Как ми се иска да можех...

 

© SOS Детски селища България

 



Съдържание от SOS Детски селища България. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Как ми се иска да можех да се върна поне за един ден в детството - във времето, което сякаш беше вчера. Да се събудя в първия учебен ден и пак да бъда първолаче. Татко да ме целуне с думите: "Ставай, моето момиче, днес е важен ден", да облека дрешките, които мама грижливо е приготвила предишната вечер, а после да хвана и мама, и татко за ръка и да поемем към училището.


Как ми се иска да можех отново да бъда първолаче. Да прекрача за първи път двора на училището и прага на класната стая, да седна на един чин с Мими, да зърна за първи път моята учителка и тя да ме омаe с кадифения си глас. Да горя и да трептя от вълнения, притеснения и надежди. Да усещам, че всичко е пред мен и всички са с мен…


Как ми се иска да можех ученическата чанта отново на гърба да метна и да я напълня с букви и числа. Цял един свят да побера в нея… Как ми липсва този ден! Днес ми е останал само споменът за него.


Започни новата учебна година с добро дело, което ще промени спомените на много деца. Изпрати SMS с цифра "2" или "5" на 1287 и стани SOS приятел с редовни месечни дарения към SOS Детски селища България. Текстът на SMS-а отговаря на стойността на месечното дарение. Набраните средства ще дадат шанс за щастливи училищни дни на 700 деца, обхванати в нашите проекти и програми.


Благодарим Ви!
Милена Парцунева,
PR и комуникации, SOS Детски селища България

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK