Парламентът, след който всичко ще започне от нулата

Безредици в пленарната зала при обсъждания за промени в Изборния кодекс.

Общо 52 заседания, от които 15 посветени на въпроси към министрите от служебното правителство; малко над 40 проектозакона, преобладаващо промени в действащи нормативни актове; едно потвърдено и едно отхвърлено президентско вето - така статистически изглежда работата на 48-ото Народно събрание, чийто последен работен ден се очертава да е днес.

За четирите си месеца съществуване този парламент не изпълни нито една от предварително поставяните от участниците в него ключови цели - да приеме държавен бюджет за 2023 г., да гласува максимален брой разпоредби по европейския План за възстановяване и устойчивост и да даде ясен политически сигнал за готовността на България да се присъедини към Шенген и еврозоната. Повечето от подготвените закони или не влязоха изобщо за обсъждане, или затънаха по пътя от ресорните парламентарни комисии до пленарната зала. Така процедурата по приемането им ще започне от нулата в следващия парламент, като всички срокове за обсъждане и внасяне на промени ще текат отначало.

Вместо това с общи усилия ГЕРБ, БСП, ДПС и "Възраждане" върнаха в изходна точка изборното законодателство, прието преди година и половина. А в навечерието на поредните предсрочни избори депутатите вдигнаха минималната заплата и осигуриха безплатни учебници за всички ученици. Единствената цел от предварителните заявки, която беше изпълнена, беше приемането на решение за предоставяне на оръжия за Украйна - то обаче имаше предимно политическа тежест, доколкото оръжия от България стигаха до фронта още през миналата година, макар и не директно от страната.

По информация на "Дневник" от "Дондуков" 2 се очаква днес президентът Румен Радев да издаде указите за разпускане на депутатите, за насрочване на поредни парламентарни избори на 2 април и за назначаване на ново служебно правителство. Това формално ще постави край на провалилия се опит за сформиране на правителство в рамките на 48-ия парламент.

Приоритет № 1: гласуването на хартия

Най-важният закон, за чието приемане не бяха жалени нито време, нито усилия, се оказа Изборният кодекс.

Още в първия ден на 48-ото Народно събрание БСП внесе проект за промени за връщането на хартиената бюлетина във всички секции. По-малко от два месеца по-късно, след среднощни заседания в ресорната комисия и в пленарната зала, депутатите от ГЕРБ, ДПС и левицата прекроиха изборните правила. Крайният резултат надвишава значително предложените от социалистите текстове, като най-съществената сред промените е, че вотът с машините беше напълно обезсмислен, тъй като няма да се отчита автоматично, а с ръчно броене.

Президентът наложи вето на приетите текстове, но то беше преодоляно от същото мнозинство. Взетите решения се оказаха предизвикателство и пред администрацията заради нуждата от осигуряване на специална хартия за машинния вот и на видео наблюдения в секциите, например. Президентът дори се отказа от 26 март като възможна дата за изборите, след като Централната избирателна комисия го уведоми, че дотогава няма да бъде доставена нужната хартия за машините.

"Годежът" на ГЕРБ, ДПС и БСП

Съвместните действия на ГЕРБ, ДПС и БСП по определени теми проличаха от самото начало на парламента - по време на безпрецедентното първо заседание, което продължи формално три денонощия заради паритета, провалил опитите за избор на председател. Развръзката дойде, след като трите формации, заедно с "Български възход", определиха Вежди Рашидов за "пръв между равните".

След като промениха в Изборния кодекс, ГЕРБ, ДПС и БСП с общи усилия се противопоставиха и на опитите промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се цели въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор, да минат през парламента по ускорена процедура. Той беше гласуван на първо четене, но едва след като вече беше сигурно, че няма шанс да се стигне до второто му обсъждане. Сходна беше съдбата на проектозакона за реформи в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) - въпреки споровете по него, той мина принципно през пленарната зала, но срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен драстично, така че изтече току преди очаквания край на парламента.

Поведението на трите партии даде повод на депутати да коментират, че в 48-ото Народно събрание са видели "годежа" на ГЕРБ, ДПС и БСП и в следващия парламент предстои да се види "сватбата им". Повод беше заявката на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов в следващия парламент да се направи "техническо" правителство с левицата. И трите партии категорично заявиха, че няма да се коалират, но оставиха вратичка за съвместна подкрепа на кабинет без ярки политически фигури и с кратък хоризонт на управление.

Девет месеца по-късно: военна помощ за Украйна

Девет месеца след началото на войната на Русия в Украйна парламентът все пак възложи на правителството да осигурява военна помощ за Киев. Опитът за подобно решение в предишното Народно събрание беше спрян от БСП - част от управляващата коалиция зад кабинета на Кирил Петков ("Продължаваме промяната"). Сега то мина с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи, с изключение на БСП и "Възраждане", след което беше оспорено в Конституционния съд. Наскоро публикации на "Ди Велт" и "Политико" потвърдиха отдавна известното, че България от началото на войната помага на Украйна с оръжия, но с доставки през други страни.

Решението за военна помощ за Украйна, наред с одобрението за покупка на нови 8 изтребителя F-16, даде повод на БСП да заговори за "военна коалиция" между ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България". Акцентирайки на съвместните гласувания по определени теми, социалистите пробваха да се разграничат от тезата за негласно мнозинство с тяхно участие, което определя кои решения да минат пред законодателния орган.

Почти нищо по плана с реформи за над 1.4 млрд. лв.

От последната предизборна кампания насам политическите играчи повтарят колко е важно да се приемат законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост, при който срещу реформи страната може да получи общо 11.4 млрд. лв. до 2026 г., от които над 1.4 млрд. лв. бяха обвързани със законопроекти и политики на изпълнителната власт през 2022 г.

За да бъдат получени средствата, парламентът трябваше да направи промени в 16 законопроекта. Най-голямата част от тях бяха в сферата на правосъдието и всички бяха изготвени от министъра на правосъдието Крум Зарков, и внесени в парламента. Парламентът успя да приеме едва четири:

Освен че не направи почти нищо по реформите за Плана за възстановяване и устойчивост, парламентът задължи правителството и да промени договореното с Европейската комисия в частта "Енергетика" заради тецовете, които бяха определени като "златна кокошка".

От пусто в празно

С аргумента, че няма да се състави редовно правителство, което да води свои политики, парламентът не прие нови закони за държавния бюджет и общественото осигуряване и единствено удължи разпоредбите от 2022 г.

Не беше направена нито крачка за попълването на над 80-те позиции във важни държавни органи с изтекли мандати. Вместо това по спешност и в нарушение на обичайните процедури беше отстранен председателят на Сметната палата Цветан Цветков. Това стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход" ден след изслушването му в парламентарната комисия по бюджет и финанси по казуса с даренията от "Нексо". "Продължаваме промяната" и "Демократична България" определиха решението като политическа саморазправа и ще го обжалват в Конституционния съд.

Имаше и още едно скоростно освобождаване - на управителя на Здравната каса Петков Салчев. то обаче беше поискано от съсловните организации, а мотивът беше неразбирателство между него и Българския лекарски съюз.

Всичко, което трябва да знаете за: