© Юлия Лазарова
Народното събрание окончателно одобри предложението на Френското председателство на Съвета на ЕС за започване на преговорите за еврочленството на Северна Македония. Това стана чрез проекторешение, внесено от съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов, в което е записано, че България ще подкрепи която и да е стъпка от процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония при прецизиране на преговорната рамка и заключенията на съвета така, че да се гарантира вписването на българите в македонската конституция "там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи".
След над четиричасов дебат проекторешението беше прието с 170 гласа "за" ("Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ и ДПС), 37 "против" ("Има такъв народ", "Възраждане", четирима от БСП и двама независими) и 21 въздържали се (БСП, един от "Продължаваме промяната" и двама независими депутати). То дава мандат на правителството да одобри "френското" предложение, чиято основна цел е да доведе до вдигане на ветото, което България наложи върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
Преди това обаче външните министри на България и Северна Македония трябва да подпишат двустранен протокол, в който да са посочени конкретните стъпки за изпълнени на условията на България. Без протокола гаранциите и за двете страни в преговорната рамка биха изглеждали нищожни, тъй като в текста се съдържат част от исканията от пакета, известен 5+1 или 4+1 - кратък списък с условия. Дори България да го одобри на даден етап, Северна Македония може и да не го направи.
До изискването за изрично решение на парламента се стигна след като премиерът Кирил Петков прехвърли отговорността за евентуалното начало на преговорите със Северна Македония към Народното събрание, за да се избегнат спекулации, че действа сам.
Разглеждането и гласуването на трите проекторешения, внесени от ГЕРБ, ДПС и "Демократична България" в последните 48 часа, успя да върне депутатите в пленарна зала, след като последните две заседания се провалиха заради липса на кворум.
Вчера (23 юни) депутатите в ресорната парламентарна комисия по външна политика се изправиха пред няколко конкурентни резолюции, внесени в парламента в последните 48 часа, след свалянето на кабинета на Кирил Петков. Комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ и ДПС, но одобри проекторешението на "Демократична България", като преди това изслуша и доклада на Министерството на външните работи, представен от министъра в оставка Теодора Генчовска.
Днес пък тече втория ден на Европейския съвет, на който се очакваше София да излезе с позиция за преговорната рамка със Северна Македония. От Брюксел премиерът Кирил Петков обясни е четвъртък (23 юни), че подобна стъпка ще е възможна само при решение на Народното събрание, на което прехвърли отговорността по темата миналата седмица.
Идеален ден за македонска сватба
След месеци на политически престрелки по темата за българското вето над Северна Македония дебатът в пленарна зала протече сравнително вяло. Привържениците на отмяната на ветото - ГЕРБ, ДПС, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", многократно повториха, че това най-доброто предложение, което България би могла да получи, и подчертаха, че европейското бъдеще на страните от Западните Балкани трябва да бъде приоритет на страната. В изказванията на представителите на "Има такъв народ" и "Възраждане" прозвучаха познатите обвинения в национално предателство към премиера в оставка Кирил Петков.
Дебатът обаче започнаха с опита на председателя на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова да присвои всички заслуги за пробива в двустранните отношения, без обаче да споменава, че през 2019 г. именно правителството на Борисов наложи вето върху провеждането на междуправителствената конференция, на която трябваше да се даде зелена светлина за еврочленството на Северна Македония в ЕС.
"Борисов и нашето правителство започна този процес и ние ще го завършим. (..) Не искаме да се приписваме всички заслуги, но вие знаете, че беше така."
Намеси се съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, който заяви, че гледа на предложението като плод на дългогодишните усилия на министерството на външните работи. Той отново призова колегите си да се вслушат в посланията от Скопие, които отхвърлят френското предложение като неприемливо. По думите му най-силният инструмент за натиск са тъкмо преговорите.
България не вдига ветото, а подсилва силата му. От тук нататък във всеки един момен, в който Северна Македония не изпълнява своите ангажименти не само в двустранни отношения, а като кандидат член за ЕС, ветото, което им се налага ще бъде със силата на цялото европейско семейство застанало зад България. Ако не променят конституцията си, няма да видят преговори. Това еднозначно се разбира от френското предложение
Иванов допълни, че времето за взимане на това решение е точно сега, защото френското председателство на ЕС свършва скоро и няма гаранции, че предложението ще остане на масата след това. "Няма друга страна, която да предложи такава оферта. В момента, в който свърши френското председателство, политическите условия изчезват. Рискуваме да загубим реален шанс за гаранции за нашите интереси. Нямаме време. Политическият момент за произнасяне е сега, иначе ще изпуснем птиченцето", подчерта Иванов.
Въпреки че от БСП също потвърдиха, че предложението е "визионерско", социалистите обявиха, че няма да го подкрепят, защото не решава цялостно проблема с неуважителното отношение на Северна Македония към България. По думите на проф. Георги Михайлов темата е била използвана като начин за натиск и компрометиране на правителството.
Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов също се включи в дебата, призовавайки президента Румен Радев да разсекрети протокола от Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който се проведе през януари т.г., за да се видели "истинските нагласи" на политиците. Според него изказването на френския президент Еманюел Макрон, че през последните месеци България е била подложена на силен натиск за сваляне на ветото, доказвало тезите на "Има такъв народ", че премиерът в оставка Кирил Петков е работил срещу българските нагласи и желания.
"Днешният ден е позорен за България, защото както винаги народни представители ще бъдат национални предатели", каза Йорданов, като се закани, че дори решението да бъде одобрено в пленарна зала, то няма да има подкрепата на българския народ.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който винаги е изразявал позиция против вдигане на ветото над Северна Македония, заяви, че целта на "френското" предложение не е да реши българския проблем, а да реши собствените вътрешнополитически проблеми на президента Еманюел Макрон.
"Престъпно е да се говори, че френското предложение е добра сделка. Хора, ние с Македония сделка не можем да правим. Когато сме правили сделки с тях, всеки път сме завършвали с национална катастрофа. Македония е България!", обяви Костадинов, а в този момент групата на "Възраждане" и техни привърженици на балкона в пленарната зала извадиха листове с надписи "Македония е България" и "ГЕРБ, ДПС, ПП И ДБ са национални предатели". Това доведе до незабавен отговор от депутата от "Продължаваме промяната" Искрен Митев, който не за първи път влиза в словесни пререкания с Костадинов.
Днес е чудесен ден за македонска свтаба. Булката е Русия, а зестрата е в копейки.
Лидерът на "Възраждане" не пропусна да повдигне въпроса за разговора на Христо Иванов с посланика на Франция, обвинявайки го за пореден път в държавна измяна. Иванов не му остана длъжен и заяви, че многократно е разговарял с различни посланици, защото това влиза в задълженията му като председател на парламентарна група.
"Бих разговарял и с руския посланик. Бих ѝ казал, че е време да си тръгне от България", добави той.
Дебатът завърши с изказване на зам.-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин, който заяви, че темата за еврочленството на Северна Македония се е превърнала в най-токсичният проблем не само във външната, но във вътрешната политика на България до степен, в която няма партия, която да не се опитва да злоупотребява с тази тема за тяснопартийни интереси и за печелене на електорални дивиденти.
"Неспособността на партии и институции да поставят националния интерес над всичко, неспособността ние самите да разговаряме помежду си ни доведе до днешния ден, в който Народното събрание е принудено в ситуация на липса на време да взима решение с дългосрочни последици за България за отношенията ѝ със съседите", каза Вигенин. Той атакува бившия коалиционен партньор "Има такъв народ" с думите, че партията на Трифонов е напуснала управлението заради съмнения в национално предателство, свързани със Северна Македония, но "как се оказа точно така, че точно вашият министър предлага да се свали ветото", попита той. Вигенин предложи въпросът да бъде отложен за по-стабилни времена, когато има редовно правителство и преговорите да продължат при следващото европредседателство.
