ГЛИНАТА - ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО

Татяна ЯВАШЕВАЖИВОТЪТ и творчеството ми са една човешка драма, моят свят е изтъкан от обич и страдание, казва проф. Венко Колев. Най-добрият български керамик, твърдят за него познавачите. Той направи от занаята изкуство, допълват учениците му.В керамиката го отвел пръстът на съдбата. Тя му определила пътя. И въпреки че е имал само страдания, той е доволен от живота си. Защото човек не може да избяга от себе си, или пък да преиначи съдбата си: Аз зная, че има нещо много по-голямо от мен, което командва и казва да или не. В страданието прозрял много неща: Болката за кучето и за човека е една и съща. Вечно е страданието под слънцето. Но без него няма развитие. То е и предупреждение. Страданието е присъщо на всяко живо същество. И мравката страда. Но нейното страдание не можем нито да го усетим, нито да го разберем. За проф. Колев радостта и любовта са различни форми на човешкото страдание. Защото няма вечна радост. Хората са играчки в ръцете на съдбата. И неин експеримент.Човечността и животните са не само две ключови думи в речника му. За хората, които го познават, присъствието на 15 кучета и 7 котки в ателието му не е просто екзотика. В тяхната компания той съжителства от години. И всяко от тях има своята история, преди да е станало част от голямото семейство на Венко Колев. Някои от неговите четириноги приятели са слепи, други са сакати. Децата от квартала създали екоклуб за защита на бездомните животни. Един ден те намерили едно куче, на което при гара Пионер в столичния квартал Изгрев влак отрязал единия крак. Заедно с професора го завели на лекар. Направена му била операция. После му отредили място при другите кучета в ателието: Гледахме все тази човечност... Кучето Сара пък преди година пазело за двама старци боклука пред немското посолство. Нали е от по-добро качество. Веднъж Венко Колев срещнал единия от тях. Той плачел, че кучето вече пети ден го няма. Заедно с децата започнали да го издирват из квартала. Намерили го с отрязана лапа в близост до къщата на Дечко Узунов. Не можело да помръдне. И Сара завели на лекар. Така вече 1 година тя му е любимка. Професорът не жали и последните си пари, за да нахрани или да лекува своите малки съквартиранти: Когато вечер си легна, до главата ми са трима-четирима от тях. Понякога се ядосвам и ги гоня. Те се махат, но после пак идват. Свикнали са с мен. Случва се да си мисля, че никак не е малък фактът, че те толкова ме обичат.Големият скулптор е роден в с. Глоджево, Разградско, през септември 1915 г. В семейството били четирима братя. Започнал трудовата си кариера като шивашки работник. След 3-4 пъти кандидатстване в Художествената академия станал студент по керамика в класа на проф. Стоян Райнов. Завършва и скулптура при проф. Марко Марков: После един шивашки работник започна да учи другите. Беше глад, мизерия... Пращаха ми от село боб и леща. Живях на един сутерен, после на таван. Абе, тя... не искам да си спомням за онези години. По време на Втората световна война е на фронта в Македония. Избухва мина, която разкъсва дясната му ръка. Става инвалид от войната: Всичко е божа работа. Трудно може да се опише как това ми се отрази на творчетвото по-късно. Душата беше запазена. Вътрешният огън беше запален, а той не угасва и досега. Не ме убиха на фронта. Значи че съдбата ме е пазила и е казала - На теб не ти е дошло времето да те прибера.Проф. Венко Колев е човек на самотата. В нея той открил големи истини. Видял низостта на хората и от това се затворил още повече. В самотата си се обърнал към себе си. Прозрял своята природа и разбрал: Не съм сгрешил посоката. Погледнат отстрани, животът ми е много простичък. Но зад всичко това се крие една драма. При мен всичко става с труд, мъки и страдание. Радостта е онова вътрешно задоволство, оня пълнеж на човешкия живот с добри дела. Някой може да има много пари и охолен живот, но през погледа на човек като мен това не е никакво щастие. То е материално благополучие. Щастието е нещо духовно. В живота си той, професорът, признатият за народен художник, почти не е имал възможност да пътува. Спомня си, че като студент заедно с колегите си ходил на лятна практика, където много рисувал. И толкоз. В родното си село не е бил вече цели 35 години. Вдъхновението му извира от сърцето: То ми е най-верният приятел. Усеща себе си като човек от древността, живял преди хиляди-хиляди години, и като човек, който се е прераждал-прераждал. И всеки век е слагал по нещо у него, шлифовал го е. Докато се е стигнало до това, което сега Венко Колев е. И ако отново трябва да се прероди, отново иска да е Венко Колев: Иначе какво би станало. Бих бил продажник спрямо себе си и спрямо истината, която нося. И няма да заслужавам името Венко Колев. В изкуството му се наблюдават древни мотиви. Неговият творчески сътрудник Мария Сестримска разказва, че преди години неин колега археолог праисторик изкопал съдове от неолитно селище на терена на Слатино, Кюстендилско, подобни на керамичните съдове на Венко Колев. И със същия архаичен дух. В творбите му има мотиви и от Древния Египет. Откъде идват: Там само дядо Господ знае. Има неща, които човек не може да си ги обясни. Правя творбите си под напора на вътрешната необходимост. Дали ще е като египетски, прабългарски или асировавилонски мотив, за мен не е важно. Важно е, че те носят онова, което ги прави живи. В много от творбите му присъства светът на животните. Защото те в своята беззащитност го подтикват да ги пресъздава. Когато извайва едно или друго животно, той вярва, че му придава душа и то става вечно. Защото вечни са делата на хората. Както вечно е голямото изкуство.Скулпторът усеща у себе си натрупаната мъдрост през времето. И не се бои от това, че годините минават, че вече е прехвърлил 80-те. Защото е изпълнил живота си със съдържание: Нямам право да съжалявам. И не съжалявам. Единственото нещо, за което понякога ми е тъжно, е, че нямам пари. Че съм човек сиромах.(Смее се) Но такава ми била орисията. Печелил съм само в изкуството. Спечелил съм онази красота, която човек като я види, да се насити вътрешно. Това за мен стои над всичко. Парите се харчат. Другото обаче не се харчи. Човек го влага в душата си и с него умира. Единственото нещо, което сега иска, е да има спокойствие, за да работи. И онези, малките негови приятелчета, да са около него. Защото те са източникът на вдъхновението му. Най-голямото: Те поне не лъжат. Огорчен е от хората. Защото, когато човек падне, рядко някой му подава ръка. Една привечер съвсем наскоро, както вървял, някой изненадващо го блъснал и откраднал чантата, в която имало малко пари, лекарства, купони за стола на военноинвалидите. Там обаче били и фотолентите от миналогодишната му изложба. Вече е загубил надежда, че тях поне ще му върнат. Въпреки всичко обаче Венко Колев вярва в доброто. Няма лош свят, има лоши хора, обича да казва той. Избрал света на животните, защото те не мразят и не завиждат. Нито пък съзнателно пакостят: Хората се изродиха. Хубавото у човека времето полека-лека уби. Сега властват егоизмът и омразата. А какво е спасението? Да стане потоп, който да измете земята, и всичко да започне отначало. Венко Колев вече се чувства изморен. Заради безизходицата, която навява отвсякъде: Предложили са ме за академик. Каква полза? Ще ме направят академик, е и... Титли, почести и звания не го радват. Той обаче се нарежда сред българите, получили международно признание - от България единствено Венко Колев е член на Международната академия по керамика към ЮНЕСКО със седалище в Женева. Освен тоава изтъкнатият керамик получи наградата за пластично изкуство за 1996 г., която Международната акдемия по изкуствата връчва всяка година. Проф. Колев стана и нейн редовен член.Светът на ваятеля е колкото реален, толкова и абстрактен: Къде другаде ще видите петел с розички. Дарбата да твори скулпторът смята, че е колкото указание на съдбата, толкова и наказание.Проф. Венко Колев ме научи да търся магията на керамиката. И да следвам избраната посока. Това казва Божидар Бончев, един от неговите ученици, сега преподавател в Художествената академия. Този наглед скромен човек винаги ги респектирал. Всяко негово появяване пред тях било знаменателно. Дълги години Венко Колев беше извън всички представи за величините в българското изкуство. Сега отново го преоткриват. Но той е художник без време. Защото е в миналото, в бъдещето, навсякъде. Защото е величие от световен ранг. Той направи керамиката наистина изкуство. А тя си е занаят. Трябва да си голям майстор, за да създадеш произведение от глина, за което хората да забравят, че е от глина, казва още Божидар Бончев.Освен керамика Венко Колев рисува и акварел. Избрал този материал, защото е нежен: Като 18-19-годишно момиче.За скулптора глината е вечен материал. Най-истинският. Когато работи, излъчването от ръцете му преминава у нея и тя започва да оживява: Изкуството не трябва да е мъртво и студено. Преди да кажа нещо, то се заражда дълбоко в мен. А от глината няма по-велик материал. Човекът от глина е направен и на глина става. На Венко Колев никога не му се е случвало дори да си помисли да се откаже от керамиката. Животът без изкуство за него е немислим: Сега мога да взема парчето безсмъртна глина и да направя нещо. Защото съм създаден да живея с глината и да умра с нея. Венко Колев наистина не съжалява за нищо. Защото за истинския творец няма смърт. Защото физическата смърт означава прераждане на духа в по-висша духовна форма: Смъртта е също тъй велика, както и самият живот. Колкото голям е животът, толкова голяма е и смъртта. Те са брат и сестра. Но когато творя, се чувствам извън времето. Защото аз съм времето.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK