СПРАВКА ПАРИ

ТОШО ТОШЕВ е роден на 7 декември 1942 г. Твърди лично, че е първият член на БКП в семейството на работници, и не се срамува от 20-годишното си членство в партията. Не се е презаписал в БСП. Завършил е българска филология, като във втори курс започнал работа във в. Средношколско знаме. По-късно бил редактор във Вечерни новини и зав. отдел Пропаганда във в. Народна младеж. В системата на Софийския градски комитет на БКП работил 5 години като зав. отдел в Института за пропаганда на марксизма-ленинизма. След това бил главен програмен редактор в БНТ и от 1 януари 1982 г. започнал като зам. главен редактор в Труд. За главен редактор на синдикалния орган е назначен през януари 1991 г.Трябва да се оцелява, но с почтени средстваМоралът в днешната ситуация е привилегия и задължение, твърди главният редактор на в. Труд Тошо Тошев пред в. ПАРИГ-н Тошев, Труд се превърна в гореща точка на някои вестникарски публикации тези дни. Преди актуалните въпроси да ви помоля да уточните малкото си име и да припомните на нашите читатели как профсъюзният вестник стана частна собственост.- Станах главен редактор на Труд, когато вестникът беше собственост и издание на КНСБ. От 1982 г., когато започнах работа в него, и досега той се самоиздържа финансово. Затова през 1991 г. аз предложих на ръководството на конфедерацията и срещнах подкрепата на Кръстьо Петков редакцията сама да поеме управлението си и според печалбата си да взема решения за заплати, щатове и всички други финансови въпроси. Видимо беше, че в новите условия партийните, синдикалните и ведомствените издания нямат бъдеще. В някаква степен те бяха обречени да служат на определени идеологеми - различни по цел, но еднакво възпиращи като роля.Лесно ли убедихте синдикалните лидери да се откажат от собствената си трибуна?- Те сами виждаха вече, че сериозно влияние, авторитет и голям тираж имат не ведомствените, а самостоятелните вестници. Кръстьо Петков, Светослав Ставрев, Диана Дамянова, Иван Нейков, шефовете на федерации - на всички нива се разбираше, че безвъзмездното отстъпване на марката ще привлече нова аудитория и ще повиши интереса към вестника. Междувременно ръководството на Труд със същия екип започна да издава в. Труд от петък до понеделник, който стана известен по-късно като Жълт Труд. За целта регистрирахме дружество с ограничена отговорност, Медиа ООД, тъй като вестникът е интелектуална собственост на тези, които го правят. Първият му брой през есента на 1990 г. беше в 70-хиляден тираж, който се продаде изцяло.Все пак това не обяснява трансформацията на собствеността върху марката Труд...- Законът за конфискация на имуществото на тоталитарните партии и организации влезе в сила 2-3 месеца след регистрацията на Медиа ООД. Сградата, в която се намираха Труд и Профиздат, беше одържавена. Издателството се преименува на Пейо Яворов. Съществуваше вероятност вестникът също да смени собствеността си. Решихме да изпреварим събитията и поставихме по-категорчно въпроса за управлението му пред синдикалната централа. Тиражът падаше и ние поискахме намесата на елита на КНСБ за спасяването му. Изпълнителното бюро трябваше да се произнесе: или да преотстъпи безвъзмездно марката Труд на Медия ООД, или ние спирахме да го издаваме. Трети вариант не съществуваше, тъй като излизането му като профсъюзен орган беше нереално повече. Интелектуалният състав на КНСБ анализира обективно обществено-политическата ситуация и оцени, че може да разчита на вестника за своето развитие и популяризация. И даде съгласието си за промяна на собствеността.Никой ли в КНСБ не възрази срещу това безвъзмездно преотстъпване?- Изпълнителното бюро изцяло подкрепи моето предложение и го внесе в Координационния съвет. За преотстъпване на марката Труд на Медиа ООД гласува мнозинството. Против бяха някои, които смятаха, че печалбите от тази дейност ще бъдат много големи и настояваха вестникът да издържа КНСБ. Сами разбирате, че това в новите условия беше невъзможно. И собствеността беше преотстъпена.Тя включваше ли недвижимо имущество. Имам предвид сградата на Профиздат?- Трябва да е ясно - Труд винаги е плащал наем в тази сграда. И преди 50 години, и сега Медиа холдинг плаща. След промените собственик на сградата първо беше Министерството на финансите, след това - Министерството на културата. Още първата седмица новото дружество написа на министъра на финансите, тогава Иван Костов, писмо, в което се настояваше да се опише имуществото, профсъюзна собственост. Ние не желаехме да го ползваме, искахме гола сграда. След като не получихме отговор, сами изхвърлихме старите пишещи машини Марица и овехтелите бюра, направихме ремонт, вкарахме компютри, системи за предпечатна подготовка, купихме нови автомобили. И започнахме да си плащаме като наематели, абсолютно редовно. Нещо повече - ние поддържаме не само нашите етажи, но и цялата сграда - като електроинсталации, асансьори, ВиК.Казахте, че Медиа ООД е получила марката Труд в момент, когато вестникът започнал да губи тираж. Откъде взехте толкова средства за обновление?- Истината е, че Труд се издържаше на ръба, но не беше губещ. Тогава хората тук получаваха малки заплати в сравнение с новите частни вестници. Второ, през 1992 г. ние имахме от абонамент 11 млн. лв. Това не бяха малко пари, още повече, че ги получихме авансово. И те ни дадоха възможност да направим 4-страничния Труд 6-страничен, а до края на годината да започнем да го печатаме и на 8 страници. Тогава за първи път назначихме специален човек, отговарящ за рекламата. Постепенно създадохме звено за развиване на такава дейност и от пролетта на 1992 г. започнаха да постъпват приходи и от реклама. Звучи много романтично, но може би ще уточните и някои подробности около вестникарската хартия - тя създаде много от вестниците тогава?- Ние печатахме в комбината Димитър Благоев по това време. Към края на 1992 г. преминахме в ИПК Родина. Плащахме си хартията както всички, плащаме си я и днес. Ние никога не сме ползвали някакви привилегии за отложено плащане - нито на наеми, нито за полиграфически услуги. В момента плащаме около 400 000 лв. наем, при това го предплащаме. За разлика от Дума, Демокрация и Пресгрупа 168 часа, които не плащат наем на държавата.В кой момент Медиа ООД се превърна в акционерно дружество? И кои от съдружниците станаха акционери?- Една подробност - Жълт Труд до края на 1992 г. достигна и надхвърли 100 000 тираж. Той започна да печели и от корична цена. През март издадохме два пробни броя на Нощен Труд. След 2-4 мсеца загуба за моя изненада вестникът започна да се издържа и към края на годината вече печелеше. Междувременно по различни причини бяха закрити аналогичните вестници Врабец и Вечерна Дума. Това доказа жизнеността на нашите идеи и решихме да ги стабилизираме. Преценихме, че трябва да вървим напред - да привлечем нови хора и нови печеливши дейности. През октомври 1992 г. предложих да приемем нов устав за преобразуване и да учредим акционерно дружество. Какъв беше неговият състав?- Кръстьо Петков не беше съдружник в Медиа ООД, бяха Ставрев и Диана Дамянова. Те отказаха да станат акционери, но аз успях да убедя Кръстьо Петков да стане и по този начин запазихме присъствието на ръководния екип на КНСБ в дружеството. Той стана акционер с 4% от акциите. Аз имах 8.5%, останалите учредители на холдинга имаха различни дялове, но не повече от 30% според устава. Сега акционери са 25 души, от които 23 работят в холдинга. Акциите ни могат да се продават свободно между акционерите или на дружеството по споразумение, но не и навън. Това правило важи за 10 години. Медиа холдинг АД бе регистрирана с 1 000 000 лв. уставен капитал, само парични вноски, без недвижима собственост.Вие лично сега каква част от този капитал притежавате?- 16.3%.Каква е интелектуалната собственост на холдинга?- Това са вестниците Дневен Труд, Жълт Труд, Нощен Труд, АвтоТруд, Луд Труд и списанието Съвременник. Списание Космос излизаше на загуба и затова временно спряхме издаването му.Как изгубихте Тримата глупаци?- Тримата глупаци - вестникът, не рисунките на Доньо Донев, е регистриран като марка на нашата фирма. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе в наша полза чрез становище за 1 млн. лв. нанесени ни щети. Не внесохме иск в съда, а започнахме да издаваме Луд Труд. Въпрос на морална позиция.Холдингът раздава ли дивиденти на акционерите?- Да, по малко всяка година. До преди 6 месеца нямахме губещо издание и по общо решение влагахме печалбите си главно в недвижима собственост. Преди три години имаше различни идеи за това, включително чрез 5-20% участие да изграждаме печатница съвместно със Стандарт принт. Отказахме се навреме, защото това ни правеше зависими. Започнахме да строим собствена издателска сграда, тъй като наемите тук изяждат голяма част от приходите ни. Купихме 25 кореспондентски офиса в София и страната. Сега с Мобиле прес правим разпространителска фирма.И изведнъж се появи съобщението, че съкращавате журналисти - при всичките тези печеливши дейности?- Нека да сме наясно - всичките ни вестници продължават да се самоиздържат. Но цялостната обстановка в страната е такава, че и на нас ни е все по-трудно да се справяме с растящите в пъти цени - ние не можем да вдигаме цените на вестниците в такива пропорции. Перспективните финансови разчети показват, че трябва да правим икономии. От бензин, от телефони, от заплати. Ние имаме най-добрите журналисти. Винаги покрай тях са работили и стажанти, на които се разчита в бъдеще, бяхме оставили при нас и някои пенсионери. Сега се налага да се разделим с някои от тях.Колко точно, имаше спор около броя на съкратените?- Точно 80 души са съкратени. От тях творческите работници са 28 - журналисти, секретари и 1 фотограф. Другите са технически длъжности. Най-голям е процентът на съкратените шофьори.Доста неблагодарна мисия сте имали. Сам ли се срещнахте с всичките 80?- При нас всяка редакция има свой бюджет и пълна финансова самостоятелност в рамките на холдинга. Аз наблюдавам зам. главните редактори и отговорните секретари. Те отговарят за останалите екипи.Готов ли сте да оповестите размера на заплатите в изданията на холдинга?- Ще запазя това в тайна. Мога само да кажа, че от 1 ноември повишихвме всички заплати с 15%.И обявихте, че сте готови да продавате Медиа АД - колко и как?- За да приключат спекулациите по този въпрос, искам да поясня: Ние сме готови да разговаряме за съдружие със сериозна институция, но не и да се продаваме.На кого?- Първите преговори по този въпрос водих в САЩ, в края на септември и началото на октомври. По покана на световноизвестната консултантска фирма Артур Андерсен бях във Вашингтон на Световния икономически конгрес заедно с вицепремиера Дончо Конакчиев, Васил Божков - президент на НОВЕ холдинг, и Ренета Инджова. Владимир Квинт, директор на направление Инвестиции на Артур Андерсен, прояви интерес към медийния бизнес у нас и ми предложи среща на по-високо равнище в компанията. Разговорите продължиха в Ню Йорк с обсъждане на възможно сътрудничество в това направление.Обявиха ви за ликвидатор, г-н Тошев, вярно ли е това?- Кой ме обвини? Тези, които закриха последователно Народна младеж, Диалог, Врабец, Вечерен спорт, Отечествен вестник, а съвсем скоро и Вестник за жената. Какво право имат те да съдят другите, които винаги си плащат наеми, данъци и печатарски услуги, нямат никакви дългове към никого и създават работа на толкова много хора?От позицията на необвързан финансово и независим политически шеф как ще коментирате прогнозата на в. Капитал за фалит на някои вестници?- Журналистите винаги и особено сега трябва да намират това, което ги свързва, за да си помагат. Ние трябва да си съдействаме като гилдия, за да оцелеем в общата криза. Но да оцелеем с почтени средства! Това Дума и 24 часа очевидно не разбират. И това също има обяснение - става дума за морал, който е привилегия, но и задължение в днешните тежки времена.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK