Моцарт – три като едно

Моцарт – три като едно

© Виктор Викторов, -



Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Впечатляващо – с три рояла на сцената, бяха открити на 16 август "Моцартовите празници" в Правец. ХІІ издание на този летен международен фестивал, който е разположен сред красивата природа, съчетание на планини с езеро и елегантността на хотелския комплекс РИУ Правец Ризорт, е отново наситено с любопитни спектакли, които събират музиканти и певци от света и смесват границите на изкуствата. И тази година на няколко сцени, но вече с един ден в повече (16-20).


За солистите Георги Черкин, Виктория Василенко и Диан Чобанов, който едновременно беше и диригент на съпровождащия ги Симфоничен оркестър на БНР, изсвирването на Моцартовия Концерт за три пиана – KV 242 беше друг вид смесена емоция.


Георги Черкин: Различното в този концерт е уникалната природна картина, която ни заобикаля. Винаги съм си мечтал като свиря да имам инспирации, защото свиря само в затворена зала. В реално време няма откъде да ги черпя, разбира се музиката си е достатъчно импулсираща, но съвсем друго е като си сред природата – подухва те ветрец, езеро, пълнолуние е вече.


Обаче вятърът може да направи и лошата шега с нотите


Диан Чобанов: Ние сме си взели и помагачи.
Георги Черкин: Аз до последно мислех да си взимам таблет. Все пак, тръгнах да си печатам нотите, но ми свърши мастилото. Накрая дойдох с таблет и освен някакъв орган, няма как да го духне нещо. За открито е доста добре.


За първи път свирите тримата, как се събрахте?


Георги Черкин: Христина Ангелакова, която организира фестивала се обади на всеки от нас и ни попита дали сме съгласни да свирим заедно.


Диан Чобанов: На мене първият ми концерт като млад диригент със Софийската филхармония беше с Георги Черкин.


Георги Черкин: Шуман свирихме


Диан Чобанов: Да. В предварителния ни разговор с Христина за този Фестивал, още с идеята да се направи концерт за три пиана, тя ми предложи и аз да участвам като активен солист. Аз пък веднага се сетих за Георги, защото с него през годините сме се срещали на сцената и е много добър партньор като музикант, като пианист и въобще като човек се разбираме.


Георги Черкин: С него на сцената правим уникална спойка. Всичко детайлно сме свирили. Много малко диригенти имат такъв поглед към детайла, както той. Смесваме щастието да свирим заедно.


Мисля обаче че от тримата Георги Черкин има най-голям опит в свиренето с повече от един роял, последния път свирихте в НДК на четири?


Георги Черкин: Тук на три, но партията си е доста трудна. Моцарт е труден – има доста трудни пасажи, дори за третото пиано.


Виктория, а Вие как се чувствате сред двамата пианисти, на повече от един роял?


Чувствам се великолепно, заради атмосферата, която ни заобикаля. Аз не съм свирила на открита сцена. За мене е нов опит и абсолютно ново преживяване. Действително, малко лоша шега играе вятърът, затова ще се наложи да имаме помагачи, но от друга страна, важното е да се забавляваме, да ни е весело и да предадем цялата тази атмосфера и на публиката. И също – с Георги сме много добри приятели, но никога не сме се събирали на една сцена. За мене е специален денят от тази гледна точка, защото винаги толкова съм го уважавала като музикант, като пианист, щастие е и огромно удоволствие. За първи път работя с Диан Чобанов. Лично досега не се познавахме, но аз, разбира се, съм чувала много за него. Наистина е много важно за един солист да се чувства комфортно с диригента с който свири. Още с първия тон с който започнахме да репетираме, и аз, и Жоро се почувствахме сигурни, затова се получи хубав концерт.


Това нов имидж ли е да сте в две роли – на диригент и на изпълнител?


Предложиха ми, но аз все пак от 5-годишен съм започнал да свиря на пиано и съм активен пианист до моята 30-годишнина – сега съм вече над 40. Не е авантюра. Все пак съм изграден пианист, печелил съм дори конкурс – далеч във времето, но имайки предвид че техническата трудност на концерта не е непосилна, не е Рахманинов или дори Шопен или Лист, прецених че няма да ми струва безкрайни усилия да се подготвя, а все пак предизвикателството е много приятно.


Клопките на концерта какви са?


Георги Черкин: Клопките са в това да са абсолютно синхронизирани трите инструмента, общи неща като терци – едното в долния интервал, другото в горния, да се синхронизират, да не останат като разложени.


Диан Чобанов: Особено каденците. Композиторът ги е поверил на първо и на второ пиано. Имат малко извън основния ритъм пасажи, които се синхронизират – едно от най-трудните места може би, за да се получи ансамбълът.


Виктория, Вие за първи път свирите на три рояла, синхронът ли е по-голямото изпитание?


Виктория Василенко: За първи път свиря, аз имам опит с камерната музика и с две пиана съм свирила доста, но с три рояла. Доколкото поне се сещам, за първи път и то с оркестър. Трудността едно от най-трудните неща в Моцарт е че всичко е изчистено. Сякаш излизаш на сцената без дрехи, човек няма къде да се скрие.


Георги Черкин: Ако мръдне един тон, веднага всичко се чува.


Виктория: Много е изчистена партитурата. Когато я погледнеш, има най-малко нотен багаж, а фактически, това е най-трудното. Много е важно когато са повече, солистите да бъдат едно цяло – като един инструмент и едно тяло, смятам че много добре се получава. Разбира се състезание между нас няма. Въпросът е да вярваме в себе си и да се забавляваме.


Свиренето с отдаденост и към другия в камерната музика е част от професионализма. И все пак, как преодолявате солистичното его?


Георги Черкин: Аз не свиря на пиано за това, че може да свиря с оркестър. Не обичам са свиря сам, защото ми е скучно, не търся този вид на егото. За мене е много важно взаимното музициране. Дори и мойта учителка ми е казвала: Прекалено много слушаш оркестъра. Аз обаче й казвам – на мене ми е интересно, искам са следя какво точно става там.


Виктория Василенко: До голяма степен зависи от индивидуалността на всеки музикант, защото има такива, които действително имат много голямо его. Те са неспособни да надскочат себе си. Изискването им е, всичко да се концентрира върху тях. Обаче за мене е много важно за истинския музикант, който иска да навлезе дълбоко в изкуството, а да не забравяме че на тази земя не сме сами и работим всички заедно, да работи в екип. Винаги ми е било огромно удоволствие камерното музициране, музицирането заедно. Аз също свиря соло, но нямам този вид его, което трябва да надскоча.


А диригентското его не е ли по-голямо от солистичното?


Диан Чобанов: На мене почти ми е омръзнало да съм егоист. Защото дирижирайки, аз съм длъжен да съм егоист – все пак трябва да съчетая много идеи и музиканти в едно и е необходимо да има един лидер. В случая се опитвам да се впиша в прекрасната картина, която те двамата ми предлагат, защото те са първо и второ пиано, аз съм третото. С най-голямо удоволствие, веднъж не съм егоист.


Дирижирали сте всички филхармонии в България, с изключение на Бургаската, сега сте с Радиооркестъра?


Така се стекоха обстоятелствата. Аз бях дългогодишен диригент на Софийската филхармония, дълго работих в чужбина, после в Стара Загора, сега съм в Пловдив, радвам се че имам сега изява и с Радиооркестъра. Тук ще кажа – това е един абсолютно елитен ансамбъл, мисля че е най-добрият в момента. Моцарт винаги е тежка проба за един оркестър, те се справят завидно добре. На фона на всичко което познавам в България, на всички български оркестри.


Защо българските музиканти трябва да останат, както вие сте тук, и да свирят в България, независимо че сте хора на света. Кое е привлекателното?


Георги Черкин: Не че трябва, а по-скоро да се почувства. Аз съм го почувствал. България се развива, не върви надолу, въпреки всички опити на медиите да опровергават това. Обиколих света и видях, че е пък не е чак толкова по-хубаво в чужбина. А и трябва да се погрижим за имиджа на страната.


Виктория Василенко: Аз от няколко години живея в чужбина, но непрекъснато се опитвам да поддържам връзките си с България, където се връщам често и правя всичко възможно да го е колкото е възможно по-често, защото България ми е дала базата. Има хора, които отиват да учат, остават там и да работят, и го забравят. Дори се отнасят доста пренебрежително. В биографиите си пишат други държави, не и България, много такива ситуации съм виждала. А това е много тъжно. Ние трябва да се гордеем че сме българи, защото сме много талантливи, не само музиканти, но и хора. Трябва да отвръщаме на това, което ни е дала. То наистина е до човека, както си го чувства, аз го чувствам така.


Диан Чобанов: Винаги има две страни, аз с голямо удоволствие дирижирам в България, защото чувствам че мога да бъда полезен навсякъде, където съм бил и мога да допринеса малко за развитието на българската култура, а това е важно за една нация. За да съществува, тя трябва да има култура. Опитвам се с моите скромни усилия да попълвам културата, която липсва в страната ни в момента. Това е моя мисия. Има хора, с потребност от това изкуство и то трябва да им бъде предоставено там, където живеят, а не да пътуват по света. Защото има способни, талантливи хора в България, които могат да правят страхотно изкуство.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK