Очевидец на холокоста разказва:

След войната Камхи живее за кратко в България и скоро се преселва в Израел, където участва в изграждането и възраждането на младата държава. Умира в Тел Авив през 1970 г.В спомените си Камхи опровергава тезата, че от Беломорска Тракия към лагерите на смъртта са депортирани 11 хиляди евреи. За първи път те се печатат в новия 12-и брой на сп. Български месечник, посветен на българското еврейство, след което ще бъдат публикувани в книга от изд. Синева. Поместваме откъс от мемоарите на Камхи.НА 28 ноември 1940 г. Гърция обяви обща мобилизация. Всички евреи се отзоваха с голям ентусиазъм и с готовност побързаха да се явят в редовете на войската. Заповедта за мобилизацията засягаше хората от 19- до 45-годишна възраст, обаче всички евреи от 18 до 55 години се записаха доброволци, за да докажат своя патриотизъм. Всички жители на еврейския квартал Коломбо, който през 1926 г. бе съзнателно запален и изгоря, масово се записаха като доброволци във войската, за да докажат, че е било грешка изгарянето на този квартал. Броят на евреите, явили се във войската като войници и доброволци, надхвърли 5000 души. Гръцките войски успяха да отблъснат италианците, взеха офанзивата така, че половината албанска земя се оказа окупирана. Броят на убитите, ранени, изчезнали и измръзнали от студа евреи възлиза на 1800 души, защото евреите бяха поставени на първите боеви линии.СЛЕД такава саможертва и такова свидетелство за патриотизъм евреите си помислиха, че антисемитизмът ще изчезне напълно в Гърция. Обаче за голямо съжаление всичко се забрави още след първата седмица. През първите дни на април 1941 г. германците обявиха война на Гърция. И на 8 април вечерта Солун капитулира. Гръцкият генерал Чолакиус сключи примирие за предаването на града, което трябваше да стане на следващия ден. Още на 8 април гръцките и английските войски се евакуираха от града, като запалиха складовете с храни, петрол и всичко онова, което не можеха да отнесат със себе си. За тази цел на пристанището бяха натоварени 15 парахода, а десет влака по двайсет вагона на всеки четвърт час поемаха нанякъде с товарите си. Сутринта на 9 април 1941 г. при голяма тържественост стана предаването на града на германците. Солунчани излязоха на 3 км извън града със знамена и букети и владиката начело, за да посрещнат ген. Лист, който предвождаше германските войски. Нито един евреин не бе поканен на това посрещане. В 9 часа ген. Лист премина през главните улици на Солун, посрещнат от хиляди гърци и акламиран с букети. Всички гърци бяха в празнично настроение и се поздравяваха като на Великден с Христос Воскресе!ЕВРЕИТЕ обратно, бяха много умислени и загрижени. Никой от нас не знаеше каква ще бъде утрешната му съдба. През същия този 9 април нито един евреин нема куража да излезе извън къщата си. На 10 април сутринта по всички ресторанти, кафенета, сладкарници бяха залепени афиши, на които с големи букви беше напечатано на гръцки език, че присъствието на чифутите е абсолютно забранено.ТОВА беше написано от същите ония, които преди три-четири дни викаха, че няма никаква разлика между евреи и гърци, че занапред заедно ще живеят като братя. Твърде бързо бяха забравени всички жертви, всичката поддръжка - морална и материална, дадена от евреите на този народ, който пое кривия път на антисемитизма. На третия ден поставиха афиши пред всички еврейски дюкяни, за да не влизат гърците в дюкяните на чифутите. Въпреки това германците влизаха в тях и си купуваха каквото им трябваше, като заплащаха покупките с окупационни марки. Но имаше гръцки кафенета и сладкарници, гдето клиентелата им бе изключително еврейска. И като видяха, че интересите им пострадаха, те протестираха пред гръцкото правителство, което им отговори, че тази заповед е била дадена от германския генерал Лист. Тогава ощетените собственици се представиха пред него и той им отговори, че подобно нареждане той не е издавал, и им казал: Можете да късате тия афиши и ако ви накажат за това, веднага ми телефонирайте! И им дал номера на своя телефон. Веднага кафеджии и сладкари махнаха тези афиши. Гръцката полиция, заедно със своите тайни агенти се явиха с голяма бързина и поискаха да им наложат наказания, обаче кафеджиите телефонираха на генерала, който от своя страна направи нужното посредничество пред шефа на гръцката полиция. По такъв начин тази заповед бе унищожена и всички локали махнаха тия проклети афиши. Но с това антисемитизмът не изчезна, а наопаки - започнаха да го прилагат с още по-голяма сила.ПРЕДИ окупацията на Солун гръцкото правителство и близките до него професори поканиха главния равин раби Цеви Кориц да говори по радиото на немски. Равинът в своята реч отправи много нападки към германското правителство, определяйки управлението му като варварско. Първата грижа на германците още през първия ден в окупирания Солун бе да заловят равина Кориц. Потърсиха го в къщата му, обаче не го намериха. Жена му, която добре познава немския език, им каза, че преди три дни равинът е заминал за Атина. Месец и нещо по-късно, към края на май, германците окупираха и столицата Атина. И още същия ден отново първата им грижа е била как да хванат равина Кориц.НЕГОВИТЕ гръцки приятели веднага го предадоха на главнокомандващия германската войска ген. Лист. Ако приятелите му и гръцкото правителство искаха да го укрият, германците никога не биха могли да го намерят в голям град като Атина. Но за гръцкото правителство бе истинска радост да предадат един еврейски свещеник в ръцете на неговите палачи. И така равинът Кориц изчезна, без никой да знае каквото и да е за постигналата го съдба. Осем месеца по-късно, през февруари 1942 г., главният равин д-р Цеви Кориц, радостен и горд, най-неочаквано се яви в Солун и настоятелството заедно с всички евреи бяха твърде доволни да видят своя равин, завърнал се жив и здрав. Всички се надпреварваха да го посещават. Равинът сам определи дни и часове за посещение на многобройните делегации и в продължение на 15 дни голяма част от енорияшите и нотабилите се представиха пред него. На посетители равинът говорил така: Аз съм много доволен от германското правителство. Искрено и от все сърце съжалявам, че съм го нападал, съжалявам за грешката, която сторих с това си действие. Те скоро ще спечелят войната и имат добро мнение за евреите, и са с отлични впечатления от нашия народ. В най-скоро време ще окупират Палестина и ще ни я дадат на нас. На зададения му въпрос къде е прекарал осемте месеца главният равин отговори: Бях във Виена. Тамошните евреи, а така също и евреите от Варшава, са добре поставени и напълно свободни.ГЛАВНИЯТ равин поиска да му се дадат пълни и неограничени права и власт, за да ръководи общината според неговите разбирания. И това искане бе изпълнено. Малко време след това той поиска щото общинският съвет, начело с председателя д-р Рафаел Алеви, да си сложи мандатая под предлог, че било излишно да има настоятелство от 10 души, работата на което може да се извършва от трима. Според него те трябвало да познават добре немския език. За такива той посочил двамата братя Албалах и някой си Хасон. След време се узна, че тия трима господа са дошли в Солун заедно с главния равин. Така бе съставено първото комунално настоятелство под председателството на д-р Цеви Кориц. Луксозното помещение на еврейската община се превърна вЕВРЕЙСКО Гестапо. И така започнаха нашите нещастия. Първата работа на тия господа Албалах и Хасон бе да се нахвърлят в еврейските магазини. Под форма на една комисия заедно с двама-трима гърци започнаха да реквизират големи партиди от много ценни стоки. Взимаха стоките и даваха на собствениците някакви бележки до германското Гестапо, да си получели парите. Ако някой се осмеляваше да отиде там, повече не се връщаше. След като опразниха дюкяните, почнаха с къщите. Същата комисия взе да посещава подред къщите на евреите и да задига луксозната мебел. Няколко дни по-късно дойде и редът и на касетките по банките, в които евреите, в по-голямата си част, държаха накитите на жените си, златото и чуждестранната валута. Всичко бе иззето.ИЗЧИСЛЕНО е, че това излизаше на много милиони златни франка. След това започнаха да събират трудоваци евреи от 18- до 45-годишна възраст. На тези, които не искаха да идат трудоваци, им определяха огромни суми за откупуването им.Трудоваците ги очакваше много тежка работа и почти 75 на сто от тях се разболяваха от тежки болести и умираха. Така фамозният главен равин, с братята Албахан и Хасон решиха, че евреите трябва да платят два и половина милиарда драхми за ония трудоваци, бедни, богати, които не можеха да вършат тежката работа. Тази грамадна сума бе разпределена между по-заможните от нас. Който не изплащаше веднага определената му арха, биваше веднага изпращан в затвора Павлос мелас, специално опразнен за тази акция.ПО-НАСЕТНЕ всички евреи бяха събрани в определени за тях квартали. Евреите, които не живееха в тях, бяха преселени в тези пет района. Най-напред започна изселването от четвърти квартал Реджи Вардар /Барон Хирш/, понеже гарата беше отсреща. Той бе населен с работници, еснафи и най-бедни евреи. Къщите му бяха обкръжени с телени мрежи. ВСЕКИ влак имаше 40 товарни вагона, отворени и затворени, като всеки вагон поемаше 70 души. Значи един влак отнасяше по 2800 пътници. Всяка сутрин тръгваше по един влак. През деня докарваха още нови хора, на другия ден ги товареха и изпращаха, започваха най-напред с най-бедните, които си взимаха дрехи само за едно преобличане.СЛЕД това изселиха квартала Коломбо, намиращ се на главната чаршия, населен от богати и еснафи. Накрая изселиха квартала на изключително богатите Карим Ефенди /Лас Кампанас/ и съвсем накрая квартал 151, населен предимно с работници...И тъй, започнаха на 25 март 1943 г. и свършиха на 4 май 1943 г. Аз смятам, че бяха изселени около56 000 ЕВРЕИ. Обяснението ми е следното: всички евреи в Солун носихме номера. Аз имах N 41367, а живеех във втория квартал Коломбо. А в квартал 151, изселен последен, живееха още около 12 000 евреи. ИЗСЕЛВАНЕТО продължи 40 дни, а на всеки два дни имаше по един влак с по 2800 души. Значи всичко около 56 000 евреи са изселени. По-ценните предмети взеха германците, а останалото отнесоха гърците. Дойдоха германски професори, които четяха и разбираха еврейски език. След като прегледаха старите сеферторот и старите книги и ръкописи на библиотеката, ги взеха и опаковаха в сандъци. Вдигнаха ги за Германия. Това стана в синагогата, в която аз бях габаи. Синагога се казваше Кал кадош монастирьоти /Рю сенгрю/ - тая синагога беше много стара и там имаше много старини и ръкописи, донесени от Испания...10 юни 1948 г. . Близо 56 хиляди евреи бяха депортирани от Солун