По три на ден, или как реформите за 1.4 млрд. лв. затънаха в бездействие и липса на време

Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства

© Велко Ангелов

Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства



По три на ден - толкова от заложените от България цели трябва да изпълнят властите до края на годината, ако искат да изпълнят ангажимента пред Брюксел и да направят нужните реформи, срещу които страната очаква да получи безвъзмездно от Европейския съюз над 1.4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост през следващата година.


Предвид сложността на заданието и технологичното време за законодателни промени, шансовете срокът да бъде спазен вече са само теоретични. Това не означава директна загуба на парите за второто плащане от Еврокомисията, но всяко забавяне ще спъва изпълнението на следващите задачи и получаването на нови траншове преди окончателния засега край на програмата за финансиране през 2026 г. По този начин шансовете на София да направи обявените структурни реформи в енергетиката, дигиталните услуги и правосъдната система и да усвои в цялост най-сериозното по размер финансиране от години силно намаляват.

От общо 66 обявени за изпълнение задачи до края на 2022 г. към декември са изпълнени 6 и остават 60, сочат официалните данни.
Преди и след изборите водещите партии настояваха новият парламент незабавно да се заеме със законопроектите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Два месеца по-късно, въпреки че голяма част от текстовете - предимно в ресора на правосъдния министър Крум Зарков - са внесени, дотук е започнало обсъждането само по някои от тях в ресорните парламентарни комисии. Законът за енергетиката, от който зависят пет мерки по плана, още дори не е подготвен. Справка в информационна система за управление и наблюдение на европейските средства (ИСУН) сочи, че в полето на Министерския съвет стоят за осъществяване общо към 40 цели.


Източници от изпълнителната и законодателната власт коментираха пред "Дневник", че неизпълнението на реформите се дължи на амалгама от липса на политическа воля, високи цели, нисък административен капацитет и нестабилно управление, към която се добавя и несигурността колко време още ще работи парламентът преди очакваните нови предсрочни избори.




Вицепремиерът в служебното правителство Атанас Пеканов, който отговаря за Плана за възстановяване и устойчивост, неведнъж публично е посочвал, че обещаните пари по всеки етап ще могат да бъдат получени, когато предвидените реформите станат факт. Сериозното изоставане обаче е налице - забавяне имаше още при работата по първия етап и затова плащането по него още се чака. Общият краен срок за задачите по плана е средата на 2026 г., а възможната максимална сума за получаване достига близо 11.4 млрд. лв.


"Сериозно забавяне се наблюдава" в енергетиката


Според информацията в ИСУН най-много от неизпълнените цели в полето на изпълнителната власт са ангажимент на Министерството на енергетиката. От общо дванайсет цели ведомството може да се похвали само с една вече постигната.


В писмо от вътрешната комуникация на Министерския съвет, за което беше съобщено, вицепремиерът Пеканов посочва на енергийния министър Росен Христов, че "сериозно забавяне се наблюдава" по две теми:

  • Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници (RESTORE)
  • Обявяване на търг за изграждане на капацитет от 285 MW за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия), разположени съвместно със 75 MW системи за съхранение на енергия.
От документ на Съвета на Европейския съюз с описания на реформите по българския план се разбира, че накратко първата задача предвижда до края на годината да се направят първи стъпки към премахване на законовите пречки за съоръженията за съхранение на електроенергия. Втората пък означава да се обяви търг за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, които имат системи за съхранение на енергията.
Пеканов обръща внимание на Христов, че неизпълнението на двете цели може да доведе до загуба около 4.4 млрд. лв. от средствата по плана. Задачите по тях са разсрочени до съответно 2026 г. и 2024 г.
Изоставането в областта на енергетиката по плана за възстановяване и устойчивост се задълбочава от изискваните, но още ненаписани законодателни промени. До края на годината Министерството на енергетиката да трябва да е подготвило шест законови мерки - пет в закона за енергетиката и една в закона за енергията от възобновяеми източници.


Като най-сложни са определяни разпоредбите, които ще дефинират кои са енергийно бедните граждани на страната, на които държавата трябва да оказва адекватна финансова помощ. Наскоро вицепремиерът Атанас Пеканов обяви, че определението вече е готово и включва доходи, имущество, социален и пенсионен статус, както и здравно състояние, удостоверявано чрез ТЕЛК. Разбра се обаче, че приключването на работата по темата е далеч, защото е нужен и надежден механизъм за проверка, че отпусканите субсидии се използват целево и без злоупотреби. "Остава въпросът как да верифицираме данните - как да знаем дали дадена сграда например вече е била санирана, за да знаем дали ще могат да се възползват или не от енергийните средства", каза Пеканов.


Държавата е обещала още законодателни промени, гарантиращи, че:

  • ако потребител направи подобрения в енергийната ефективност на имота си, ще може да си връща инвестицията през дотиране на сметките за ток и парно
  • ще се намали намесата на държавата и цената на тока ще се определя на пазарен принцип
  • битовите потребители ще имат възможност сами да избират доставчик на електроенергия.
В плана е заложено да се изработи и законодателна рамка, чрез която да се използва топлинната енергия, идваща от под земната повърхност (геотермална енергия), без да се замърсяват подземните води.


Над 1.4 млрд. лв. търсят мнозинство: приемането на законите по плана за възстановяване е все по-невероятно
Над 1.4 млрд. лв. търсят мнозинство: приемането на законите по плана за възстановяване е все по-невероятно


"Дневник" изпрати писмено въпроси до пресцентъра на Министерството на енергетиката докъде е стигнала работата по мерките от плана, така че да могат да бъдат приети от правителството и парламента, но до приключването на редакционната работа по текста отговор не беше получен.


В здравеопазването: работи се, има време


Проверка на "Дневник" показа, че в други министерства има напредък по заложените от плана за възстановяване и устойчивост, но работата не е завършена.


Министерството на здравеопазването трябва до края на годината да изготви няколко стратегически документа, сред които като най-значим се очертава т.нар. Национална карта на дългосрочните нужди на сектор "Здравеопазване". Документът ще е основа за инвестиции до 2026 г. в оборудване в педиатрични и онкологични болници.


В края на октомври депутатът от "Продължаваме промяната" Васил Пандов (началник на кабинета на здравния министър в кабинета "Петков" Асена Сербезова - бел. авт.) задава писмен въпрос до ресорния министър Асен Меджидиев за напредъка по картата. Пандов посочва, че срокът за одобряването ѝ от здравното ведомство е бил 30 септември 2022 г. В отговора си Меджидиев заявява, че картата е изготвена и изпратена за предварително съгласуване с Европейската комисия и няма основания за притеснение, че крайният срок - 31 декември 2022 г., няма да бъде спазен.


По същия начин министърът отговаря и за напредъка по одобряването на Национален план за борба с рака. Меджидиев посочва, че подготвеният от предишния екип на министерството документ е бил ревизиран, и уверява, че до края на годината има достатъчно време да бъде одобрен.


(Не)преодолимите трудности на социалния фронт


В Министерството на труда и социалната политика (МТСП) най-голямото предизвикателство се очертава да е построяването или ремонтирането на шест т.нар. фокус точки - центрове на различни места в страната, които да събират социални предприемачи, а дигитална платформа да ги свързва помежду им.


В плана пише, че строежът или ремонтът на сградите трябва да е готов до края на годината, а в отговори до "Дневник" социалното министерство посочва, че досега са "идентифицирани възможни локации за разположение на фокус точките", от които тепърва ще се прави подбор. В отговора не се посочва дали местата са готови сгради или терени, на които тепърва ще се строи.


По-оптимистична е равносметката при целта да се приеме методика за подбор на хора с трайни увреждания, които имат нужда от високотехнологични помощни средства. Тя е публикувана за обществено обсъждане, чийто краен срок е 7 декември.

"Планирано е в резултат от изпълнението на дейностите по проекта да бъдат осигурени високотехнологични помощни средства на 3300 деца и възрастни в трудоспособна възраст с трайни увреждания", посочва социалното министерство в отговори до "Дневник".

От списъка на помощните средства се разбира, че става дума за преносим брайлов компютър, вертикализираща електрическа инвалидна количка, нервен мускулен стимулатор и др.


Чаканият одит в транспорта - през март 2023 г.


Според целите по плана за възстановяване и устойчивост до края на годината Министерството на транспорта трябва да е готово с одит на "организацията, административния и техническия капацитет" на ведомството и на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Това е първата стъпка към намерението до 2026 г. трасета в България да са част от общоевропейска транспортна система.


В отговори до "Дневник" от министерството посочват, че досега е проведена пазарна консултация колко би могъл да струва такъв одит и предстои да бъде пусната обява за обществена поръчка: "Очакванията са до края на месец януари да имаме сключен договор, а одитът да бъде извършен до месец март 2023 г."


Ведомството трябва да направи и първи стъпки по сключването на договори, които до 2026 г. да доведат до купуване на около 40 електрически влака с нулеви емисии. В отговори до редакцията министерството подчертава, че "има някои правни въпроси, които трябва да бъдат разрешени с Министерството на финансите", и изразява увереност, че след това процедурата ще се ускори.


Въпроси без отговори


"Дневник" изпрати въпроси до всички десет министерства, от които зависи задвижването на непостигнатите досега цели по Плана за възстановяване и устойчивост. Питанията на редакцията бяха свързани с напредъка по темите, причините за забавяне и перспективата за решения.


Отговори не бяха получени от министерствата на: енергетиката, околната среда, образованието, регионалното развитие и финансите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK