Изложба "Цар Самуил (†1014) в битка за България"

Съдържание от Vivati PR. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

София, 30 септември 2014 г. На 7 октомври, вторник, Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН открива изложбата "Цар Самуил (†1014) в битка за България".
Изложбата е са част от Националната програма за отбелязване на 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил, организирана от Национален комитет с председатели: премиерът проф. Георги Близнашки, министърът на културата д-р Мартин Иванов, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров и акад. Васил Гюзелев и е финансирана със средства от целева държавна субсидия (Постановление № 18/7.02.2014 г. на МС на Република България). Съорганизатори на изложбата са НИМ и музеите от страната: АМ Преслав, РИМ Шумен, АМ Варна, РИМ Добрич, РИМ Разград, РИМ Перник, РИМ Враца, РИМ Монтана, РИМ Панагюрище, РИМ Сливен и АМ Бургас.


Целта на изложбата е да представи основни моменти от епохата на цар Самуил и да разкаже за неговата личност, за семейството му, за войните му с Византия и за други важни политически личности от онова време. Националният археологически институт с музей при БАН пресъздава епохата по вдъхновяващ и интригуващ начин с помощта на различни средства – мултимедия, каталог, фотоалбуми и детска книжка. Те са предназначени да предложат на посетителите вълнуващо и запомнящо се преживяване.


Кой е Самуил? Самуил е един от синовете на комит Никола, когото съдбата избира да застане начело на своята държава в един труден за нея период. Близо половин век той и неговите наследници се борят за независимостта на България срещу Византийската империя. В годините на тежките битки Самуил показва лоялност към българската държавна традиция, когато въпреки силата и авторитета си не се провъзгласява за цар, докато е жив и последния законен наследник на цар Петър. Пълководец, който освен победи, е познал и горчилката на провала. Но най-тежкия от тях, безпрецедентното осакатяване на неговата армия, го поразява и на 6.10.1014 г. цар Самуил умира.


Основните теми, около които е построена експозицията са:
Тема 1: Падането на Североизточна България под византийска власт;
Тема 2: Родът на Самуил;
Тема 3: Битката за България;
Тема 4: Наследниците на Самуил;
Тема 5: Базиликата Св. Ахилий.


Темата за падането на Североизточна България под византийска власт е развита при витрината с два кръста от гробове, открити в и около църква № 2 в Дръстър от края на Х - началото на XI в., когато църквата е била преустроена във връзка с превръщането й в патриаршеска. Дръстър е резиденцията на българския патриарх в навечерието на падането на България под византийска власт и духовна столица на българите. Акцент на темата е нагръдният кръст от планински кристал, от гроб 98, открит пред олтара на църквата, принадлежал на духовник от най-висш ранг. Предполага се, че това е гробът на патриарх Дамян. Тази теза намира и критици, но е факт, че пътят на българския патриарх на запад, към консолидация на силите в борбата срещу Византия е започнал от Дръстър.


Източник на информация за рода на цар Самуил е надписът от с. Герман на Преспанското езеро, където се четат имената на родителите и брата на Самуил. На лицевата страна са издълбани три кръста, в чиито легла някога е бил инкрустиран метал. Кирилският надпис е от 11 реда и е вместен в ъгъла на плочата. "†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб Божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб Божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт 6." Учените свързват оцелелите данни от надписа с историческите извори и по-специално с добавките от Виенския препис на Хрониката на Скилица, където се споменава, че цар Самуил и братята му са синове на комит Никола и Рипсимия.


Битката за България е основната тема в експозицията. Тя е представена чрез експонати в три изложбени витрини и показва византийски монети на императорите Йоан Цимисхий и Василий II, печати на важни политически фигури в българо-византийските отношения 971-1018 г. и характерното за епохата оръжие, подредено по групи в зависимост от предназначението му: нападателно въоръжение, оръжие за далечен бой, оръжие за близък бой, защитно въоръжение и конско снаряжение. Изложени са редки и ценни експонати на българско средновековно въоръжение от колекциите на 13 български музея.


Темата за наследниците на Самуил е представена чрез копието на Битолския надпис на цар Йоан Владислав. Надписът дава информация за възстановяването на крепостта на град Битоля от новия български цар Йоан Владислав. В 1018 г. градът се предал на византийския император и останал в пределите на империята в следващите векове.


Изложбата показва и печати на Йоан Аарон и Самуил Алусиан, наследници на Йоан Владислав, които получили постове и титли в служба на империята.


Базиликата Св. Ахилий е последната тема в експозицията. Базиликата е построена от цар Самуил на о. Св. Ахил в Преспанското езеро. За определен период от време е била седалище на българския духовен глава. Тук е бил положен българският цар Самуил след смъртта си на 6.10.1014 г. Темата за базиликата Св. Ахил е представена чрез изобразяването на архитектурни елементи от нейния градеж по стените на залата.


Откриването на изложбата "Цар Самуил (†1014) в битка за България" ще се състои на 7 октомври от 18.00 часа в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей при БАН. Тя може да бъде разгледана до 11 януари 2015 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK