Народното събрание прие на първо четене определение за това що е енергийна бедност

Народното събрание прие на първо четене определение за това що е енергийна бедност

© Георги Кожухаров



С 98 гласа "за" (ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС) и 49 "против" парламентът прие на първо четене поправки в закона за енергетиката, предвиждащи пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулирания пазар до 2026 г.


Със законопроекта се въвежда директива на ЕС, засягаща общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Въвежда се дефиниция и критерии за енергийна бедност и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност. Тя гласи:

"Домакинство в положение на енергийна бедност е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди."

Законопроектът е ключов за реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.


Криворазбраната либерализация на електроенергийния пазар
Криворазбраната либерализация на електроенергийния пазар



С приетите текстове се прекратява ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. Предвижда се крайните снабдители на енергия като доставчици на универсална услуга да са задължени да снабдяват битовите крайни клиенти и последните не са задължени да сменят своя доставчик.


Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. Законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране.


В дебата по законопроекта се включиха представители предимно на опозицията, чиито основен аргумент срещу текстовете бе, че цената на електроенергията за битовите потребители ще се покачи драстично след излизането на свободния пазар. Според депутатите от "Възраждане" сметките за ток ще скочат между 200 и 300%.


От БСП пък поискаха от министъра на енергетиката да докаже, че цената на електрическата енергия няма да се вдигне. Според Драгомир Стойнев основната цел на този законопроект не е да има спокойствие за хората и бизнеса, а да се усвоят средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му текстовете не предвиждат възможност за ограничаване на спекулата и могат да нарушат ефективните пазарни принципи. "Вие нарекохте терористи зърнопроизводителите, но терористите са в тази зала", добави Стойнев.


Депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Радослав Рибарски го репликира с думите, че ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране е да следи взаимоотношенията на пазара. "Ценовото решение на КЕВР остава в сила и цените няма да се вдигат. Да спрем с насаждането на страхове и притеснения", призова той.


Според "Има такъв народ" законопроектът е в ущърб на цялата енергетиката, която се цели да бъде овладяна от определен тип хора. Павела Митова посочи, че законопроектът противоречи на социално-икономическата логика и е в ущърб на крайните небитови потребители, които ще зависят от големите ЕРП-та. Текстовете са чисто лобистки и дават предимство на търговците, казва Митова.


Бившият енергиен министър Теменужка Петкова защити законопроекта, но посочи, че ГЕРБ ще предложи поправки между първо и второ четене, с които да отпаднат текстовете за налагане на таван на приходите на производителите на електрическа енергия.


Тя посочи също така, че Брюксел не е поставял като условие освобождаването на цените да засегне и домакинствата. "Българският битов потребител трябва да остане на регулиран пазар и това ние трябва да го направим с този законопроект между първо и второ четене, и да изпълним ангажимента си към Европейската комисия да либерализираме пазара на едро", обобщи Петкова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK