За промените в Изборния кодекс първо да чуем избирателя

Общественият съвет към ЦИК: "Призоваваме депутатите да потърсят съгласие, което да позволи да се ползват предимствата на електронното съхранение, пренос и обработка на данни."

© Георги Кожухаров

Общественият съвет към ЦИК: "Призоваваме депутатите да потърсят съгласие, което да позволи да се ползват предимствата на електронното съхранение, пренос и обработка на данни."



Общественият съвет към ЦИК би желал да припомни първите изречения от нашия анализ на изборите през 2021 г. по повод последните дотогава промени в Изборния кодекс, но и много предишни:


"Основна слабост на изборното законодателство в България е неговата нестабилност. Обществеността привикна Изборния кодекс да се променя "на парче", в "дванайсет без пет" заради станали неотложни
проблеми, а нерядко и по конюнктурни съображения. Изборната реформа да се предшества от широк публичен дебат между всички заинтересовани участници от политическия спектър, изборната администрация и гражданския сектор."


Непрекъснатите промени в правилата създават несигурност в избирателите и затрудняват работата на изборната администрация. В тази връзка трябва да се изтъкне, че ако промените са неизбежни, те все пак трябва да са последователни в реализирането на правото на избор на гражданите и в укрепване на доверието в изборния процес.




Изборният кодекс беше отворен с мотива "да върнем възможността за избор на технологията на гласуване" чрез връщането на хартиените бюлетини в секциите с над 300 души. Междувременно се приеха предложения, които не бяха обект на никакъв публичен дебат и доведоха до ограничаване на възможностите за участие на избирателите зад граница; премахване на възможността за дистанционно електронно гласуване; въвеждане на хартиена бюлетина от машинното гласуване и премахване на отчитането на машинните гласове чрез специализираните устройства (СУЕМГ); видеонаблюдение, от което няма да има записи, архив, последици, а липсват и правила, гарантиращи правата на заснеманите.


Гласуване зад граница


Недоносената от 45-ото Народно събрание идея за многомандатен избирателен район (МИР) "Зад граница" не бива да се зачерква, а грижливо да се отгледа. Въпросът не е свързан единствено с изравняването на
избирателните права на съгражданите ни по света с тези в страната.


Създаването на район "Чужбина" е решение, което би адресирало проблеми като механичното разпределение на техния вот из районите в страната; невъзможността да гласуват за конкретни кандидати, а само за партийни листи; липсата на възможност да излъчват депутати, които да имат пряко отношение и ангажимент към техните проблеми. Подобен район съществува в редица европейски държави - Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва.


Не само, че не се тръгна по посока обособяване на район "Чужбина", но и се лимитираха още повече възможностите за гласуването на сънародниците ни зад граница чрез увеличаване на броя на необходимите заявления за откриване на секции от 40 на 100. Относно предлаганите промени в изискванията за образуване на избирателни секции зад граница напомняме, че сегашните разпоредби в Изборния кодекс са резултат на спорове сред законодателите от приемането на този Изборен Кодекс през 2014 г. Няма логика и рационални причини правилата отново да се променят и летвата да се вдига, освен чрез затруднените процедури да се намалят броя на секциите в чужбина и, съответно, участието на диаспората.

Редом с формирането на МИР "Зад граница" трябва да се постави началото на активна регистрация на избиратели, трайно пребиваващи извън България, и т. нар. "консулски избирателни списъци". Това е първата стъпка към изчистването на смятаните за раздути с "мъртви души" списъци в страната, съставяни по постоянен адрес.

Методиката за разпределяне на мандатите по избирателни райони в страна и навън е задължение на законодателя.


Дистанционно електронно гласуване


Във връзка с премахването на дистанционното електронно гласуване Общественият съвет препоръчва независимо от текущата конюнктура в Европа по отношение новите технологии за гласуване и защита на данните, държавата в лицето на своите министерства и ЦИК да поддържа експертен капацитет, който да е в състояние да следи тенденциите в споменатите области и да прави аргументирани предложения пред обществеността.


Минималният през последните години напредък на ЦИК по отношение на нейния IT капацитет е крайно недостатъчен.


Машинно гласуване


Общественият съвет повтаря препоръката си от свои предишни анализи за ефективно използване на специализираните устройства. Без да вземаме страна към силно дискутираното предложение да се върне правото на гражданите в секциите с 300 и повече избиратели да избират между двата възможни метода на гласуване,

намираме за жалко близо 13 хиляди машини, т. нар. СУЕМГ, придобити от държавата за почти 60 млн. лв., да бъдат декласирани от устройства за отчитане на вота, на такива за маркиране на бюлетини, които после се броят ръчно.

Призоваваме депутатите да потърсят съгласие, което да позволи да се ползват предимствата на електронното съхранение, пренос и обработка на данни.


Ако се приеме предложеното в парламента контролните разписки да се именуват машинни бюлетини и да станат основен източник на резултати от гласуването, предлагаме данните от флашките да се публикуват на сайта на ЦИК, както досега и да служат за контрол и сравняване.


Видеонаблюдение


Застъпва се тезата, че видеонаблюдението ще има дисциплиниращ ефект за членовете на секционните избирателни комисии (СИК). Припомняме, че в български условия СИК се съставят на квотен принцип от партиите, представени в българския парламент. Гражданско наблюдение чрез излъчване в реално време от секциите позволява известен контрол върху действията на изборната администрация и достъп до процеса на по-широк кръг участници (например извънпарламентарните партии, наблюдатели, медии и др.).


Въпреки че видеонаблюдението цели да изгради доверие в изборния процес, то може да има и редица недостатъци. Най-често се изтъква например, че ако не са строго регламентирани процедурите, при които се извършва видеозаснемането, то може сериозно да засегне осигуряването тайната на вота и да допринесе за оказване на натиск върху избирателите.

В международните документи се предупреждава, че заснемането в изборните помещения може да представлява предпоставка за последващ натиск не само върху избирателите, а и върху независимите наблюдатели.

Заснемането само по себе си не може да предотврати грешки и нарушения в изборния процес. От тази гледна точка то няма как да замести физическото наблюдение в секциите.


Ако видеоизлъчване се въведе само за края на изборния ден, това отново не е гаранция за разрешаването на проблеми, които са настъпили в останалата част от процеса. Фактът, че се заснема или излъчва в реално време преброяването на резултатите в конкретна секция, не е предпоставка, че ще има пряка видимост към бюлетините и изборните книжа - такава често не се осигурява дори за присъстващите физически в секциите лица.


* * *


В допълнение, Общественият съвет изразява становище, че по принцип подкрепя непознатите за България технологии на гласуване или броене на резултатите, като например гласуване с хартиена бюлетина и оптични скенери за машинно отчитане на вота или създаване на преброителни центрове, но въвеждането им изисква сериозна дискусия и поредица експерименти по примера на въвеждането на машинното гласуване.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK