За добре прекараното време

За добре прекараното време

© Вихрен Георгиев, Личен архив



Съдържание от Ивайло Нойзи Цветков. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Да започнем с най-тъжното: стремежът към качествено удоволствие прогресивно намалява, но не защото е по-малко търсенето, а защото powers-that-be нямат интерес от "бавното" предлагане и ни тикат както към лошия вкус, така и към бързата консумация. Ако си припомним полския "оцелял Вапцаров" - Ян Твардовски - всички ние, жертви на привидното чувство за общност, сякаш сме си отишли от почудата пред света; от това, което изглежда голо, но всъщност не се е събличало. Защото не само в "химиите" ни, но и в познанията има празнини, по-големи и от Празнината на Буутс, дълбока 33 млн. светлинни години.


Вече можем всичко, донякъде


Можем да бъдем "нагуалът" на Кастанеда, последното действие на "Риголето", онези, "кто уже не придет никогда" на Рождественски. Но днес въпросът не е "кой", а "как" – как се забавляваме, как "наливаме" време в специалните си моменти.


"Време" ли казах? Време е всъщност да се обърнем към философията на някой по-голям от всичко наше - като Спиноза, който противопоставя рационалното на емоционалното, познанието срещу чувството и изнамира "способностите на душата"; в известен смисъл ние и до днес сме жертва на неговия размисъл за добре прекарано време (ще го наречете "епикурейско", но Епикур няма почти нищо общо, той е зает да се дърля със стоиците – така че сигурно имате предвид "хедонистично"). Проблемът с удоволствието обаче "датира" далеч отпреди стария холандец – още при Хераклит и Демокрит;


те също са се терзали как да прекарваш по-добре


със семейството, приятелите или досадния малоазийски съсед в Ефес. Удоволствието при тях съществува под формата на "антиномия"; или познанието е бъдещото познание-тъга (линията Хераклит-Сократ-дори Еклесиастът), или е познание-насмешка (Демокрит). Между нас казано, и двете произтичат от ужаса на еднообразието – всички ние се стремим към качествените моменти, които оставят добър спомен. (Но съвременният вариант на антиномия и особено лутането между противоположни идеи винаги дебне: едното е прозрение на печално-нещастната човешка съдба, а другото – капитулация пред суетно-нищожната човешка природа.)


Затова, и много просто:


търсете удоволствието, където и да се крие


Демокрит е прав. Умният търси връзката между познанието и чувството; смехът и плачът, радостта и тъгата, еднакво извиращи от познанието, се пресичат в един-единствен феномен, и той е Сократовата ирония – наливайте време в нея, защото тя е начин да понесеш битието, отблъсквайки дяволите на депресията. В един от Платоновите диалози, "Пирът", Алкивиад настоява, че Сократ през целия си живот не престава да се преструва на наивен и да се шегува; дори Аристофан, stand-up комикът на древността, казва на едно място, че "тайният смях" на Сократ го родее със сатира Марсий; но и че знае за неговата скръб поради постоянния стремеж към истината. Следователно от 25 века насам има само един сигурен начин за забавление – и той е да иронизираш (Киркегор, anyone?), докато тъгуваш за истината, сливайки плача със смеха.


Днес "умните" не знаят с кого, а "останалите" не знаят защо. И всички вкупом не разбират, че добре прекараното време означава хем да наблюдаваш безстрастно (сякаш си незаконен син на Марк Аний Вер), хем да се наслаждаваш на качествените моменти на искрено забавление.


П.П. Следва и саундтрак.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK