Томов - политикът между два бряга

Татяна ЯВАШЕВАИМЕНАТА на кандидатите за най-високия пост в държавата са вече известни. Не е ясно дали всички от тях ще се явят с документи пред Централната избирателна комисия и кои в крайна сметка ще успеят да минат през ситното й сито. Ясно е, че наред с Петър Стоянов и проф. Иван Маразов към сградата на Дондуков 2 са се запътили Александър Томов и Жорж Ганчев. И още: Ренета Инджова и БКП-кандидат...Сред най-амбициознитеобаче да седнат в президентското кресло е лидерът на Гражданското обединение за републиката Александър Томов.След скандала около съветите на Желю Желев относно кандадатурата на Ренета Инджова сам президентът уточни, че й е казал: второ поражение в избори за нея ще е равно на политическа смърт. И вероятно е прав. Защото когато един политик започне да кандидатства за всички по-високи постове в държавата, електоратът негласно го записва в графата на вечните кандидат-управленци. Дали обаче същото предупреждение не важи със същата сила и за Александър Томов, чиято амбиция след вицепремиерския пост в кабинета на Димитър Попов бе да оглави правителство. Независимо кое. Другият заместник министър-председател в правителството на Попов беше либералът Димитър Луджев. Двамата вицепремиери останаха в съзнанието на българина като политици близнаци. По амбицията си да бъдат най-малкото заместник министър-председатели. И двамата си направиха партии, след което застанаха начело на обединения с други сродни организации, оглавиха и парламентарни групи в 36-ото Народно събрание. Но и двамата останаха извън сегашния парламент. На ДАР не достигнаха само 0.2%, а на Нов избор - над 2%, за да прескочат 4-процентовата бариера. Томов обаче някак по-упоритопродължава да атакува власттав държавата. Във всички възможни нейни посоки.Александър Томов е роден на 27 април 1954 г. в София. Аз съм българин по рождение и съм потомък на стари български родове - подчерта той, когато инициативен комитет издигна кандидатурата му за президент. Един от прадедите на Томов е убит от турците през Априлското въстание. Прадядо му е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като е награждаван с ордени за храброст в битката при Люлебургас. Другите му деди са страдалци и антифашисти. Това е записано в биографията на кандидат-президента. В нея развитието на Томов е определено като това на много други млади българи. Нито един от неговите роднини не бил заемал високи постове. Затова развитието му не било белязано от роднински връзки и привилегии.Основното и средното си образование Томов завършва с отличие, а висшето /икономика в Санкт Петербург/- с пълно отличие. По-късно специализира политически науки и макроикономика в София и Лондон. Той е доктор по икономика. Бил е преподавател в Икономическия институт Карл Маркс в София, а сега чете лекции по политология в СУ Св. Климент Охридски.Периода, когато работи в ЦК на ДКМС, в БКП, а после и в БСП, сега той предпочита да премълчи. Такава е днес политическата конюнктура. Въпреки че в БСП той стигна до поста зам.-председател. И ако беше останал в столетницата, Жан Виденов можеше да е просто човек от първите редици в социалистическата партия. Но амбицията е като шило в торба. Като депутат от парламентарната група на БСП през май 1993 г. той положи началота на движението Гражданското обединение за републиката. И всички, които сложиха подпис под учредителния документ, бяха категорични, че ГОР не трябва да се превръща в политическа партия. После нещата се промениха. Кой например днес си спомня, че сред първите бяха и Елена Поптодорова, Филип Боков, Светослав Мичев. След дълги и мъчителни колебания Томов, Петя Шопова, Кольо Парамов, Славян Сапаревнаправиха своя труден избори напуснаха парламентарната група на социалистите. И партията. За да направят нова партия. И нова парламентарна група.Още след падането на правителството на проф. Беров Александър Томов бе готов в качеството си на съпредседател на ПГ на ДАР да приеме мандат за съставяне на правителство. Желев обаче предпочете да възложи тази задача на политическия му двойник Луджев. Но амбициозният ексвицепремиер с либерални разбирания не успя да получи необходимия брой гласове. Така правителствената криза прерасна в парламентарна. Тогава праволинейният горянин не допускаше, че всичките му амбиции могат да останат извън парламента.Томов е от хората, които никога не затръшват врати. Когато напусна Позитано 20, той каза: Майка ми ме е учила да затварям леко вратите. Затова не си отиде с гръм и трясък.Предпочете да не събаря мостакойто води назад. Този мост бе сринат от самите социалисти. Бившият им съпартиец обаче все още някак не е убеден, че обратен път към червения бряг няма. В това сякаш не са в състояние да го убедят дори и фактите, че коалицията ДАР не получи зелената бюлетина, не влезе в парламента, а после не състави коалиционно правителство с БСП. Също така след отказа на ЦИК да регистрира Пирински не Томов стана кандидатът, подкрепян от Демократичната левица. От торбата бе изваден друг.Не може да се отрече, че лидерът на ГОР има доста положителни качества. Той е сред малкото съвременни български политици, които претендират да са от модерен европейски тип. Томов непрекъснато демонстрира неизтощима енергия за работа. Никога не си позволява груб тон. Дори и когато му орежат времето за тв изява преди изборите, той публично няма да прескочи собствените си граници на приличие. В оценките си той е винаги предпазлив. И казва само това, което е решил, че трябва да каже. Затова например предпочита да дава интервюта в писмен вид след предварително зададени въпроси. Явно импровизациите все пак за него са свързани с политически риск. За Томов също така може да се каже, че бешесред най-подготвенитеза сегашните постове на Жан Виденов. Във всеки момент от всеки джоб Александър Томов може да извади или нова програма за икономическото възраждане на България, или някой чуждестранен инвеститор. Той е човекът, който твърди, че знае пътя към връщането на руските ни пазари. Липсва му обаче търпение. И иска бързо и на всяка цена да скочи на върха на пирамидата.Когато БСДП и ГОР тръгнаха да правят съюз, наблюдатели веднага предупредиха социалдемократите, че те са Троя, а Томов - троянски кон. Това за нас е голям комплимент, защото Сашо Томов не беше случайна фигура в БСП - каза тогава д-р Дертлиев. Смятам, че това не е агентурна игра, а е негова собствена еволюция. Докъде и какъв ще е този път, времето ще покаже, подчерта лидерът на БСДП. И времето показа. Електоралната маса на БСП кратичко нарече горянина ренегат. За твърдия соцелекторат той и до днес си остана такъв. Сините пък и досега го възприемат като червен. Такава е съдбата на новопокръстените. Някои от хората на Дертлиев погледнаха на него като на завоевател. И пред здравия съюз между двете организации предпочетоха бавната смърт на собствената си партия. Така Томов не успя да налее младо вино в старите мехове.Мегакоалицията ДАР, шумно афиширана като новата сила, днес вече е далечен спомен. Затова лидерът на ГОР се убеди, че е по-добре да укрепи собствената си партия. Вероятно това е и водещият подтик, за да се нареди сред щурмуващите вратите на Дондуков 2. Защото кандидатпрезидентската кампания е удобен повод ежедневно да напомняш за себе си и за организацията си. А и за мобилизация на структурите. Иначе партията е обречена на забрава. Но евентуалният неуспех после може трагично да сложи кръст на всички усилия.Вторият в кандидатпрезидентския тандем трябваше да допълва Томов. Дори и по териториален признак. Поне така беше обещал лидерът на ГОР, който сам трябваше да избере другия в двойката. Томов се спря на ген. Людмил Маринчевски, който също е роден в София и също е руски възпитаник. Бил е главен секретар на МВР, когато Томов беше вицепремиер. Генералът заяви, че няма политически амбиции, че политиката сама по себе си съвсем не го интересува. Очакваше се изборът да падне на Петя Шопова. Може би и заради лошия спомен, който вицепрезидентката Блага Димитрова оставиТомов не избра женада го допълва. А може би и заради факта, че тази жена е с толкова силно политическо присъствие...Външната политика, която 42-годишният горянин предлага, накратко звучи така: Добри отношения на България със САЩ и с Русия. И още: Инвестиции от Запад и пазари на Изток. Той предвиди до месеци подписване на генерално споразумение между НАТО и Русия. А може би просто го пожела. Две важни стъпки бе запланувал кандидат-президентът по време на кампанията си - шум около посещенията му в САЩ и Русия. Нещастният инцидент, при който той пострада на път към избирателите, му попречи да стане съпричастен на политическата макарена на Демократическата партия в Щатите. Кремъл отвори врати за него. Като кандидат за високия държавен пост там той бе приет само от шефа на президентската канцелария.Александър Томов е сред политиците, които помнят онова, което ситуацията налага да си спомнят. Веднага след парламентарните избори през декември 1994 г. той беше категоричен, че ДАР ще приеме да участва в коалиционно правителство с БСП, ако партията, спечелила изборите, приеме да следва тяхната политическа програма. Днес той си спомня, че офертата му е била да се търсят консенсусни решения за икономическото възраждане на страната. И като кандидат-президент Томов отново предлага: Всеки, който подкрепи нашата програма, е добре дошъл. Но е готов да заработи за България заедно със социалистите.Томов обичапозата на страдалецаНа лицето му винаги и във всеки момент е изписана загрижеността за бъдещето на страната. Затова и в неговата биография е записано, че дедите му са страдалци. Затова и лозунгът на кандидатпрезидентската му кампания му е България ми е по-скъпа от всичко. От 1990 г. насам Томов ни гледа от екрана със един и същ израз на лицето, които казва: Ето, аз съм човекът, който мисли за вашето днес и утре, дами и господа. Но загрижените физиономии, когато днес е по-зле от вчера, едва ли вече трогват. Защото хората си имат достатъчно собствени грижи. И защото състрадателният поглед не носи алтернативата. Александър Томов обаче е от политиците, облъчени от светлините на прожекторите. Той вече е заразен от политическия бацил. За него не е достатъчно да е преподавател в УНСС или в СУ, да е председател на партия също не стига, да е генерален директор на фондация 21 век също не го задоволява. Той трябва да е на челно място в държавата. И е готов да подчини всичко в името на тази цел.Лидерът на ГОР е от политиците, които стоят между два бряга. Той не е нито със сините, нито с червените. Той е за добри отношения и със САЩ, и с Русия. Той е и за либерализъм, но и за социални гаранции. Опитва се да хвърли мост между миналото и бъдещето, но настоящето може да му скрои лоша шега.Новият президент едва ли ще се казва Александър Томов. Защото годината сега е 1996. А тези, които ще застанат пред избирателните урни, ще пуснат бюлетина за Х не защото държат той да е президентът на Република България, а защото искат някой от конкурентите да не спечели поста на Дондуков 2. А този, който днес се явява като независим кандидат, дори наистина да обича България повече от всичко, ще остане вън от големия политически пасианс.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK