От "закъснели сме" до "безотговорност": депутати решиха за военна помощ за Украйна (обновена)

Екатерина Захариева и Христо Гаджев от ГЕРБ са председатели на комисиите съответно по външна политика и отбрана

© Велко Ангелов

Екатерина Захариева и Христо Гаджев от ГЕРБ са председатели на комисиите съответно по външна политика и отбрана



С гласовете на депутатите от ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България" парламентарните комисии по отбрана и външна политика одобриха България да предоставя на Украйна военна и военно-техническа помощ, като това включва както доставка на оръжия, така и на резервни части. Изрично се посочва, че помощта от България трябва да е съобразена с възможностите на страната. Решението не е окончателно и предстои да бъде гласувано утре (3 ноември) в пленарната зала на парламента, а ГЕРБ и "Демократична България" обединиха идеите си в едно общо решение. Основните акценти в него са:

  • До месец правителството трябва да представи на парламента информация какво военно оборудване може да бъде предоставено
  • Кабинетът трябва да преговаря с НАТО и Европейския съюз с какво даденото от България може да бъде заместено и да позволи България да се освободи от старата съветска техника
  • Правителството да подкрепи иска на Украйна срещу Русия за нарушаване на човешките права
Сагата с военна помощ от България за Украйна се точи от предишния парламент, когато - за да угоди на БСП - тогавашната управляваща коалиция между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" реши България да предоставя военна помощ, но само за ремонти. Впоследствие дори левицата показа, че е наясно, че оръжия от България стигат до Украйна, но не директно, а през Полша.


Очаквано и сега политическите сили останаха разделени в позициите си за военна помощ. ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България" защитаваха тезата, че подкрепата за атакуваната от Русия страна не само ще защити демократичните ценности, но и ще даде възможност за модернизиране на българската армия, като получи заместваща отбранителна техника. От другата страна бяха БСП и "Възраждане", които повтаряха, че липсва анализ за последствията за страната от предоставяне на военна техника, както и че решението на комисията е прибързано и прилича на "политическа акция". Депутатите на "Български възход" гласуваха "против" военната помощ, но не се включиха в дебата.


От дискусията се разбра, че и министърът на отбраната в служебното правителство Димитър Стоянов е против новото решение за военна помощ за Украйна. (Видео от заседанието на комисията вижте в края на статията.)


"Закъснели сме" и "Трябва модернизация"




Даниел Митов от ГЕРБ обяви, че решението за военна помощ за Украйна е закъсняло и е трябвало да бъде взето още в предходния парламент. По думите му "руската федерация е обявила война на цивилизацията". "Не разбирам желанието на някои хора да се върнем в пещерите. Това не съответства на интересите на България", каза Даниел Митов. "По-добре късно отколкото никога", каза Джейхан Ибрямов от ДПС.


По повод тезите, че, ако България вземе решение за предоставяне на военна помощ, означава да вземе страна в конфликта, а всъщност трябва да е неутрална, защото най-висшата ценност е мирът, Христо Гаджев от ГЕРБ отвърна така: "Ако видите човек на улицата да бие друг, какво ще направите? Ако не се намесите, на кого помагате - на жертвата или на насилника".


Прилики и разлики: идеите на ГЕРБ и "Демократична България" за военна помощ за Украйна
Прилики и разлики: идеите на ГЕРБ и "Демократична България" за военна помощ за Украйна


Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" обяви, че в решението за военна помощ се залагат два важни принципа - на солидарност с атакуваната страна и за бъдещето на българските въоръжени сили: "Важно е настоящият конфликт да служи за мотиватор държавата да се заеме с модернизирането на отбранителните сили", каза Лорер.


В този дух се изказа и Атанас Славов от "Демократична България": "Ние, говорейки за Украйна, говорим как България посреща своите потребности за сигурност", каза Славов в контекста на това, че проектът на решение на обединението предвижда разходите за отбрана поетапно да нарастват до 2% от брутния вътрешен продукт.


Обвинения в "политическа акция" и "колективна безотговорност"


Още в началото на съвместното заседание на комисиите по отбрана и външна политика "Възраждане" и БСП опитаха да го отложат с аргументи, че няма детайлен анализ за отбранителните възможности на България, на база на който да може да се вземе решение за военна помощ за Украйна. Беше посочено и че не присъстват ръководителите на всички служби за сигурност.


Председателят на комисията по отбрана Христо Гаджев от ГЕРБ отвърна, че е достатъчно присъствието на министъра на отбраната Димитър Стоянов, както и че на заседанието е и началникът на отбраната Емил Ефтимов.


министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната Емил Ефтимов

© Велко Ангелов

министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната Емил Ефтимов


Бившият министър на външните работи и настоящ депутат от БСП Кристиан Вигенин каза, че спрямо актуалния етап от войната не е известно дали помощ от България може да се отрази на изхода от конфликта. "На практика не знаем дали има смисъл от днешната ни дискусия", каза Кристиан Вигенин. Депутатът Атанас Зафиров определи, че решението "ще си остане само на думи". Посочената от него причина е, че "85% от въоръжението на българската армия е съветско и руско" и няма как да бъде бързо заменено.


Според Кристиан Вигенин сегашното мнозинство около решението за военна помощ за Украйна прибързва и определи действията им като "прибързана политическа акция". Вигенин видя потенциал за "институционален разлом", защото президентът Румен Радев също е против предоставянето на военна помощ за Украйна. Заради вероятни нови избори в началото на следващата година Вигенин очерта следната картина: "Народното събрание сега ще задължи временен кабинет, който е назначен от президент, който е против. Това е колективна безотговорност".


Министърът на отбраната в служебното правителство Димитър Стоянов повтори тезата, че трябва да се направи анализ на възможностите преди да се дават оръжия на Украйна. Посочи, че е достатъчно това, което страната прави сега - осигурява медицински комплекти за обслужване на ранени и дарява зимни дрехи и обувки. По думите му не е толкова лесно да се осигури заместваща отбранителна техника по механизмите на НАТО и Европейския съюз, защото България не може да изисква конкретни срокове, а и няма гаранции, че страната няма да се наложи да доплаща.


Първа част от заседанието:



Втора част от заседанието:



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK