"Забавя, но не забравя". Колко може да се бави връчването на мандат за правителство

"Дневник" попита специалисти по конституционно право дали разтягането на консултациите от президента е нарушение според конституцията.

© Георги Кожухаров

"Дневник" попита специалисти по конституционно право дали разтягането на консултациите от президента е нарушение според конституцията.



  • Може ли да се говори за противоконституционност в действията на президента, за това че не връчва все още първия мандат, а вече заяви, че ще връчи третия, ако се стигне до него, чак през януари?
  • Има ли право държавният глава да бави връчването, ако е наясно от консултациите, че няма да се състави кабинет?
  • Ако президентът предпоставя неуспешен изход от процедурата по формиране на правителство и въпреки това не връчва мандат, това нарушение ли е?
  • Разумно ли е все още да не е връчен първият мандат след избори, проведени на 2 октомври?
Тези въпроси възникнаха в публичното пространство след консултацията на президента Румен Радев с "Демократична България" на 21 ноември. На нея се разбра, че той бави връчването на първия мандат за съставяне на редовно правителство, за да може при неуспех третия да бъде връчен чак след Нова година. Така предсрочните избори щели да се състоят през март, а не през студените зимни месеци.


Планът на държавния глава предизвика множество коментари, че действа преднамерено, като предпоставя неуспех на бъдещо редовно правителство, въпреки че целта на консултациите са да улесни, да посредничи за съставянето на кабинет. Имаше коментари дори, че Радев нарушава конституцията и трябва да му се потърси отговорност за това.


По този повод "Дневник" потърси мненията на университетски преподаватели по конституционно право по темата. Според тях все още не може да се говори за нарушение на конституцията, но според някои от тях президентът вече прекрачва разумния срок. Публикуваме и мнението на юрист, според когото основният закон вече е нарушен.


Проф. Пламен Киров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", бивш конституционен съдия: Не е противоконституционно, но не звучи добре




Забавянето на връчване на мандат за съставяне на редовно правителство не е противоконституционно, но не звучи добре. Защото не се намираме в процедура за организация на избори, а в процедура на опит за съставяне на парламентарно правителство и в тази посока трябва да са насочени усилията. Консултациите при президента не трябва да се превръщат в разговори или дебати по етични и общополитически въпроси, а да са центрирани в темата за формиране на правителство. А като се стигне до три неуспешни опита, то тогава самата конституция изисква да бъдат насрочени извънредни избори.


Що се отнася до въпроса кога да бъдат проведени предсрочните избори, , ако се наложи, веднъж вече се реши по целесъобразност от президента Росен Плевнелиев. Той създаде през 2017 г. прецедента на протяжни консултации, които започнаха през юни-юли, а изборите се проведоха през октомври, понеже не било целесъобразно да са през август в разгара на ваканционния сезон. Сега прецедентът се повтаря - решаване по целесъобразност. Остава да напишем, че в средата на лятото и в средата на зимата избори не се провеждат.


Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски": Разумният срок отдавна е прекрачен


Както вероятно е известно, в конституцията няма изрично предвиден срок, в рамките на който президентът да връчи първия мандат за съставяне на правителство. Единственото изискване е това да стане след провеждане на консултации с парламентарните групи.


От една страна, тази празнота може да се интерпретира като проблем или по-точно като един от проблемите, които разпоредбите на чл. 99 от конституцията създават. От друга страна обаче е ясно, че от конституционните разпоредби не се очаква да бъдат докрай казуистични, а дори и да бъдат - животът винаги ще се окаже по-богат от човешкото въображение (както обичаше да казва един от моите учители в правото - проф. Кино Лазаров).


Затова, когато по отношение на една конституционна процедура липсват изрични срокове, следва да се приеме, че тя трябва да се развие в разумен срок. Моето мнение е, че разумният срок за това отдавна е прекрачен. Такава би била моята позиция дори и в случай, че са налице наистина сериозни причини за забавяне - например да се даде време за консултации между политическите сили, да се приемат неотложни закони, да се подобри някаква специфична политическа, социална, здравна и т.н. обстановка.


Според мен нищо от това не е налице, което ми дава основания да съм още по- категоричен в позицията си. Не е трудно да се види, че умишленото влачене на процедурата води единствено до ерозия на доверието в парламентарно представените политически сили, а напоследък и до спад на доверието в изборите като ключова демократична практика.


Няма как да не спомена и твърде странните разсъждения на президента относно оразмеряване на процедурата с оглед връчване на третия мандат и датата на евентуални избори, при положение че все още не е връчил първия мандат. Струва ми се, че общата конституционна логика е по посока на това държавният глава да напътства партиите към съгласие за съставяне на редовно правителство, а не да предпоставя и прогласява невъзможността това да бъде направено.


Дали това представлява нарушение на конституцията? Не мисля. Но пък си позволявам да напомня, че в едно общество освен правни норми има и голям брой други регулатори на нашето поведение - обичайни норми, морални норми, правила на приличието, на доброто възпитание и на здравия разум.


Доц. д-р Атанас Славов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски": Недопустимо е президентът да налага собствен дневен ред


Конституцията позволява при връчването на мандатите за съставяне на правителство значителна гъвкавост. Целта на тази по-отворена конституционна рамка е да се стимулира съставянето на редовно правителство, като динамиката на процеса по връчване на мандатите следва да отчита политическия контекст.


Конституционната роля на президента в този процес е да бъде посредник, да насърчава диалога, да съдейства на партиите да постигат съгласие в рамките на политическите консултации, които провежда преди връчването на мандатите. Недопустимо е президентът да налага собствен дневен ред в този процес, нито да води консултации по начин и да задава динамика, която не съдейства за формиране на редовно правителство. Не е легитимна цел желанието за назначаване на поредно служебно правителство.


Конституционният замисъл е служебното правителство да е краткосрочно управление, с което да се преодолява възникнала парламентарна криза. Не е допустимо служебното правителство да се превръща в новия modus vivendi на изпълнителната власт в условията на парламентарна република. Служебното правителство е съществено отклонение от принципите и логиката на парламентарното управление, поради което трябва да има ясни рамки за неговите функции. Тъй като липсват конституционни конвенции в тази посока, следва да се създадат изрични конституционни рамки.


Проф. Екатерина Михайлова, преподавател в НБУ: Ако разумният срок стане безкраен, ще възникне въпрос за конституционосъбразност


В момента се намираме в хипотезата на чл.99 ал.1 от конституцията, при която няма определен срок за връчване на мандат, което дава възможност с оглед спецификата на политическата ситуация президентът, а и политическите сили, да действат в различен времеви порядък. Възможно е всичко да приключи много бързо, но е възможно консултациите и връчването на мандат за съставяне на правителство да се разтегнат във времето.


В случая говорим за "разумен срок". Разбира се, няма ясна дефиниция, а и не би трябвало да има, за това какво е "разумен срок". Той зависи от конкретната обстановка. Смятам, че засега все още не можем да говорим за нарушение на конституцията от страна на президента. Ако обаче "разумният срок" стане безкраен, то основателно ще възникне въпрос за конституционосъбразност. Друг въпрос е кой ще потърси такава отговорност при състоянието на този парламент, защото процедурата по чл. 103 започва от народните представители.


Доц. д-р Наталия Киселова, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски": Чак след края на консултациите можем да търсим умисъл за забавянето


Конституцията не е предвидила срок в тази начална фаза на процедурата, в която президентът е длъжен да връчи първия проучвателен мандат на посочен от парламентарната група на ГЕРБ кандидат. Президентът не е провел консултации с всички парламентарни групи. Оттук и неговата преценка за (не)възможността за (евентуално) съставяне на правителство с третия мандат е по-скоро от консултациите с първата и с втората по численост парламентарни групи.


Третият мандат е "кризисен" или като авариен изход. Затова първите две групи, които по право получават право да опитат да съставят правителство, следваше да бъдат много проактивни в Народното събрание. Вместо това вече 50 дни наблюдаваме безидейност от тях.


Президентът не предпоставя неуспешен изход, а даде времеви хоризонт на парламента, ако няма правителство в този състав на Народното събрание. Дали беше правилно да го прави, е въпросът.


Другата седмица ще бъдат проключени консултациите. След тях вече можем да търсим умисъл за забавянето в поведението на държавния глава.


Атанас Кирчев, магистър по право и икономика: Президентът навлиза в режим на противоконституционност


Открито заявеното целенасочено забавяне на конституционната процедура с цел насрочване на изборите през март 2023, като се "разсрочат консултациите и връчването на мандатите", може да се разглежда като нарушение на конституцията поне на 3 основания.


Президентът предпоставя неуспешен изход от процедурата по формиране на правителство


Тази процедура обаче - по причина на президента - все още се намира едва в подготвителната си фаза (провеждане на консултации), поради което прогнозирането на нейния изход, преди да е стартирала фазата по същество (връчване на мандат/и), може да бъде квалифицирано единствено като политическо врачуване.


Като всеки човек и Радев може да се отдаде на политическо врачуване, ако това му допада. Но не и президентът Радев - той не притежава конституционно право(мощие) да "разсрочва" консултациите и връчването на мандатите, т.е. да манипулира във времево отношение провеждането на най-важната конституционната процедура в парламентарната република въз основа на предварителна прогноза за нейното (негативно) бъдещо развитие, извън и преди фактическото й провеждане, и то с оглед на постигането на свои нерегламентирани цели.


Нещо повече, официалното огласяване на такава прогноза преди провеждането на съответните конституционни действия само по себе си, в една или друга степен, насочва и предрешава процедурата към негативен изход. Този имплицитен резултат от действията на президента влиза в категорично противоречие с конституционната му функция да съдейства за формирането редовно правителство, не да предпоставя и предрешава обратното в рамките на конституционната процедура.


С това, че официално предпоставя неуспешен изход на процедурата по формиране на правителство, преди тя да се е провела, поради което в една или друга степен съдейства за и предрешава този изход, и основава действията си на така предпоставения негативен резултат, президентът по същество нарушава конституцията.
Президентът заявява за изрична цел на действията си насрочване на изборите през март 2023 г.


Открито оповестената, макар и като "втора", цел на (действията на) президента Радев в конституционната процедура по формиране на правителство е да създаде предпоставки за определяне на желана от него дата на хипотетични бъдещи парламентарни избори.


Същевременно обаче единствената цел на тази процедура, ясно регламентирана от разпоредбите на чл. 99 от конституцията, е съставяне на редовно правителство. Конституционно вменената функция на президента в нейните рамки е да съдейства за успешното реализиране на тази цел. Обстоятелството, че конституцията не предвижда изричен срок за стартиране на процедурата по същество чрез връчване на първия възлагателен мандат, не освобождава президента от задължението му всичките му действия в рамките на тази процедура да са подчинени и насочени само и единствено към формирането на парламентарно правителство, но не и "да се даде време на парламента да приеме важни закони" или да насрочи хипотетичните бъдещи избори на избрана от него дата.


В правото "целта на закона" има съществено значение: тя служи като рамка и ориентир при необходимост от тълкуване на неясноти и правоприлагане по аналогия при празноти в правната уредба. В публичното право съответствието с "целта на закона" е и изискване за законосъобразност на актовете и действията/бездействията на съответните публични органи.


Противоречието между конституционно-регламентираната цел на процедурата по формиране на правителство и изрично заявената от президента цел, на която са подчинени действията му по "разсрочване на консултациите и връчването на мандатите", квалифицира като неконституционни всички негови - досегашни и бъдещи - действия, насочени към постигането на тази нелегитимна цел.


Интересът на Радев да продължи чрез служебното правителство нелегитимното си еднолично управление компрометира действията му


Конституцията предвижда правомощие на президента в случай на парламентарна криза да назначи служебно правителство. Същевременно, президентът не разполага с правомощия да определя и влияе върху дейността и политиките му; в съответствие с принципа за разделение на властите, макар и назначавано от президента, служебното правителството следва да бъде напълно независимо от него в сферата на своята изключителна компетентност.


Конституция на Република България - луксозно издание
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Все по-често ставаме свидетели обаче на:


• работни срещи и дори преговори по разнообразни въпроси от компетентността на правителството, провеждани от министър-председателя или министри в присъствието и под видимото ръководство и насоки на президента


• пряко ангажиране на президента с обосноваването на конкретни действия на правителството в сферата на различни секторни политики, като напр. енергетика, социална политика, вътрешен ред и сигурност, и др. под.


• открито ангажиране на президента с конкретни бюджетни политики, вкл. решението на служебното правителство за внасяне на т.нар. "удължителен закон" за бюджета за 2023 г.


• назначаване от президента по предложение на производните от него служебни правителства на посланици, ръководители на правителствени агенции и други висши държавни служители в сферата на изпълнителната власт, чрез което президентът фактически еднолично кадрува в сферата на изпълнителната власт.


Цялата тази активност на президента Радев в сферата на изключителната компетентност на правителството, ясно сочи, че надхвърляйки конституционните си правомощия, президентът фактически направлява и ръководи дейността на правителството и по същество се конституира като глава на изпълнителната власт. Налице е сериозно нарушение на основополагащия конституционен принцип за (организационно и функционално) разделение на властите.


Имплицитният интерес на Радев да продължи едноличното си управление чрез злоупотреба с института на служебното правителство в крайна сметка компрометира и действията му в процедурата за формиране на правителство, доколкото може обосновано да се предположи, че те в една или друга степен са мотивирани от този нелегитимен интерес.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK