Оцеляване по време на ликвидация

В КРАЯ на 1991 г. от фирмата Редки метали, осигуряваща работа на 13 хил. души, се регистрират 17 търговски дружества. Проектанските, инженеринговите, научните звена се отделят като самостоятелни организации, като основната им цел е да оцелеят, както могат. От новосъздадените дружества най-голямото приема името на бившето ДСО и седалището в град Бухово. През 1992 г. в него работят 2000 души, днес те са вече само 500. Сегашното ЕТД Редки метали ООД има четири поделения: МДП Дружба-Еленица, Възход - Смолян, Смоляновци - Монтана, и химическия завод Металург в Бухово. Трите рудника на фирмата са в процес на закриване.ОСТАВКАИА РЪКОВОДСТВОТО НА РЕДКИ МЕТАЛИИ ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИ ИНСТАНЦИИсвързани с уранодобива, поискаха в понеделник съкратените и работещите в МТД Възход. Средства липсват не само за заплати, но и за материални разходи, оправдават се от ръководството. Министерството на финансите отказва да осигурява средства, защото не било публикувано новото постановление с новите срокове за ликвидацията на отрасъла, твърди управителят на Редки метали Петър Недялков. Това постановление е внесено в Министерския съвет на 17 февруари т.г., но кога ще бъде прието, едва ли някой знае. Един от основните проблеми за нас е да намерим алтернативна работа за ос-таналите в системата миньори и служители, обяснява Петър Недялков. Когато се обявява ликвидацията, Комитетът по енергетика изработва програми за алтернативна дейност и с това неговата помощ се изчерпва. Неволята е принудила работниците да добиват скалооблицоващи материали, да правят павета, да произвеждат пекщайн и мрамори. В Елешница миньорите са успели да се преква-лифицират дори в производители на памперс пелени. Към натоварване на цялата материална база и Петър НЕДЯЛКОВ, управител на ЕТД Редки метали ООД специалистите се стремят в Редки метали, това обаче е по-скоро мечта, отколкото предстояща реалност. Изработването на пластмасови и метални контейнери за събиране на битови отпадъци и контейнери за специални отпадъци са може би бъдещите производства на фирмата. За да започнат обаче, трябват министерски разрешения. До обявяването на процеса на ликвидация крайната преработка на урана се е реализирала в химическия завод в Бухово. Според постановленията и тази дейност трябва да бъде закрита до 31 декември 1996 г. Като няма суровина от рудниците, практически и заводът ще прекрати дейността си, смята директорът му инж. Тодор Гарванов.ПРЕРАБОТКАТАНА РЕДКИ МЕТАЛИ ВЕЧЕЕ САМО СПОМЕНкакто са и спомен годините, в които това огромно предприятие е работило с почти напълно заети мощности.Днес се търсят алтернативни дейности, за да не бъдат изхвърлени на улицата малкото останал и работници и унищожени производствените мощности, които първо трябва да бъдат дезактивирани, след това пречистени и пренасочени към друг вид производства. Ориентацията е към гражданските производства. Не е вярно това, което се говори, че в рудниците и в завода са работили предимно затворници, твърди директорът. Преди 10 ноември 1995 г. желаещите да постъпят тук са били стотици. Цели две села от Врачанско са се пренесли в Бухово, зарадивъзможностите за намиране на работа, които са предлагали градът и околността. Днес положението е коренно различно. От 700-те работници са останали само 120. Ниските заплати, нередовното им изплащане са принудили хората да си потърсят работа другаде. Близостта на Кремиковци е привлякла немалка част от работниците на завод Металург. Останалите в него са се превърнали в производители на син камък и белина. Мощностите за преработката на урана са консервирани още през 1992 г. За да бъдат пуснати, трябва да се намери сходна и мащабна нова технология. 4-5 млн. USD биха били капиталните вложения днес. В момента тези средства ги няма. Главният корпус за преработката на уран, където са се извършвали основните дейности, вече четвърта година е замлъкнал. Едната част от корпуса е работила само една година, другата никога не е влизала в действие. За да проработи отново, трябват минимум 600 хил. тона суровина на година, близо2 хил. тона на денонощие.В МОМЕНТА ОБАЧЕМЕТАЛУРГ Е ОСТАВЕННАДОИЗЖИВЯВАНЕТам, където са работили стотици хора, днес се разхождат врабчетата. Когато една къща е забравена, тя се руши, с болка казва инж. Гарванов. Държавата е забравила, че в Бухово съществува химически завод, както е забравила и целия отрасъл, тя въобще не се интересува за хората си, след като вече няколко месеца сме без средства, продължава директорът. Ликвидацията на уранодобива се е отразила на целия миньорски град Бухово. Като се изключи невероятната замърсеност на околната среда, всичко преди е вървяло добре в градчето. След разпадането на Редки метали се появявят невероятните проблеми с всичко, сподели кметът Стоимен Стоименов. Затруднена е доставката на хляб и ток. В Бухово няма фискална канализация, отточни води текат из всяка улица. Според кмета най-страшното от всичко е, чеИНСТИТУЦИИТЕ СА ЗАБРАВИЛИ ХОРАТАА миньорското населениена Бухово е болно и безработно. Средната продължителност на живот за мъжете е 55 години. В града почти няма възрастни мъже, а малкото останали живи не са работили в мините. От работилите през 50-те години при технологията на сухата преработка нито един не е оцелял. Нашият град е пълен с черни забрадки и вдовици, с оолка казва г-н Стоименов. Но държавата е забравила не само хората и мощностите, тя не се сеща, че край Бухово се намират двете хвостохранилища, където са натрупани отпадъците от уранодобива. Според шефа на Редки метали навсякъде, където е развивана уранодобивна дейност, обектите са охраняеми и се намират под контрол. От охраната и контрола на хвостохранилищата обаче е останал само един дървен кол с омотана около него тел, за да напомня, че тук някога е имало ограда. Като духне вятър, целият прах от пресушеното хранилище отива към източната част на града, твърди кметът. Крави и овце се разхождат съвсем близо или вътре в другото останало изкуствено езеро. Ние дори деца със салове сме гонели оттам, продължава разказа си Стоимен Стоименов. НоНА КНИГА ИМА СЛУЖБИ,КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ СНЕПРЕКЪСНАТ КОНТРОЛНА ХРАНИЛИЩЕТОПо силата на постановлението те трябва да правят радиоекологични експертизи. Според Петър Недялков такива експертизи в момента се извършвали точно на територията на хвостохранилището, където е събрана огромно количество маса от радиоактивни вещества. Под хранилището била изградена пречиствателна станция на биотех-нологичен принцип чрез бактерии, които се хранят с уранотежки метали. Населението на Бухово обаче може да плува или да си пасе животните в силно избуялата трева, без някой да го спре. Екологичните проблеми на града са огромни и тяхното решаване ще изисква десетилетия и огромни средства.Тук и в близките села Яна и Сеславци се раждат увредени деца, почти всеки напуснал мините е болен от силикоза и рак на белите дробове.Лейди София цени коректните партньориЧорапената фабрика настоява за защита от нелоялната конкуренцияАКО ние, българите, не си помогнем сами, няма кой, уверена е Гергана Тонева, търговски директор на фирма Лейди София, единственият държавен производител на дамски чорапогащи, наследник на чорапена фабрика Вълчо Иванов.Вече пета година екипът се държи със самочувствие на пазара, залагайки на строгия контрол при производството и доброто качество на изделията. Условията на пазара са много трудни -на първо място е проблемът с нелегалния внос на всевъзможни видове и марки дамски чорапогащи. Ние не се страхуваме от лоялната конкуренция на водещи италиански производители, твърди г-жа Тонева, изборът в крайна сметка е на потребителя. За всеки коректен производител или търговец има ниша на пазара, но за съжаление масово се продават съмнителни чорапогащи, които не отговарят на никакви качествени показатели и се разминават с обявената информация на опаковката. През последните пет години се наблюдава относително намаляване на дела на българските чорапогащи. Ако през 1989 г. са се произвеждали и реализирали до 34 млн. броя чорапогащи, през 1994 г. те са 25.5 млн., а за 1995 г. са предвидени 22 млн. По информация на група търговци, обявили се за чорапена борса Принцес, само през миналата година в страната са продадени общо 88 млн. броя чорапогащи. Близо 3/4 от тях са от легален и нелегален внос.Производителите от Италия и Гърция агресивно настъпват на пазарите от бившите социалистически страни, затова е необходимаСВОЕВРЕМЕННА ЗАЩИТА НА РОДНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИЕдна от формите е повишаването на вносните мита, които да се определят въз основа на реално качество, предлагат от фабриката. Не може чорапогащи с обявено високо съдържание на ликра да се обмитяват върху цена 18 цента, при условие че струват поне един долар.Във фирма Лейди София е изградена сериозна дистрибуторска мрежа, която обхваща цялата страна.Мотивацията на търговците е 10 % отстъпка, в която те вместват своите разходи и печалба - целта е българката да може да си купи на достъпни цени качествени български чорапогащи, смята г-жа Тонева.ФИРМЕНИТЕ ПРАВИЛАсе отстояват с традициите. На първо място стои мотото, че съдържанието отговаря на обявеното на опаковката. Второто правило е, че печалбата идва от оборота, а не от високите цени. Тук се произвеждат над 18 артикула в девет ръстови размера в разнообразие от 20 цвята. Масовите изделия струват от 19 до 23 лв., копринените чорапогащи са с цена 35 лв., а тези със съдържание на ликра достигат до 60 лв.Вкусовете във всеки регион на страната са различни, казва г-жа Тонева.За тях ние научаваме от нашите дистрибутори, които са и обратната връзка с нашите потребители. Много голям е интересът към чорапогащите с ликра, които се произвеждат от две години. Разработени са с технологичната и техническата помощ на известната фирма Дюпонт, която доставя и ликрата. Отношенията ни са изключително коректни, ние получаваме едномесечна отсрочка за разплащане, коментира г-жа Тонева.Предлагат се чорапогащи с ликра 15 дение, 45 и зимен вариант със 70. Съпътстващата нишка и основните прежди се доставят от Видахим - Видин.ДОВЕРИЕТО Е В ОСНОВАТАс всички партньори. Особено благодарни сме на нашите основни доставчици на материали и опаковки от Видахим и Унипак -Павликени, подчерта г-жа Тонева. В момент на затруднение през летните месеци, когато трябваше да освободим персонала в отпуск, те проявиха разбиране и работиха за нас авансово. На 21 август задвижихме наново работния цикъл и те ни предоставиха материалите, а тепърва ще се разплащаме. Ежедневно тук се произвеждат от 120 до 130 хиляди броя чорапогащи, които се реализират до една седмица. Помощ ни оказаха и дистрибуторите, които внесоха авансово 20 % от своя бъдещ оборот. Без това гласувано доверие щяхме да изпаднем в криза, твърди г-жа Тонева.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK