Моето "наливане" на време в един ценен момент

Ваня Щерева

Ваня Щерева



Съдържание от Ваня Щерева. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Бях най-високата в класа. И в първи, и във втори, и в трети клас… и така до края. Първа в строя, след мен момчетата, а накрая фините и нежни момичета. Ядосвах се на природата си, но не можех нищо да направя срещу нея. Най-тежко беше, когато идваха треньори в часовете – караха ни да ставаме, оглеждаха ни и посочваха: "Ти, ти, ти…" За спортна гимнастика, за художествена гимнастика…


Останах от непосочените


А мечтаех. Гледах златните момичета и исках да съм като тях. Да въртя бухалки, ленти, обръчи и топки. Промених походката си. Нарочно стъпвах навън, стъпалото в шпиц, за да си мислят, хората, че съм гимнастичка… Тогава още не съм осъзнавала, че хората гледат само в себе си и не забелязват никой друг… И една пръчка, която прилича на тази от лентата за гимнастика си слагах в сака, да стърчи, все едно се връщам от тренировка. Или отивам…


Години по-късно, когато пораснах и когато по магазините започна да има всичко, си купих бухалки от един спортен магазин. Приятел ме снабди и с истинска лента – лично от едно от златните момичета. Нея я изваждах и завъртах по време на последната песен на концерти – получаваше се ефектно. Цял живот играх с дървени лъжици, но при наличието на бухалки, започна битката ми с тяхното овладяване. Едно съчетание стана моят основен репертоар за разсмиване на приятели – винаги, когато имам гости, те си знаят, и го "поръчват".


Искаше ми се обаче да хвърля бухалките по-високо, в истинска зала


Това никога не се случи и тази мечта лека полека утихна. До момента, в който не се появиха "Амстел" с тяхното предизвикателство. В последните години съм се превърнала в работохолик, който никога не отделя време за почивка, забавления. Сега беше моментът да се доближа до детската мечта. Независимо от годините ми, килограмите ми, които все отлагам да сваля, независимо от липсата на свободно време. Нямаше да изненадам никого от старите приятели, затова поканих три свои нови приятелки да преживеят с мен този момент.


Преди време в интернет се разходи клипче на огромен слон, който върти лента за художествена гимнастика, дори вдига краче. Точно като него се почувствах в залата, когато застанах до своя временен треньор Симона Пейчева. Толкова хубаво беше и смешно – огледалата показваха една истинска гимнастичка, и до нея една тежкоатлетка. Но човек си остава дете завинаги – в мислите си. Представя си, че е неща, които никога няма да бъде. Симона ми показа как се държат бухалките, оказа се, че през всички години съм ги държала грешно. После ме научи на специфични движения, които не знаех. Накрая ме пусна на подиума. Пред приятелките.


Не беше лесно, но забавлението и сладката умора дълго ни правиха компания и след залата, когато седнахме на по бира. Всичко това беше заснето и аз още не смея да го гледам – страх ме е, че няма да видя онази гимнастичка, която си представям, че съм. Но вие гледайте, предполагам е нелепо.


Аз ще си запазя приятното изживяване, което "Амстел" ми даде – някой ден ще пусна това видео на внуците и ще им разкажа за тайната на добре прекараното време – да се откъснеш от бита, от ангажиментите си, да налееш време в ценни моменти, да ги споделиш с приятели. Заслужава си.

 

Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK