Три иновативни операции и две уеб платформи за пациенти получиха награди за високи постижения в медицината и фармацията за 2019 г.

д-р Даниела Дариткова

д-р Даниела Дариткова



Съдържание от Health PR. Статията не е част от редакционното съдържание на "Дневник"

Бюджетът за здравеопазване за 2020 г. отразява реалността на възможностите и структурите, но задържа статуквото и не гарантира реформи


Хирургичните екипи на 3 иновативни операции и създателите на 2 електронни платформи за пациенти взеха призовете за 2019 г. на Вторите годишни награди за върхови постижения, които се връчват в рамките на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от в. "Капитал" в партньорство с Health PR. Форумът бе открит от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НС, която приветства участниците и подчерта значението на развитието на средата за иновации у нас.


Д-р Дариткова председателства журито в конкурса на в. "Капитал" и биофармацевтичната комхания АбВи и отбеляза, че кандидатстващите проекти стават все по-качествени и разнообразни. Тази година са получени 52 предложения, които ще бъдат представени в специален алманах от в. "Капитал". Д-р Дариткова пожела на претендентите да продължават със същото вдъхновение и добави: "Ще бъдем успешни, когато раотим с професионализъм, визионерство и най-вече – в екип".


Д-р Дариткова връчи първата награда за иновации на екип от "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център" начело с д-р Асен Келчев, който извършва съхраняваща операция при бикуспидна аортна клапа – без приложение на протеза. Тя е направена за първи път у нас при 29-годишен мъж, а екипът кани за съвместна работа и обучение един от водещите световни кардиохирурзи в тази област - проф. Руджеро де Паулис от Италия. "Тази операция е златен стандарт в световната практика и България има нужда от нея", каза д-р Келчев и подчерта, че високите постижения са възможни благодарение на екипна работа и мултидисциплинарен подход.


Екип от "Пирогов" начело с детския травматолог проф. Деян Енчев и детския уролог д-р Пеев получи награда за най-сложната операция в детската урология – на бебета, родени с незатворен пръстен на пикочния мехур и без част от коремна стена. Първата операция при тях е спасителна и се прави до навършване на 2-месечна възраст. "Досега са оперирани 12 деца, които вече живеят нормално и имат равен шанс за развитие със своите връстници", каза проф. Асен Балтов, изпълнителен директор на "Пирогов". Наградата връчи д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.


Проф. Васил Червенков, началник на Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити Клиник болница Токуда" и доц. Петър Марков от Клиниката по акушерство и гинекология бяха отличени за иновативна операция при едно от най-тежките и животозастрашаващи усложнения на бременността – плацента перкрета. Пациентката е 32-годишна, с 3-а бременност. Тя и бебето са спасени, избегнат е животозастрашаващ кръвоизлив. Наградата връчи Кирил Николчев, изпълнителен директор на АбВи-България, който изрази възхищение и благодарност за отличните резултати на хирурзите.


Първата платформа, която помага на пациентите у нас да намират своето лекарство, ако то липсва в аптеките в тяхното населено място, бе отличена само 18 месеца след нейния старт. Създателите й Иван Димитров от Български пациентски форум и Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, изразиха готовността си да работят в защита на итересите на пациентите и занапред.


проф. Григор Димитров, Деян Денев

проф. Григор Димитров, Деян Денев


Награда бе присъдена и на мобилното приложение за доболнична помощ при изгаряния, създадено от екип начело с доц. Мая Аргирова, началник на Клиниката по изгаряния в "Пирогов". То е ползвано над 2500 пъти досега, от всеки 20-и пациент в приемния кабинет на клиниката. Предстои и стартът на специализирана интернет страница със съвети какво да правим при изгаряне до постъпване в специализирана структура.


Лекционната част на форума откри проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара, член на надзорния съвет на НЗОК. Той обясни защо бюджетът за здравеопазване за 2020 г. е реален – отговаря на нормативната уредба, отразява отношенията и структурите в здравната система и съответства на финансовия ресурс на държавата. Същевременно това е бюджет на статуквото – запазва равнището на досегашните разходи за здравеопазване в рамките на 4,5-4,6% от БВП при среден разход между 8 и 12% в ЕС, каза проф. Димитров. Така се запазва дистанцията в равнището на здравеопазването у нас и в останалите страни от ЕС, обясни проф. Димитров и даде пример с Холандия, където отделят по около 4800 евро на човек от населението за здравеопазване срещу до 450 евро в България.


Той призова отново за въвеждане на електронното здравеопазване и реални промени в наследената "архаична" болнична система у нас, без които никакви желани реформи не са възможни.


Иновациите в онкологията представи проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ "Младост". Съвременните терапии, базирани на разчитането на човешкия геном и персонализираната медицина, увеличават сериозно показатели като 5-годишната преживяемост при онкозаболявания. През 1990 г. тя е 50%, докато днес стига до 80-90% при някои локализации, каза проф. Дудов. В близко бъдеще терапиите ще стават още по-индивидуализирани, като пациентите ще се групират според определени биомаркери с цел по-висока ефективност на лечението, по-точна дозировка, минимизиране на нежеланите ефекти.


Крайно време е да спрем да говорим за разходи в здравеопазването, а за плащания, срещу които стоят реални резултати, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители. Той даде примери за отлични резултати срещу инвестиции в лечението на хепатит С, ваксинна профилактика на човешки папилома вирус, остеопороза, диабет и др. Същевременно България изостава спрямо ЕС във внедряването на иновативни терапии – българските пациенти имат достъп до 23 от общо 121 разрешени за употреба в Европа от 2015 г. насам. Разходите за лекарства у нас са съпоставими със средния дял в ЕС – около 23% от общия здравен бюджет, като се изчисли без ДДС, уточни Деян Денев. Фарма индустрията компенсира лекарствените разходи с 210 млн. лв., или 16% през 2019 г.


Конференцията продължава с лекции върху иновациите при диабет, за цената и стойността на иновативните терапии, за ролята на регулатора, за пациента и болниците на бъдещето и др.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK