Как "коалицията Алексей Петров" може да провали влизането на България в еврозоната

Приключилият безславно краткия си живот 48-и парламент все пак може да се запомни с нещо - несвършената работа. Особено акцент в нея е обединението срещу предложени от Министерството на финансите поправки в Кодекса за застраховането, които регламентират плащането на щети при пътни инциденти в чужбина с регистрирани в България автомобили. Проблемът не е просто в това, че страната може да бъде изключена от международната система "Зелена карта", която урежда тези въпроси, а че България с влизането си в т.нар. чакалня за еврозоната е поела ангажимент да реши този проблем.

Повече за това четете тук.

И което е още по-важно това е ключово условие по пътя за приемане на еврото, което по план трябва да стане от 1 януари 2024 г.

Как се стигна до неприемането на поправките четете тук.

Какво коментират политиците

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов коментира в неделя пред БНР, че в случая става дума за отказ от страна на ГЕРБ да приеме предложената от служебното правителство и одобрена от Еврокомисията поправка в застрахователния кодекс, с което се поставя под сериозен риск влизането на България в Еврозоната през 2024 г.

Накрая на парламента ГЕРБ по един шокиращ начин се отказа от влизане в еврозона в името на това да обслужи интересите на Алексей Петров и свързаната с него практика в българското застраховане, която е проблемна, посочи той.

"Това за мен бе абсолютно шокиращ пример за това каква бездна може да се отвори между заявки и дела на база на тежки зависимости и ангажименти, които са поемани. Това е просто пример, че на ГЕРБ много им се иска да се опишат като евроатлантическа формация, но когато стане дума за истинско движение в евроатлантическа посока... да влезе като стандарт, правила и функции на институциите, което изисква определени промени, тогава ГЕРБ не могат да ги извършат. По същия начин стои въпросът с правосъдната реформа", анализира той.

Икономистът и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев също отбелязва, че е голям проблемът, че не бе приета промяната в Кодекса за застраховането, което той обясни с това, че "мнозинството се обедини около Алексей Петров".

"Коалицията Алексей Петров", която е същата и по останалите теми, направи така, че заради един човек, който е по-равен в българското общество, България ще пропусне тази възможност най-вероятно. За съжаление, коментира той пред Би Ти Ви през уикенда.

Във въпросната коалиция са се обединили наред с ГЕРБ и БСП, "Възраждане", ДПС, "Български възход".

Защо е голям проблемът

За влизането в еврозоната има редица формални изисквания, като в настоящата политическа ситуация и при отказа България да бъде приета в Шенген, все повече политици и експерти коментират, че на България може да бъде даден шанс да приеме еврото. Както вече е планирала самата тя - от началото на 2024 г.

Смята се, че една държава е изпълнила критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати. Повечето икономисти смятат, че на този критерий едва ли България ще успее да отговори, но все пак посочват, че зависи кои месеци ще влязат в този едногодишен период при отчитането на напредъка й от страна на ЕК и също дали някои фактори няма да бъдат приети като такива с еднократен ефект. Тоест, взимащите решение да си затворят отчасти очите по темата.

Друго изискване е делът на държавния дълг да не е по-голям от 60% от БВП на страната, което България изпълнява. Следващо изискване е бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП. Изпълнението на бюджета за 2022 г. отговаря на този критерий. Тъй като няма приет все още бюджет за 2023 г., то критерият за дефицита може да бъде взе именно само от предходната година.

Наред с това се вземат предвид и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, например доколко е здрава институционалната среда в държавата.

Проблемът "Зелена карта" по пътя към еврото

За това, че от години два застрахователя - "Лев инс" и "Далл Богг" не плащат за щети в чужбина, защото смятат, че са обект на застрахователна измама, се знае от години като по неофициални данни общият размер на неразплатените щети постепенно намалява.

На заседание на правителството през септември служебният министър на финансите Росица Велкова предлага протоколно решение, с което да се вземат мерки по ангажиментите на България, свързани с присъствието ѝ в чакалнята на еврозоната и следващо приемане. Това е и причината тя да повдига въпроса, тъй като нито министерството, нито Комисията за финансов надзор имат правомощия над системата, в която България участва чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. министерство.

Посочва, че разрешаването на казуса е част от ангажиментите на България по пътя ѝ към влизането в еврозоната и настоящото ѝ присъствие в т.нар. чакалня на общия валутен съюз. От стенограмата на заседанието се вижда, че е налице сериозен риск от закъснение в изпълнението на ангажиментите на България.

Защо се говори за Алексей Петров

Коментарите на политиците по адрес на Петров са свързани с неговите отношения в миналото с Бойко Борисов. Петров е бивша барета от Специализирания отряд за борба с тероризма, където е служил заедно със Златомир Иванов - Златко Баретата. Една от важните фигури в застраховането от ранните години на прехода, сътрудник на НСС. След осветяването му е назначен за специален съветник в Държавна агенция "Национална сигурност", припомня "Капитал". Изданието допълва и че Петров бе изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), един от основателите на "Лев инс" през 90-те години на ХХ в. и сочен за негов реален собственик. От сайта на организацията не се вижда Петров да е член на ръководството. В интервю в "Труд" от края на 2022 г. е представен като изпълнителен директор на ССИ. Там той подробно говори за поправката в Кодекса и обявява, че някой се крие зад благовидната маска на ERM II. В интервюто той лансира тезата и за поскъпване с няколко пъти на "Гражданска отговорност", ако промяната бъде приета - теза, възприета по-късно и от още няколко организации.

Съюзът е автор на алтернативната поправка в Кодекса за застраховането, която обезсмисли предложението на Министерството на финансите, въвеждаща принципа, че първо щетите по тези инциденти се плащат, а след това се оспорват, ако има основание.

Между първо и второ четене на промените в кодекса народни представители от ГЕРБ, "Български възход" и "Възраждане" внесоха идентични на тези на съюза добавки към текстовете.

Срещу тези "алтернативни" текстове в нетипично бързи за тях срокове се обявиха ключови международни институции по темата - Съветът на бюрата "Зелена карта" и европейският финансов регулатор EIOPA.

Пред същия вестник депутат от "Български възход" признава, че текстовете, които е внесла, са били предложени и от Съюза за стопанска инициатива, и от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Последното е неправителствена организация, чрез която България участва в "Зелена карта".