Парламентът прие формула за изчисление на минималната заплата

На финала на 48-мото Народно събрание парламентът одобри на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се въвежда механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Инициатор за промените в закона е парламентарната група на БСП. След като законопроектът беше вкаран в дневния ред на днешното заседание народните представители съумяха да намерят компромисно решение за формулата и одобриха общ текст въз основа на предложения на БСП, ГЕРБ и "Демократична България".

Той гласи, че минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Разпоредбата ще започне да се прилага от 1 януари 2024 г. Вносителите прогнозираха, че ръстът през 2024 г. ще е с между 100 и 150 лв.

Решението беше прието със 159 гласа "за" - на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, БСП и "Български възход"; 44 от "Възраждане" и "Демократична България" гласуваха "въздържал се".

Досега размерът на минималната работна заплата се определяше с постановление не Министерския съвет без да има конкретен механизъм, по който да става това. След приетите текстове задължението на Министерския съвет да издава постановление ще остане, но ще трябва да се взимат предвид промените в закона.

Основните спорове около законопроекта бяха свързани с това от кога да влезе в сила, както и какъв да бъде периодът, върху който да се изчислява размерът на минималното възнаграждение. ГЕРБ и "Демократична България" предложиха промените да влязат в сила от 2024 г., а БСП и "Възраждане" настояха за юли тази година.

В началото на дебата депутатът от "Продължаваме промяната" Искрен Арабаджиев призова дискусията да не се превръща в предизборна. След това посочи, че идеята е да се въведе автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата, така че да има предвидимост за бизнеса и хората, и дебатите всяка година по темата да бъдат прекратени. Арабаджиев посочи, че "Продължаваме промяната" се отказва от предложението си, направено между двете четения на закона, да се определя размер на брутната минимална заплата, но ще настоява да се изчислява на база първите 6 месеца от текущата година, така че в средата й да се знае какъв ще е размерът й през следващата. От партията на Кирил Петков и Асен Василев обаче заявиха готовност да обсъждат възможността и за 12 месеца - от юли 2022 до юли 2023 г. Той обаче не направи редакционно предложение по текстовете и се наложи с това да се заеме бившият социален министър от ГЕРБ Деница Сачева.

Според нея причина толкова години да не може да се намери механизъм за определяне на минималната заплата са споровете между синдикати и работодатели как да се определя. След това предложи думата "брутна" да отпадне от всички текстове в законопроекта, размерът да се определя на база 50 на сто от размера на средната работна заплата за предходната година, а измененията да влязат в сила от 1 януари 2024 г. По-късно Сачева обяви, че оттегля предложението си законът да влезе в сила от следващата година.

"Трябва да си дадем ясна сметка, че това засяга изключително много институции и хора, и за да може да има предвидимост, би трябвало да се обединим около един разумен текст", подчерта Сачева.

Зам.-председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски каза, че социалистите нямат да отстъпят и настояват промените да влязат в сила от 1 юли тази година. "Трябва да има правило веднъж завинаги. Да покажем на хората, че държавата има законодателен орган", призова и колегата му Драгомир Стойнев.

Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев също взе думата, за да призове най-напред да се спре с предизборния популизъм и да обяви, че парламентарната му група ще подкрепи предложението на ГЕРБ, но предлага периодът, който се взима за база за изчисление, да бъде от 1 юли на предходната година до 30 юни на настоящата.

В отговор на обвиненията в популизъм лидерът на социалистите Корнелия Нинова заяви, че въпросът за минималната заплата е традиционен за БСП и когато са в управление, и когато са в опозиция, и не зависи от това дали предстоят избори, или не. Помоли депутатите в последните дни на парламента да направят "още едно добро". Припомни и какво е предложението на левицата: минималната работна заплата за следващата календара година се определя в срок до 31 октомври на текущата и не може да е по-малко от 50% от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.

Синдикатите пак останаха недоволни

След края на гласуването групата на БСП отчете успеха си и благодари на депутатите от останалите парламентарни групи за подкрепата. Представители на синдикатите също изслушаха дебата, докато той течеше в пленарната зала и след това коментираха резултата.

По думите им депутатите не са се съобразили с Европейската директива, която въвежда понятието "адекватни работни заплати" и фиксирането на минималната работна заплата към средната е грешно, въпреки че формулата е вярна. "Днес беше постигната половинчата победа за българските работници", каза Любослав Костов, директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Той критикува и решението на парламента прилагането на разпоредбата да влезе в сила от следващата година, а не от юли месец тази година.

Ваня Григорова от "Подкрепа" се възмути , че с така приетите текстове се обезсмисля социалният диалог в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Простащина" и обиди и в предпоследния ден

В дебата за минималната заплата се чуха и политически нападки. Депутатът от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев заяви, че не за първи път законопроект на БСП в един момент се оказва законопроект на ГЕРБ и даде пример с Изборния кодекс "Ако това имате предвид под традиции, дано няма такива напред," каза той. В отговор Нинова заяви, че "Продължаваме промяната" започва да злоупотребява с опорката за предварително договорена следизборна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП. "Вашата претенция, че сте лява партия, новото ляво къде отиде - в съюз с най-крайната десница. Хайде да не си играем на подобни игрички в тази свещена сграда", добави Нинова.

Председателстващият заседанието Йордан Цонев (ДПС) също се включи в размяната на реплики като отбеляза, че "коалиция" не е лоша дума. "Дай Боже, в следващия парламент да има такава. Липсата на коалиция ще води до това, което ще направим утре - ще прекратим работата на това Народно събрание", добави той.

В дебата прозвучаха и обвинения за кражби и простащина, като тон за това даде депутатът от "Възраждане" Цончо Ганев. Той атакува "Продължаваме промяната", че били откраднали политическите послания и законопроекти на БСП, а "Демократична България" - тези на Министерски съвет. Нарече ги "коалиция на кражбата", а това доведе до реакция от "Продъклжаваме промяната".

Николай Денков заяви, че през последните дни "Възраждане" били поели ролята на ударна група срещу "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

"По цял ден слушаме просташкото поведение с псувните, със заплахите, с обидите на господата до мен (депутатите от "Възраждане", бел. авт.), защото очевидно тяхната основна роля е да се опитват да провокират средата, в която се намираме, за да кажат после "ау, колко е лошо това Народно събрание". Те са тези, които правят Народното събрание такова, каквото е с простащината, която извира от тях във всеки един момент", каза Денков, вследствие на което бе укорен от председателстващия заседанието Йордан Цонев с думите, че ако нещо ни възмущава не е задължително и ние да правим същото. "Не очаквах такова нещо от един академик", каза Цонев.