Защо англичаните не купуват имоти в България

Първата причина е кризата. Втората е, че на България й излезе лошо име като на място, където англичаните и ирландците биват мамени. Във форумите и в западната преса се тиражират оплакванията на хора, които са загубили пари у нас. Такива сюжети наричат "истории на ужасите". В подробностите не се вниква и че купувачите са невинни жертви, изглежда очевидно, понеже страната ни е известна с корупцията и беззаконието си.
Причини


Аз обаче вече четири години работя за същите тия англичани и не виждам нещата по този начин. Вярно е, че България е корумпирана, но причините за загубените вложения са у самите купувачи. Наскоро консултирах един от тях за това какви са изгледите му да си върне загубените сто и петдесет хиляди лева. Изводът ми бе, че са никакви. Като чу това, той каза буквално следното: "Българското законодателство е лошо, понеже не предпазва купувачите от самите тях." Подобна идея е в рязко противоречие с римската максима, че правото е за зрящите, а не за спящите. С други думи, ако купувачът не е бдителен, сам си е виновен, че е загубил парите си. И това са същите римляни, чиито наследници в законодателството сме както ние, така и англичаните.Този човек бе извършил нещо безразсъдно. Беше дал пълномощно на непознат човек да тегли неограничено от влоговете му и да изразходва парите, както намери за добре. При това не само не беше предвидил никакво обезпечение, но даже и договор не беше сключил. Той беше много учуден, когато му обясних, че пълномощното само дава права, но не създава задължения. Та същият този англичанин не намираше никаква вина в собствените си действия и беше убеден, че причината да загуби парите си е в България.Друг бе убеден, че е купил къща, а когато разбра, че ще получи незастроено място, искаше да съди продавача. В договора обаче, под който стоеше неговият подпис, ясно беше написано, че купува само земя, не и сграда. И този договор бе написан на родния му език, но очевидно този човек не си беше направил труда да го прочете.Една жена, която от месеци се жалва по форумите от това какво ужасно място е България, се свърза с мен, за да я посъветвам как да си върне парите. След като изчетох договора, който тя беше сключила, не намерих никакво закононарушение. Случваше се тъкмо това, което бе написано черно на бяло.


Манталитет
Западняците идват от един различен свят, където всичко е улегнало, спокойно и където държавата ги пази от опасностите като малки деца. Щом дават пари, се подразбира, че ще получат това, за което са ги дали. Когато там хората купуват апартамент, те се тревожат не дали ще бъдат измамени, а какъв ще е цветът на плочките в банята. Че не може да ги загубят, за тях е толкова очевидно, че те изобщо не се замислят над въпроса с предохранителните мерки. В България тези хора са като селскостопански животни, извадени от фермата и хвърлени в джунглата. Те не са свикнали да се оглеждат и когато бъдат ударени, просто не могат да разберат откъде им е дошло.




Агенти
Към това трябва да се добави, че на Запад хората не правят всичко сами, а плащат на специалисти от съответната област да свършат работата. При недвижимите имоти тези специалисти се наричат "агенти", затова първата им работа, когато решат да купуват в България, е да наберат съответната дума в търсачката заедно с името на страната ни. Веднага излизат множество фирми, които се наричат "агенти". Те не могат да си представят свят без подобни лица и щом видят познатата дума, решават, че са намерили това, което търсят. Презумпцията им, че и в България има агенти, се потвърждава. При това не обичат да вникват в подробностите и да проучват как всъщност стои въпросът. Предпочитат да разглеждат цветни картинки, вместо да четат дебели книги. Щом нещо потвърждава очакванията им, значи няма как да не е така! Англичаните в България идват да купуват имоти с настроението на туристи, които са седнали да поръчват в ресторант, а не на сериозни инвеститори. Затова те очакват менюто вместо книгата с инструкциите.


Разлики
Съгласно Търговския закон обаче у нас има посредници, а не агенти. Разликата е съществена. Посредникът не представлява страните и не носи отговорност, ако едната не е изпълнила задълженията си към другата. Посредникът само ги "сватосва". Сделката е между купувача и продавача на имота. Той взема пари и от двете страни и така не защитава интереса нито на едната, нито на другата. В Англия на агента се плаща само от едната страна и той отговаря, ако й се продаде прекалено скъп имот или ако тя загуби парите си по друг начин. Затова западняците, които са намерили в интернет търговец, който нарича себе си "агент", се оставят доверчиво в неговите ръце. За тях историята приключва. Те му плащат и следователно няма нужда да мислят за нищо.Англичаните отиват дори по-далеч в глупостта си. Те се доверяват на посредника, наричан погрешно "агент", да им избере и адвокат. Така вместо независим и компетентен адвокат те се оказват с възможно най-неграмотния юрист, който в някои случаи даже не е адвокат. Но даже да е, той неизбежно е лоялен към посредника, който му е намерил работа, а не към клиента, който представлява. Клиентите се сменят, посредникът остава. Клиентът носи един хонорар, посредникът - много хонорари. Затова тези зависими адвокати правят това, което иска посредникът. Обезпечения не се ползват, а договорите се сключват по възможно най-бързия и лесен начин, което от своя страна означава, че се претупват.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK