Дали българите нямат комплекси за освобождението? Имат, но Поетът ги трие:
...нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нащо недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.
Русофобската пропаганда у нас взема странни размери. Едва ли не руските сили не е трябвало да идват, за да не ни развалят кефа. Експлоатира се идеята на българите да бъдат вменени вини и комплекси, да се обвинят собствениците-руснаци на апартаменти по морето, че са завоеватели. Ако съпоставим с англичани собственици и араби-кандидати за статут, аршинът не е е еднакъв, поне откъм симпатии. Не, не е нормално.
Нека се пукат балканските комшии, на които националните празници са някакви неуспешни въстания. Ние си тачим Русия. И само тях. Радев си взе бележка и вече дума не обелва за финландски, полски и украински жертви.
Истинският национален празник за мен е 22 септември. Тогава България обявява своята НЕЗАВИСИМОСТ.
Some say the end is near,
Some say we'll see Armageddon soon,
I certainly hope we will,
I sure could use a vacation from this bullshit three-ring circus sideshow.
Не виждам причина да празнувам, но кой като му е угодно. Нито безкрайното парадиране с флага ме прави повече българин, нито хроничната погнуса от българите (повечето от нас, де) ме прави по-малко такъв.
Дали приемаме Сан-Стефанския договор /или каквото и да е там/ за важно историческо събитие или не - националният празник на България е на трети март. Ако сме нормални българи, този ден трябва да се поздравяваме с "честит празник". Най-малкото заради паметта на избитите във въстанията, надявали се да се случи чудото на Освобождението. /С "честит празник" на трети март са ме поздравявали български турци в Австрия - от съседна маса в кафене в Залцбург преди 8 години. Чули, че говорим български. Бяха около 30-годишни младежи. /
Тони Николов. 08.03.2018г. РУСКОТО „ОГОРЧЕНИЕ“ И БЪЛГАРСКОТО „СНИШАВАНЕ“
Историческото „назидание“, което руският патриарх Кирил отправи чрез президента на България към всички българи, постигна даже не една, а три цели едновременно. От гледна точка на рекламния маркетинг постижението „три в едно“ може и да е невероятен успех: патриархът на Москва и на цяла Русия произнесе в София думи, които дълго ще се помнят. Ако това е била целта му, тя е постигната.
От политическа гледна точка нещата обаче са проблемни и прискърбни: с троснатия тон на назиданието си и демонстративното си „огорчение“ руският патриарх помрачи националния празник на България и една историческа годишнина; хвърли сянка върху паметта на воини (и християни!), геройски загинали за българската свобода; и – не на последно място – отвори рана в отношенията между двата народа. След което логично последваха тежки думи в София и истерични реакции в Москва, към които ще се върна след малко.
И все пак, кому бе нужно всичко това? Защо трябваше „назиданието“ да се повтори още веднъж на летище „София“ – за урок на „неблагодарните българи“ – този път пред медиите? Та да се разрази вълна от „българомразие“ в Русия и ответна вълна в България, и то в дните на Великия пост, благодатно време за покаяние и смирение. Малцина ще повярват, че зад подобни думи не се крият конкретни цели, тъй като подтекстът на казаното от патриарх Кирил бе чисто политически, бяха намесени и редица други държави. Но дори да приемем обратното, дори да повярваме, че руският патриарх просто си е изпуснал нервите, не станахме ли тогава свидетели на пагубна горделивост, неприемлива за духовник от такъв ранг? Нека само припомня едни слова от молитвата на св. Ефрем Сирин, която руският патриарх би трябвало да познава добре, става дума за една от най-важните великопостни молитви:
Даруй ми зрети моя прегрешения, И не осуждати брата моего.
Да съзра прегрешенията си и да не осъждам брата си… Не станахме ли обаче свидетели на тъкмо обратното?
Президентът Румен Радев мълчи и продължава да мълчи по случилото се, макар „назиданието“ на патриарха да дойде в отговор на пасаж от неговото слово, произнесено на връх Шипка. Както и можеше да се очаква, реагира вицепремиерът Валери Симеонов, който никога не си е мерил приказките. Той без колебания заяви по БНТ, че „патриарх Кирил е известен като цигарения митрополит на Русия. Освен това е второразрядно ченге от КГБ“. Можем да пропуснем останалото от цитата на устатия „патриот“, ала не можем да пропуснем факта, че след тези му думи започна да трещи по шевовете коалицията между „патриотите“, а оттам и цялата управляваща коалиция.
Което не бива да учудва никого – нито в политически, нито в исторически план. Русия винаги е била разделителната линия в българската политика.
И отново – случайно ли бяха произнесени и преповторени пред медиите тези думи на руския патриарх и то точно по време на националния ни празник?
Нека уточним: реакцията на Валери Симеонов е от 7 март сутринта в София. На 6 март вечерта в Москва едно от най-популярните руски политически ток-шоута – „Вечер“, на близкия до Кремъл журналист Владимир Соловьов бе посветено на темата: „Защо България забрави „руската кръв“? Предаването се излъчва по телевизионния канал „Россия 1“ (държавна руска телевизия, изпреварваща по гледаемост Първи канал – ОРТ).
В ток-шоуто нямаше поканен българин (което не е изненада). Участниците бяха руски политици и журналисти, анализатори, близки до Кремъл, и един депутат от опозиционната партия „Яблоко“.
Спирам се на това предаване, защото дори човек, преживял съветската пропаганда, след него остава без ума и дума. Изобщо не преувеличавам и затова помествам видеото в края на статията си. С надеждата някоя българска телевизия да дръзне да излъчи със субтитри поне първите 3-4 минути, изразяващи руската визия за България след думите на патриарх Кирил. Ако не за друго, заради достойнството на България.
В началото водещият Владимир Соловьов (известен с интервютата си с Владимир Путин от филма „Президентът“, 2015) заявява, че българите са „забравили кой ги е спасил от турско иго. Защото президентът Радев благодари не на единната руска армия, а на разни народи, влизащи в нея – на румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци и т.н.“.
Теза, преповтаряща патриаршеската.
След което дойде най-скандалното. Още с първите си думи Семьон Багдасаров (политик от „Справедлива Русия“, бивш депутат от Думата и анализатор, близък до Кремъл, основно по Близкия Изток и Сирия, негова е доктрината за запазването на Башар Асад) се нахвърли срещу българите с остри думи: неблагодарници, руската армия ги е освободила от шестотингодишно (!) иго! Никой не се е интересувал от българите в Европа, клани от башибозуците, които са… албанци, затова и сърбите още люто ненавиждат албанците. А Русия е дала жертви във войната на балканския фронт – 25 000 души. Кой да каже в студиото, че българите поменават 60 000 (включително и починалите впоследствие от раните си).
Оценката на руския политик Семьон Багдасаров бе категорична: „В България на власт сега се намират предатели и негодници“.
На което даже водещият Владимир Соловьов възкликва, че отдавна не са получавали нота от българското посолство. Интересно – ще има ли такава? Или посланикът Бойко Коцев ще се прави, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Интересно е дали е информирано и българското Външно министерство?
Защото последва потресаващ речитатив за българския държавен глава. Той, видите ли, не е достатъчно проруски настроен, напразно са се радвали в Русия при избора му, а той да произнесе „такива думи“ в памет на румънци, финландци, украинци, поляци и молдовци.
Българският президент бе наречен още „човек в кавички, продал своята вяра и своя народ“, който се молел вече на американското „божество на содомитите“. А също и на Турция, с която българите вече са приятели, независимо от историческото си минало.
Всичко това, повтарям, изречено от руски политик в ефира на руската държавна телевизия и аплодирано от публиката в залата.
В заключение Семьон Багдасаров даде за пример на българите… Тодор Живков, който макар и да е комунист, все пак бил „патриот“ – обичал СССР и бил приятел само с Гърция. А сега българите са приятели със „содомитите американци и клалите ги турци“. Накрая Багдасаров реторично попита: „Какво искате от това дегенеративно ръководство на България? (нови аплодисменти от публиката). За да се стигне до поантата: „И на украинския, и на българския народ трябва „да се помогне да си смени ръководството“.
Ни повече, ни по-малко.
В допълнение на което известният руски журналист Виталий Третяков, сега декан на Висшето училище по телевизионна журналистика на МГУ, приветства действията на патриарх Кирил с думите, че „Руската православна църква е второто Външно министерство на Русия, дори по-ефикасно от първото, защото руските политици не биха реагирали така“.
А как по-точно? И какви са всички тези призиви „да се смени българското ръководство“?
Извинете, но това си е наша, българска работа? И откъде накъде някой ще се бърка във вътрешната българска политика?
Спирам дотук с разбора на руските медийни реакции. Предлагам само на поназнайващите руски език българи да изгледат видеото в края на текста, колкото и то да накърнява достойнството ни на нация. Има уроци по търпение, които могат да са ни само от полза. Колкото и отвратителни да са някои от прозвучалите изказвания: как българите се обръщали с телесната си долница (казано по-възпитано) към онази страна, която щяла да ги храни и затова били слуги на „содомити“.
Толкоз по „руското огорчение“. Може би обаче е редно да поговорим и за „българската двойственост“, за „българската непризнателност“ и българското „снишаване“ пред Москва (практикувано от „патриота Живков“).
Защото какво толкова се случи на честванията на 3 март в България? Покрай историческите разминавания и покрай преподнесения ни имперски урок по горделивост, стана ясно едно: ние сме (и винаги сме били) две различни култури. Затова и гледната ни точка към историята е по-различна.............
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
wwwtoчkacom
Рейтинг: 744 ВеселоЩе го полея
Hristov
Рейтинг: 3038 ВеселоМного фенове на Османската империя у Форумето и противници на Третата българска държава..Да се учудиш чак..
Глупостта у някои е безмилостна като Съдбата!Hawaii
Рейтинг: 6560 НеутралноНа 3-ти март Сърбия,Черна гора и Румъния получават статут на независими държави.
В НИТО ЕДНА от изброените държави този ден НЕ СЕ ПРАЗНУВА.
Още ПО-НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА РОБСКО ПРЕКЛОНЕНИЕ към „братушки”,
към „освободители” и прочее.......на каквото
РУСКАТА ИМПЕРСКА ПРОПАГАДНА е успяла ДА ПРИУЧИ БЪЛГАРИТЕ.
blondofil
Рейтинг: 2316 НеутралноСъс захарен памук.
Willy Messerschmitt
Рейтинг: 2014 ВеселоАми ...аз съм рожденник на тази дата!Та ще си празнувам рожденият ден!
До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...Vlado Nikolov
Рейтинг: 812 ВеселоДо коментар [#3] от "Hawaii":
Гледай си сърфа и не се занимавай с неща, които не разбираш.
Billy Pilgrim
Рейтинг: 417 Неутрално30 процента не приемали националния празник на България за празник, трагедия.
Костадин Иванов
Рейтинг: 4386 НеутралноДали българите нямат комплекси за освобождението? Имат, но Поетът ги трие:
Еретик...нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нащо недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
Русофобската пропаганда у нас взема странни размери.
Едва ли не руските сили не е трябвало да идват, за да не ни развалят кефа.
Експлоатира се идеята на българите да бъдат вменени вини и комплекси, да се обвинят собствениците-руснаци на апартаменти по морето, че са завоеватели. Ако съпоставим с англичани собственици и араби-кандидати за статут, аршинът не е е еднакъв, поне откъм симпатии.
Не, не е нормално.
blondofil
Рейтинг: 2316 НеутралноНека се пукат балканските комшии, на които националните празници са някакви неуспешни въстания. Ние си тачим Русия. И само тях. Радев си взе бележка и вече дума не обелва за финландски, полски и украински жертви.
hkr17702506
Рейтинг: 0 НеутралноУтре ще броим Киряк Стефчовците с фалшиви евроатлантически ценности.
hkr17702506
Рейтинг: 0 НеутралноДо коментар [#3] от "Hawaii":
Баси, сигурно се имаш за много умен и начетен... 🙄
дерибеев
Рейтинг: 3007 НеутралноС "материали" насаждащи откровена омраза
всеки коментар може и ще бъде използван срещу васVirgin
Рейтинг: 246 НеутралноЕ, ние пък празнуваме независимостта си - на 22 септември.
Хриси
Рейтинг: 1640 НеутралноИстинският национален празник за мен е 22 септември. Тогава България обявява своята НЕЗАВИСИМОСТ.
Some say the end is near, Some say we'll see Armageddon soon, I certainly hope we will, I sure could use a vacation from this bullshit three-ring circus sideshow.nwj49315903
Рейтинг: 294 РазстроеноСрам и резил, но модерни времена...
Александър Стефанов
Рейтинг: 537 НеутралноНе виждам причина да празнувам, но кой като му е угодно. Нито безкрайното парадиране с флага ме прави повече българин, нито хроничната погнуса от българите (повечето от нас, де) ме прави по-малко такъв.
Аполитичен тъпак... (っ╥╯﹏╰╥c)Илиян Колев
Рейтинг: 1021 НеутралноТрети март никога не е бил безспорен национален празник,единствено консенсусно беше,че е за предпочитане пред 9 .9.
ivangabrovo
Рейтинг: 354 НеутралноДали приемаме Сан-Стефанския договор /или каквото и да е там/ за важно историческо събитие или не - националният празник на България е на трети март. Ако сме нормални българи, този ден трябва да се поздравяваме с "честит празник". Най-малкото заради паметта на избитите във въстанията, надявали се да се случи чудото на Освобождението.
/С "честит празник" на трети март са ме поздравявали български турци в Австрия - от съседна маса в кафене в Залцбург преди 8 години. Чули, че говорим български. Бяха около 30-годишни младежи. /
constatator
Рейтинг: 1218 НеутралноТони Николов. 08.03.2018г.
РУСКОТО „ОГОРЧЕНИЕ“ И БЪЛГАРСКОТО „СНИШАВАНЕ“
Историческото „назидание“, което руският патриарх Кирил отправи чрез президента на България към всички българи, постигна даже не една, а три цели едновременно. От гледна точка на рекламния маркетинг постижението „три в едно“ може и да е невероятен успех: патриархът на Москва и на цяла Русия произнесе в София думи, които дълго ще се помнят. Ако това е била целта му, тя е постигната.
От политическа гледна точка нещата обаче са проблемни и прискърбни: с троснатия тон на назиданието си и демонстративното си „огорчение“ руският патриарх помрачи националния празник на България и една историческа годишнина; хвърли сянка върху паметта на воини (и християни!), геройски загинали за българската свобода; и – не на последно място – отвори рана в отношенията между двата народа. След което логично последваха тежки думи в София и истерични реакции в Москва, към които ще се върна след малко.
И все пак, кому бе нужно всичко това? Защо трябваше „назиданието“ да се повтори още веднъж на летище „София“ – за урок на „неблагодарните българи“ – този път пред медиите? Та да се разрази вълна от „българомразие“ в Русия и ответна вълна в България, и то в дните на Великия пост, благодатно време за покаяние и смирение. Малцина ще повярват, че зад подобни думи не се крият конкретни цели, тъй като подтекстът на казаното от патриарх Кирил бе чисто политически, бяха намесени и редица други държави. Но дори да приемем обратното, дори да повярваме, че руският патриарх просто си е изпуснал нервите, не станахме ли тогава свидетели на пагубна горделивост, неприемлива за духовник от такъв ранг? Нека само припомня едни слова от молитвата на св. Ефрем Сирин, която руският патриарх би трябвало да познава добре, става дума за една от най-важните великопостни молитви:
Даруй ми зрети моя прегрешения,
И не осуждати брата моего.
Да съзра прегрешенията си и да не осъждам брата си… Не станахме ли обаче свидетели на тъкмо обратното?
Президентът Румен Радев мълчи и продължава да мълчи по случилото се, макар „назиданието“ на патриарха да дойде в отговор на пасаж от неговото слово, произнесено на връх Шипка. Както и можеше да се очаква, реагира вицепремиерът Валери Симеонов, който никога не си е мерил приказките. Той без колебания заяви по БНТ, че „патриарх Кирил е известен като цигарения митрополит на Русия. Освен това е второразрядно ченге от КГБ“. Можем да пропуснем останалото от цитата на устатия „патриот“, ала не можем да пропуснем факта, че след тези му думи започна да трещи по шевовете коалицията между „патриотите“, а оттам и цялата управляваща коалиция.
Което не бива да учудва никого – нито в политически, нито в исторически план. Русия винаги е била разделителната линия в българската политика.
И отново – случайно ли бяха произнесени и преповторени пред медиите тези думи на руския патриарх и то точно по време на националния ни празник?
Нека уточним: реакцията на Валери Симеонов е от 7 март сутринта в София. На 6 март вечерта в Москва едно от най-популярните руски политически ток-шоута – „Вечер“, на близкия до Кремъл журналист Владимир Соловьов бе посветено на темата: „Защо България забрави „руската кръв“? Предаването се излъчва по телевизионния канал „Россия 1“ (държавна руска телевизия, изпреварваща по гледаемост Първи канал – ОРТ).
В ток-шоуто нямаше поканен българин (което не е изненада). Участниците бяха руски политици и журналисти, анализатори, близки до Кремъл, и един депутат от опозиционната партия „Яблоко“.
Спирам се на това предаване, защото дори човек, преживял съветската пропаганда, след него остава без ума и дума. Изобщо не преувеличавам и затова помествам видеото в края на статията си. С надеждата някоя българска телевизия да дръзне да излъчи със субтитри поне първите 3-4 минути, изразяващи руската визия за България след думите на патриарх Кирил. Ако не за друго, заради достойнството на България.
В началото водещият Владимир Соловьов (известен с интервютата си с Владимир Путин от филма „Президентът“, 2015) заявява, че българите са „забравили кой ги е спасил от турско иго. Защото президентът Радев благодари не на единната руска армия, а на разни народи, влизащи в нея – на румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци и т.н.“.
Теза, преповтаряща патриаршеската.
След което дойде най-скандалното. Още с първите си думи Семьон Багдасаров (политик от „Справедлива Русия“, бивш депутат от Думата и анализатор, близък до Кремъл, основно по Близкия Изток и Сирия, негова е доктрината за запазването на Башар Асад) се нахвърли срещу българите с остри думи: неблагодарници, руската армия ги е освободила от шестотингодишно (!) иго! Никой не се е интересувал от българите в Европа, клани от башибозуците, които са… албанци, затова и сърбите още люто ненавиждат албанците. А Русия е дала жертви във войната на балканския фронт – 25 000 души. Кой да каже в студиото, че българите поменават 60 000 (включително и починалите впоследствие от раните си).
Оценката на руския политик Семьон Багдасаров бе категорична: „В България на власт сега се намират предатели и негодници“.
На което даже водещият Владимир Соловьов възкликва, че отдавна не са получавали нота от българското посолство. Интересно – ще има ли такава? Или посланикът Бойко Коцев ще се прави, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Интересно е дали е информирано и българското Външно министерство?
Защото последва потресаващ речитатив за българския държавен глава. Той, видите ли, не е достатъчно проруски настроен, напразно са се радвали в Русия при избора му, а той да произнесе „такива думи“ в памет на румънци, финландци, украинци, поляци и молдовци.
Българският президент бе наречен още „човек в кавички, продал своята вяра и своя народ“, който се молел вече на американското „божество на содомитите“. А също и на Турция, с която българите вече са приятели, независимо от историческото си минало.
Всичко това, повтарям, изречено от руски политик в ефира на руската държавна телевизия и аплодирано от публиката в залата.
В заключение Семьон Багдасаров даде за пример на българите… Тодор Живков, който макар и да е комунист, все пак бил „патриот“ – обичал СССР и бил приятел само с Гърция. А сега българите са приятели със „содомитите американци и клалите ги турци“. Накрая Багдасаров реторично попита: „Какво искате от това дегенеративно ръководство на България? (нови аплодисменти от публиката). За да се стигне до поантата: „И на украинския, и на българския народ трябва „да се помогне да си смени ръководството“.
Ни повече, ни по-малко.
В допълнение на което известният руски журналист Виталий Третяков, сега декан на Висшето училище по телевизионна журналистика на МГУ, приветства действията на патриарх Кирил с думите, че „Руската православна църква е второто Външно министерство на Русия, дори по-ефикасно от първото, защото руските политици не биха реагирали така“.
А как по-точно? И какви са всички тези призиви „да се смени българското ръководство“?
Извинете, но това си е наша, българска работа? И откъде накъде някой ще се бърка във вътрешната българска политика?
Спирам дотук с разбора на руските медийни реакции. Предлагам само на поназнайващите руски език българи да изгледат видеото в края на текста, колкото и то да накърнява достойнството ни на нация. Има уроци по търпение, които могат да са ни само от полза. Колкото и отвратителни да са някои от прозвучалите изказвания: как българите се обръщали с телесната си долница (казано по-възпитано) към онази страна, която щяла да ги храни и затова били слуги на „содомити“.
Толкоз по „руското огорчение“. Може би обаче е редно да поговорим и за „българската двойственост“, за „българската непризнателност“ и българското „снишаване“ пред Москва (практикувано от „патриота Живков“).
Защото какво толкова се случи на честванията на 3 март в България? Покрай историческите разминавания и покрай преподнесения ни имперски урок по горделивост, стана ясно едно: ние сме (и винаги сме били) две различни култури. Затова и гледната ни точка към историята е по-различна.............
http://kultura.bg/web/руското-огорчение-и-българското/
Дария Колев
Рейтинг: 8 НеутралноДобре, ама без 3 март каква независимост?
Аз утре съм на работа, но ще сложа едно българско знаме между двата монитора. Колегата поляк вече знае какво празнуваме утре!
blagoj
Рейтинг: 603 ВеселоЩе празнувам сто и третата годишнина от капитулацията на Русия пред България.
дерибеев
Рейтинг: 3007 НеутралноДо коментар [#19] от "constatator":
всеки коментар може и ще бъде използван срещу васЕ затова 3% са здравословни ...
Роси
Рейтинг: 8319 НеутралноТова не е Националния празник на България. Не го приемам за такъв!
Hristov
Рейтинг: 3038 НеутралноДо коментар [#23] от "Роси":
Глупостта у някои е безмилостна като Съдбата!Дали го приемаш няма абсолютно никакво значение.Това Е националния празник на България.
Альоша
Рейтинг: 60 НеутралноДо коментар [#23] от "Роси":
Защо, смяташ че Братушките са направили грешка като са изгонили турците от нашите земи?