опита да приеме поне някои законопроекти, свързани с получаването на средства по плана за възстановяване и устойчивост.
Ако и третият получател на мандата не успее да състави правителство, президентът назначава служебен кабинет, разпуска 47-мото Народно събрание и определя дата за избори за нов парламент.
Шансовете за Северна Македония намаляват
В четвъртък, 23 юни - ден след гласуването на вота на недоверие или в деня на гласуването на вота на недоверие изходът от блокираната от България евроинтеграция на Северна Македония и Албания може да бъде обсъждан на Срещата на върха на ЕС. От формулировката в поканата към лидерите на 27-те страни членки, отправена от председателя на Европйския съвет Шарл Мишел обаче още в понеделник вечер изглеждаше, че пробив не се очаква.
Министерството на външните работи вече съобщи, че предложението на Френското председателство е приемливо, но и че очаква произнасяне на парламентарната комисия по външна политика. Причината за това е решение на Министерския съвет всяко движение по темата Северна Македония да бъде препращано към Народното събрание.
Аргументите на Кирил Петков за това са да постигне повече прозрачност след постоянните обвинения от "Има такъв народ" за двойствена политика. Това решение на премиера обаче е спорно, защото по Конституция правителството, а не Народното събрание, "осъществява вътрешната и външната политика на страната".
Според информация на "Дневник" нагласите на управляващите са в четвъртък да бъде свикано извънредно заседание на външната комисия, на което да бъде изслушана министъра на външните работи Теодора Генчовска. Очаква се на срещата в Брюксел тя да отиде с посланието, че предложението на френското председателство трябва да се обсъжда още.
Ако България не се произнесе положително за формулата за започване на европреговорите за Северна Македония, темата все пак не е напълно погребана, но със сигурност ще бъде значително забавена. След Франция председателството на Европейския съюз се поема от Чехия, а след още шест месеца - от Швеция.
И двете държави могат да преценят дали да продължат с приоритетите на предходното председателство, но засега нито Чехия, нито Швеция са обявили Западните Балкани като приоритет. Шансовете намаляват и защото двете държави нямат дипломатическия капацитет на Франция за предвижване на въпроса. Френското присъствие в т.нар. Тройка на председателите (бивш, настоящ и бъдещ) на ЕС приключва на 31 декември.
Така ще бъде пропуснат шанс да се реализира формула, изработена преди фундаменталното сътресение в Европа от руската агресия срещу Украйна на 24 февруари. В ЕС концепцията, логиката, мисленето за целта и формите на разширяване след тази дата се очертава да бъдат много, много по-различни и не толкова с изисквания за покриване на критерии, а със силен геополитически елемент. И България ще трябва да се адаптира към тях, ако желае еврочленството на Северна Македония, а не да седи безкрайно в изчаквателна позиция в Скопие нещо да се промени.
