Smart Collect: Българските компании закъсняват драстично със събирането на вземанията си

Ева Венциславова, мениджър проекти на Smart Collect



Съдържание от Smart Collect. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Фирмите в България се бавят средно 10 месеца преди да предприемат действия за събиране на вземанията си и това се отразява изключително негативно на финансовото им състояние. Това предупреждават от компанията за управление на междуфирмени дългове Smart Collect, част от водещата финансова институция на българския и румънския пазар - Агенция за събиране на вземания (АСВ).


В развитите страни в Европа компаниите масово търсят вземанията си най-късно 90 дни след срока за плащане, а в практиката е доказано, че всяко забавяне по-нататък значително намалява шанса на едно дружество да получи парите си, показва проучване на Smart Collect. "При забавяне от 10 месеца се изискват много повече усилия и по-високи разходи за събиране на задълженията, а степента на успеваемост е далеч по-ниска. В резултат бизнесът реализира загуби и отписва вземания, а това са пари, които биха могли да бъдат използвани за оборотни нужди, възнаграждения на персонала и инвестиции", коментира Ева Венциславова, мениджър проекти на Smart Collect. Дори в съседна Румъния фирмите са по-стриктни в събирането на дължимите от търговските им контрагенти средства, като се активизират обикновено след шестия месец, сочат наблюденията на колекторската компания.


Експертите на Smart Collect съветват мениджърите в корпоративния сектор да вземат мерки още след първия ден закъснение. "Колкото по-скоро, толкова по-голям е шансът да се възстановят средствата, при това с по-малко усилия и на по-ниска цена", посочва Ева Венциславова. Самата Smart Collect е специализирана в предлагането на услуги по събиране на неплатени в срок задължения, с които бизнесът би спестил разходи и време и би избегнал конфликти със своите търговски партньори. "Работим по утвърден алгоритъм, който гарантира ефективни методи за събиране на дългове и високи стандарти и етични правила за взаимодействие с длъжниците. Можем да сътрудничим на всяка компания, без значение колко голяма е и в кой бранш оперира", уточни Ева Венциславова.


Как да се предпазим от несъбираеми вземания*

- Следете внимателно информацията за финансовото състояние и платежосбособността на контрагентите си


- Работете само с клиенти, които са коректни платци


- Ползвайте услугите на адвокатски кантори или колекторски агенции при изготвянето на договорите за сделките ви и договарянето на условията за плащане в тях


- Предприемайте навременни действия, като напомняте регулярно на клиентите ви за просрочените плащания


- Ако не получите дължимо плащане до 3 месеца след падежа, обърнете се към външна специализирана компания


- Не се превръщайте в дългосрочен кредитор на клиентите си


*Източник: Smart Collect


Наблюденията на Smart Collect за проблема с нарастващата междуфирмена задлъжнялост в България се потвърждават и от други проучвания. Неотдавна Българската стопанска камара сигнализира, че просрочените плащания на фирмите в страната са се повишили до 40% от общите им задължения. България е и сред най-рисковите страни в Европа по отношение на погасяването на задълженията в срок, а бизнесът в страната - сред най-уязвимите на континента заради несъбираемите вземания, показва Европейският индекс на плащанията, изготвян ежегодно от компанията за събиране на дългове Intrum Justitia след допитване до над 10 000 мениджъри в 31 страни. Заради проблемите с междуфирмената задлъжнялост, Европейската комисия дори подложи страната на мониторинг. Според проучването, рискът компания в България да не може да събере вземанията си е един от най-високите в Европа. Индексът на страната е 191 при граница 170, над която една страна се счита за много рискова. В допълнение, през 2014 г. бизнесът в България е отписал вземания в размер на 7% от оборота си, което е над два пъти повече от средното ниво в Европа. Германия например е със значително по-нисък рисков индекс – 144, изпреварена само от скандинавските страни, Швейцария и Исландия, а делът на несъбираемите вземания на германските компании е 2.1% от общите им продажби. Румъния стои малко по-добре от България, но също е сред най-рисковите страни относно междуфирмените разплащания (индекс 188). Отписаните от румънските компании вземания са достигнали малко над 6% от приходите им от продажби през миналата година.


Заради увеличаващите се просрочия при междуфирмените плащания, търсенето на услугите на колекторските агенции расте. Според данните на асоциацията на колекторите (АКАБГ), възложените от бизнеса заявки за събиране на междуфирмени дългове са се увеличили до 46.4 млн. лв. през 2014 г. спрямо 18.9 млн. лв. година по-рано. "Все повече фирми осъзнават предимството на ангажирането на външна специализирана агенция и предпочитат да се фокусират върху основната си дейност", коментира данните Ева Венциславова от Smart Collect.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK