Държавни помощи и европейски фондове подкрепят клъстерите в ЕС

Държавни помощи и европейски фондове подкрепят клъстерите в ЕС

© Фондация Капитал



Съдържание от Фондация Капитал. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Проект "Балкански клъстер" 2007CB16IPO006-2011-2-167, съфинансиран от ЕС чрез Програмата за трансгранично
сътрудничество по ИПП България-Сърбия


Държавни помощи и финансиране от европейски фондове са сред най-разпространените методи за подкрепа на клъстерите в ЕС, обобощи Уго Поли, международен експерт и ръководител на проекти, по време на обучителен семинар "Клъстерите - от териториални системи за иновация към глобално разширяване на производствените вериги" по проект "Балкански клъстер".


Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България–Сърбия 2007-2013 и партньори по него са българската Фондация за развитие на предприемачеството, София, и Клъстерна къща (Cluster House), Ниш, Сърбия.В Италия регионалните власти прилагат различни подходи за подкрепа на клъстерите - държавна помощ на проектен принцип, насърчаване на партньорството на бизнеса и публичните организации, осигуряване на инфраструктура само за секторно сътрудничество и др., посочи Уго Поли.


Словения е първата източноевропейска страна, успешно прилагаща национална клъстерна политика от 2000 г. От 2005 г. в страната няма подкрепа на клъстерите. Някоиот тях обаче са силни и устойчиви на основата на общи бизнес интереси и проектно финансиране (автомобили, строителство), обобщи Поли.


Клъстерите в Унгария са преминали през различни етапи и някои неуспехи след 2000 г., свързани с объркване между индустриални паркове и клъстери, както и с бюрократични процедури. Но периодът 2007 – 2014 г. е интересен и плодотворен. По това време се изпълнява програма POLE за високи постижения на клъстерите, финансирана от ЕС. Постигната е концентрация на ресурсите към клъстери, ориентирани към иновации, избрани със стриктни критерии за акредитация, посочи експертът.


В Румъния и България клъстерите са насърчавани от фондове на ЕС чрез програми за сътрудничество между бизнеса и местните партньори, в резултат на което са създадени някои динамични клъстери на основата на "triple helix" ефекта (образование – изследване – промишленост).


Но липса на интеграция между селскостопанската и структурната политика влияе отрицателно върху развитието на клъстерите в земеделието и хранителната промишленост в двете държави, обобщи Уго Поли. По думите му успешната инвестиция трябва да се гради върху силните страни и потенциал на всеки регион, за да не се допуска безразборно финансиране на проекти, което води до риск от дублиране и разпокъсване на инвестициите. Това може да се постигне чрез създаване на специфични за региона стратегии за интелигентна специализация.


Интелигентната специализация е стратегически подход за икономическо развитие чрез целенасочено подпомагане на изследванията и иновациите (R&I). Всеки регион, силен или слаб, високо или слабо технологичен, преминава през процес на трансформации, който включва: създаване на визия за растежа; определяне на конкурентните предимства; определяне на стратегически приоритети; използване на интелигентни политики и мерки.
стимули за интернационализация на клъстерите. Интелигентната специализация е добър критерий за определяне на приоритетите за растеж, обобщи Уго Поли.


Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество CCI No2007CB16IPO006. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ФРП и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK