Управлението е отговорност и служене

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за .

Управлението е отговорност и служене


Съдържание от Демократична България. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Разговор с Методи Лалов, водач на листата за общински съветници на Демократична България за София.


Г-н Лалов, кандидатирате се за общински съветник - водач сте на листата на Демократична България. Какво кара един доскорошен съдия да влезе в политиката?


Изключително много си обичах работата. Заради свинщината се наложи да се разделя с нея. Все едно оставих любим човек и заминах на фронта. Сигурно така са се чувствали войниците във войните - отивали са да се борят за бъдещето на любимите си хора, макар да са знаели, че няма повече да го видят. И със съда стана така. Напуснах съда, за да дам шанс да не умре пред очите ми. Все повече в законодателството липсва здравият разум. Като и Кристиан Таков казваше "Пазете правото от закона!". Все по-малко право има в закона. Затова напуснах.


Защо се включихте точно в тази листа?
Част съм от тази листа защото ме поканиха хора, които харесвам заради интелекта и обществените им позиции. Вярвам на тези хора. Вярвам и че мога да допринеса със своята смелост и непримиримост да променим България и от държава с управление на простотията да я превърнем в правова и демократична държава. Вярвам, че сме от една порода, защото дори само това, че ме приобщиха към себе си, означава, че ще работят по правилата в полза на гражданите. В противен случай аз веднага ще ги разоблича. Защото искам и ще бъда лоялен само към закона и онези, които са възпитани да работят в рамките му.


Какво от съдийската работа ще вземете със себе си в Общинския съвет?


Това, което е в основата на работата за всеки юрист - дайте ми фактите и ще Ви дам решенията. Установяваме факти. Фактите се установяват с доказателства. След това прилагаме правото. Ако законът, правилото, наредбата не са ок, работим за тяхната промяна.


Ако трябва на сегашното управление на София да му дадете присъда, каква би била тя?


Първо – не играят по правилата. Този, който играе по правилата, е готов да обяснява и преди, и след това. Тези хора не играят по правилата и затова и бягат по кулоарите, с микрофони ги гонят, мънкат, не са убедителни.


Това им е присъдата – нечестни хора. И несъзнаващи, всъщност, истинската роля на управляващия. Управлението е отговорност и е служене. Аз съм готов да служа. А хората трябва да разберат, че ние просто кандидатстваме за работа и че гражданите трябва да сменят всеки управляващ, който е негоден за тях. Трябва просто да ги уволняват – това става по време на избори, това става с протести. Това става по демократични начини. Не съм привърженик на това да изпочупим сгради и нечии глави – първо, защото не се прави така в демократичните държави. И после, защото не искам да съм от другата страна и ако не мога да обясня нещо бързо или съм го сгрешил, някой, на свой ред, да дойде да ми счупи главата заради това.


Да се поставяш на мястото на другия е едно от основните неща в правото. Моя колега казваше преди време, че има два вида съдии - едните се раздават в зала, другите мислят за печката вкъщи. И е точно така. Една част от правосъдието е така - там да сложа някаква присъда, за 5, 10 години, ама не може да ти каже защо е толкова. Трябва да се поставиш на мястото на подсъдимия, на неговото семейство, на жертвата, въпреки че никога не трябва да съчувстваш, защото не отсъждаш от свое име, а от името на обществото. Вярвам, че можеш да си строг или великодушен, когато се отнася до теб или до близките ти. Обаче от името на обществото не можеш да си нито строг, нито великодушен. Трябва да си точен. Това е още нещо, което ще пренеса и в Общинския съвет - съзнанието, че решенията, които вземам, не ги вземам от свое име, а от името на обществото и в негова полза.


Как изглеждат сегашните управници на София през погледа на един съдия?


Понеже настоящите управници на София са на позициите си от над 10 години, бих казал, че това всъщност са хора рецидивисти. И в този смисъл ще им дам тежка присъда. Първата грешка винаги е по-простима е. Човек прави много неща от недооценяване, от ниска емоционална интелигентност, от липса на пример. Обаче тези хора са упорити, настояват, и за мен те са рецидивисти. Но пък, знаете ли, рецидивът предполага да си осъден и държавата и обществото да са ти казали къде си сгрешил. А на тези хора обществото кога им показа, че е грешно това, което правят? Напротив. Преизбираме ги. Тоест, ние с действията си казваме "Харесваме Ви, продължавайте така!". А трябва да им покажем, че са рецидивисти.


От какво има нужда София според Вас?


От домошарско отношение. Трябва наистина да го разбираш като "своето". Да обиколиш парка днеска и да кажеш: "Тук какво мога да подобря?" Да се надгражда постоянно и да се поддържа. А тук се прави ударно, за пари. Да се направи, да избухне - включително и хубави неща на моменти, но после ги зарязваме. И си личи отношението. Преди всичко това е - отношение.


Някъде скоро четох, че се сменя терминът "икономически растеж" с "добруване" по скандинавските страни. Трябва да се обърнем към добруването. Искам хората да ги виждам добре. Да е чисто, да е подредено, хубаво. Какво повече ни трябва?


Също - откритост й липсва на София. Искам откритост – да обясняваме предварително – защо ще е три лева цената на нещо си, защо ще имаме такива бордюри, а не други, защо пет пъти по-скъпо, но двайсет години по-трайно. Хората имат дворци и пътища от столетия, а ние правим някакви гипсокартони.


И още нещо, което ми липсва за София – знам, че никой не може да възстанови природата, но аз видях, като правихме съда на бул. "Цар Борис III", как може да се направи по-добре. Искам да видя да се руши някъде бетон, за да се върне пръстта и да посадим дървета. Има места, където това е небходимо. Това го направи Испания с някои от курортите си. Искам да видя как махат неизползвана алея и поставят плочките по вече утъпканата от хората пътека.


И накрая, може би най-важното: на София й липсват сърцати хора в управлението. Тези хора сега не са сърцати. Не са добри стопани. Не приемат София като своя. Аз съм готов да ходя и да правя бордюри с хората. Ама не за шоу. А защото този град има нужда от сърцати хора, които да дават пример. В момента не го виждам това. И от качество - правиш го и не го мърдаш 20 години.


Какво е най-важното, което трябва да знаем, за да си изберем общински съветници?


Гражданите трябва да са наясно, че общината е техният дом. Общинската собственост е тяхна, а не на някой, който да я усвои в свой личен интерес. Институциите работят за тях. Те са създадени и по закон и да им служат. Трябва да удовлетворяват техните интереси. Обществените ресурси трябва да бъдат използвани единствено и само за задоволяване на обществения интерес.


Общинският съвет според конституцията е органът на местното самоуправление. Ако оставим настрана нормативната роля, която е отредена на ОС, той е важен, защото там са представителите на всички граждани, на различни групи граждани. Общинските съветници са хора с различен личен и професионален профил. Сблъсъкът на интереси и на аргументи е същностната характеристика на всеки колективен орган и по дефиниция е насочен към постигане на най-добрите решения. Тази сила на ОС трябва да бъде използвана. Дали ще работи добре, зависи от хората в него. Ние от Демократична България ще създадем такива правила на работа, които да осигурят прозрачна, отчетна и компетентна работа на този орган. Ще слушаме гражданите за техните нужди и предложения. Ще сблъскваме аргументите си публично. Ще обясняваме действията и решенията си толкова, колкото е необходимо, за да разберат хората защо постъпваме по определен начин. Ще отстояваме решенията си. Когато грешим, ще признаваме и поправяме грешките си. Ще бъдем честни.


Според Вас защо хората масово са вдигнали ръце от политиката и смятат, че е мръсна дума?


Защото съдят по себе си. Защото, когато имаш кранче преди водомера, когато имаш байпас преди електромера, как да е? Има много иначе прилични хора, които намират оправдание в това. А не е ок. Защото тогава си казваш: "Абе, и аз хитрувам, а той просто хитрува на по-високо ниво."
Аз затова съм се хвърлил в тази работа – иначе има много по-годни от мен. Но виждам, че интелигентните и възпитаните хора седят пасивни. И понеже цялата работа е, че трябва да дадеш пример, аз им казвам: "Аз ще го дам. Пък Вие, ако сте по-годни, утре в конкуренция с мен ще спечелите."
Не ми се занимава с това. Щях да съм много по-щастлив да съм там, в съда. Обаче се налага. Защото без пример, кой? Въпросът е да провокираме по-добрите да излязат и да станат активни.


***
С Методи Лалов разговаря Елена Церовска.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK