Бозата: Стара слава

Казват, че Европа свършва там, където започва да се пие боза. Тази максима се опровергава веднага щом пристъпиш прага на сладкарница Диана във видинското село Арчар и вкусиш от прочутата арчарска боза.Стара славаТова, че във видинското село Арчар се прави най-добрата боза в Северозападна България, отдавна не е тайна. От хилядолетия тук успешно се развиват всички занаяти. Казват, че в началото на миналия век тук само килимарството не е било развито. Иначе всякакви други майстори е имало в селото. Бозаджиите им били албанци, разказва Ангел Живков - баш майсторът на арчарската боза.Майсторлъкът Умението да произвеждаш нещо, което с вкусовите си качества да напомня единствено и само за себе си, това е майсторлъкът. На него бай Ангел се е научил преди 34 години. Тогава бил шофьор в производствена кооперация Рациария. Разнасял из целия Видински окръг бозата, произведена от майстор Васил Вълчев - този, когото, преди да се изселят от Арчар, албанците обучили в тънкостите на правенето на слабоалкохолното питие. И непрекъснато слушал как от арчарската боза, която той кара, по-добра няма. Затова решил сам да се научи и се примолил на стария майстор. Добър човек бил майсторът и с радост споделил тайната. Дори бозаджийският качамак как се прави разкрил на своя наследник в занаята. И бил толкова добър учител, че неговият ученик Ангел Живков през 1982 г. получава приз на Първенец в социалистическото съревнование. Това е годината, през която в производителната кооперация на бай Ангел произвежда 380 т боза.ПредприемчивосттаСмелостта да скочи в частния бизнес - да произвежда и да реализира сам това, което най-добре може, бай Ангел събира едва през 1992 г. Всъщност бизнесът е семеен. Помагат му синът Ваньо и снахата Диана. Производството започва в цехче до дома им. Шест години по-късно семейният бизнес се разраства - Ангелови закупуват имот и начеват ново строителство.Трудностите Съвсем сами и със собствени средства предприемчивите наследници на бай Ангел започват да строят нов цех за производството и сладкарница. Плануват да застроят 180 квадрата. Проучванията им тогава показват, че проектирането на 1 квадратен метър застроена площ е на цена 1.10 лева. Но накрая проектантът поискал 5000 лв. Това забавило строителството. Затова едва през 2004 г. инвестицията заработила. Сега предприемчивото семейство разполага с нов цех за производство. И със собствена сладкарница. И с чешма, от която вместо вода тече боза. И всичко това е сертифицирано по европейската система за качеството на храните HACCEP. ТехнологияНапитка от пшеницаСъс съвсем нови уникални машини произвежда сега своята боза Ангел Живков. Непокътната, каквато я е научил от майстор Васил, е запазил само технологията. Зарежда автоклава с 55 килограма жито и запалва огъня, за да го свари. Самото варене трае не повече от 90 минути.То е най-важното в технологичната последователност при правенето на боза. От него зависи качеството. И най-вече - вкусът на крайния продукт.По-дълго е охлаждането на сместа, която служи като основа за бозата. Следва разреждането й с вода. Накрая се подслажда.Боза и баничка - тази традиционна за много българи закуска, е най-честата поръчка в сладкарница Диана. Тук бозата се консумира по стар народен обичай и с паста или торта. Но най-често хората идват, за да си купят боза. Това питие, освен екзотично и хранително, е и много евтино.Балканското чудо на Арчар

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK