Александър ТОМОВ, кандидат-президент от ГОР:

Опасност от хиперинфлация ни грози, ако доларът мине 230 лв.Росица ВИДЕЛОВААЛЕКСАНДЪР ТОМОВ е роден на 27.04.1954 г. в София. Женен, с две дъщери. Висшето си образование - икономика, завършва в Санкт Петербург, Русия, специализирал е в Лондон. Доктор на науките и доцент в Софийския университет. Бил е вицепремиер от декември 1990 до ноември 1991 г. Депутат във ВНС И 36-то НС. Кандидат за президент от ГОР.Г-н Томов, как според вас ще се отрази високата инфлация на икономиката?- Мисля, че оттук нататък вдигането на цените ще има вече разрушителен ефект, защото се блокира цялата икономическа дейност. Ще оцелеят само тези производства, които работят с вътрешни ресурси и изнасят срещу конвертируема валута. Като изключим торовете, цимента и още няколко по-малки групи стоки, това няма да се отнася за повечето малки производства. Ако доларът мине границата от 220-230 лв., в страната наистина ще се породи опасност от хиперинфлация. Причината за това е мултиплициращото въздействие на цените на горивата и другите енергоносители и влиянието им върху цените на всички стоки.Значи опасността от хиперинфлация още не се е разминала?- За съжаление опасността от хиперинфлация не е чак толкова далече. Ако ни бъде сервирана поредица от бездарни управленски решения, това наистина може да се случи. Но най-опасното при хиперинфлацията е, че тя става неуправляема и има разрушителни последици за реалния сектор, формира напрежение в икономиката и води до социални сътресения. Ако обаче една по-голяма инфлация бъде добре управлявана и премислена, ако тя засили платежоспособното търсене и отвори пазарите и сетълментите на банките, това може да има благотворно въздействие върху икономиката.В какво състояние са малкият и средният ни бизнес в момента?- Малкият и средният бизнес в нашата страна е подложен на най-тежкото си изпитание през последните шест години. От една страна - условията за неговото развитие силно се влошиха поради увеличаването на цените на енергоносителите, от друга страна - търсенето на населението намаля рязко, което ще доведе до фалити на много голям брой дребни и средни производители и търговци. Ако към тях добавим колосалната данъчна преса - приетите нови закони от март тази година, ще трябва да се съгласите с мен, че между 30% и 50% от частните бизнесмени трябва да закрият или да сведат до минимум своята дейност. Впрочем, ако политиката на сегашното правителство продължи през 1997 г., този брой може да се увеличи. В момента можем да говорим за фискален терор срещу малкия и средния бизнес. Вземете за пример само факта, че ако сега един данъчен инспектор реши да затвори офис на фирма, собственикът го съди и докаже своята правота, никой не поема пропуснатите ползи и вреди, нанесени от неправомерното действие.Защо високият лихвен процент като че ли не успя да овладее курса на долара и да върне спестяванията в банките?- Лихвеният процент е важен, но недостатъчен фактор, за да реши въпроса с курса на долара. Недоверието във финансовата система е голямо, защото хората многократно бяха лъгани за състоянието на банките, за цените, за хляба, а и за много други неща. Ако не се предприемат радикални мерки, включително в състава на правителството, доверието към банковия сектор ще се възстановява много бавно, което от своя страна ще удари индустрията.Това че банките бяха фалирани една след друга, а не наведнъж, не засили ли недоверието в банковата ни система?- Смятам, че можеше да не се стигне до фалити на банки въобще, ако през 1995 г. Министерският съвет не беше започнал да контролира цените на много стоки и да призовава да не се плаща на банките. Реалната инфлация за миналата година беше около три пъти по-голяма от тази, която завоюва правителството. Всичко това увеличи задълженията на банките. Те приключиха с неколкократно по-голяма нетна загуба. Другата голяма грешка беше разпалването на скандали, засягащи големи финансови институции и големи банки. А също гигантското рефинансиране от страна на ДСК и централната банка. Никой специалист не може да приеме за нормално, че към Първа частна банка бяха приложени два коренно различни подхода - до един момент - мощно финансиране, а след това, като парите изчезнаха - обявяване на фалит. При това без да се създаде комитет на кредиторите и да се даде възможност върху чисто пазарна основа да бъде решен проблемът. Забележете, всичко в банковата система се решава от правителството и централната банка.А от кого още? - В цивилизованите пазарни икономики има друг ред, където длъжници и кредитори сядат на масата, разбират се за проблемите, ако трябва се съдят и съдът взима окончателното решение. За съжаление у нас се тръгва по друга линия - за опит на пряк контрол и вмешателство в банковата система. Решенията и банките зависят не от пазара, а както беше едно време - от началството.Нормално ли е да фалират не губещите предприятия, а кредитиралите ги банки?- Към фалитите на банки трябва да се пристъпва много внимателно, след сериозна и многоаспектна подготовка. Ясно е, че фалитите на Минералбанк и на Първа частва банка не бяха подготвени предварително. Правителството и централната банка решиха въпроса рязко - очевидно, за да докажат своята решителност пред международните финансови организации. Не съм обаче убеден, че само чрез финансова изолация и фалити на банки икономиката ни ще тръгне нагоре. Сега плащанията на повечето банки, а и на стотици предприятия са блокирани, което ще се отрази зле както на бюджета, така и ще увеличи вътрешния дълг на страната. Ако това стане, ще означава, че ние не сме имали никаква структурна реформа, а приказките за нея са били празна илюзия. Трябва да фалират не само банки, но и губещи предприятия - без това няма финансова дисциплина, нито пазарна система. Но е много опасно фалити на предприятия да се правят след тежка финансова и банкова криза и на база текущи стопански резултати. По този начин се създава лъжлива видимост, че силно работещи предприятия със стратегически възможности и ясни пазари ще трябва да бъдат затворени набързо, а след това разпродавани на безценица.И все пак не е ли редно предприятия длъжници да фалират?- Това, което е ненормално и трябва да бъде осъдено, е, че парламентът и правителството накараха данъкоплатците да поемат основната част от пасивите на фалиралите банки, без да подходят адекватно към длъжниците на самите банки. Ако това са предприятия длъжници, които обаче имат перспектива да работят и продават, към тях трябва да се приложи внимателно разсрочване на дълговете. Дори това да стимулира лека инфлация, е по-добре, отколкото да се върви към повсеместна ликвидация. Когато обаче става дума за длъжници, които са изнесли пари в чужбина, създали са други финансови институции или просто са правили неправомерни приходи, към тях отношението трябва да е сурово и безкомпромисно.Значи структурната реформа у нас още не е започнала?- За структурна реформа у нас само се говори. Дори декретивно поднесения списък на предприятия за фалит вече е забравен. Първото и необходимо условие за реално стартиране на структурната реформа е максималното ускоряване на процеса на приватизация. Повече от 50 години държавата демонстрира, че е некадърна да управлява ефективно икономическия потенциал на нацията. Бюрократичната настройка на чиновниците е в пълен дисонанс с изискванията за развитието на бизнеса. Затова трябва да се даде приоритет на бързото раздържавяване, което би оживило производството. Това са мениджърската приватизация, изграждането на смесени дружества и т.н. Може да се помисли и за продажба на предприятия на символична цена, защото много от тях не стават дори и за продажба. Трябва да се опрости умишлено усложненият процес на масова приватизация.Нужни ли са чужди инвестиции за реформата?- Необходимо е ново отношение към потенциалните чуждестранни инвеститори. На тях не трябва да се гледа като на колонизатори, а като необходими партньори за икономическото оживление. Интересът на чужденците към частните предприятия винаги е обяснимо по-голям.Какво още е необходимо за провеждането на структурната реформа?- Тя е немислима без изграждането на истински пазар на трудови ресурси. Структурната реформа предполага тотално преструктуриране на управленската система от национално до микроравнище. Рязкото съкращаване на невероятно раздутия административно-управленски персонал и ново отношение към средния собственик като партньор, а не враг на държавата са само щрихи от такава реформа.Защо все пак се получи така, че през 1995 г. икономиката ни отбелязваше положителни резултати, а сега затъва в криза?- През 1995 г. чрез форсирането на положителните тенденции в икономиката се сринаха цели подсистеми и на първо място - банковата. Увеличен бе вътрешният дълг, влоши се по този начин доверието в държавните финансови институции. Чрез прекомерния износ на зърно се подобри платежният баланс, но останахме без хляб. Чрез стимулиране на положителния растеж, без оглед на плащанията към банките, съсипахме банковата система. Чрез високомерно отношение към Международния валутен фонд пропуснахме чудесно време и много по-добри условия за следващо споразумение. Така че през 1995 г. ние формирахме растеж за сметка на равновесието на икономическата система и сега плащаме цената за това.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK