И най-богатият българин е ... Цоло Вутов

В. "Пари" публикува специално издание "100-те най-богати българи" с класация на предприемачите, които имат най-голям принос за БВП на страната438.2 млн.лв. е богатството на най-богатия българин. А той е бизнесменът Цоло Вутов - управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която има дейности в минната индустрия и строителния бранш. Това показват данните от авторската класация на в. "Пари" в изданието "100-те най-богати българи", което от днес е на пазара.


След Вутов в класацията се подреждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.). Най-богатата дама в България е Цветелина Бориславова - основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. Тя е на 13-о място с богатство от 219.8 млн. лв. "Най-бедният" в класацията е Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", за която е изчислено, че има богатство в размер на 36.9 млн. лв. 
Как е направена класацията?
Проучването на в. "Пари" цели да се откроят фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключовите за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната.Класацията е базирана на публична информация. Като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании. Преди да се стигне до окончателния вариант на класацията, първо е създаден списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап те са оценени и на база данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е възможно и релевантно, е използвана като референтна точка пазарната капитализация на компанията.На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така на финала остават компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.


Какво не е оценено?
Яхти, къщи, коли и други лични вещи не са оценявани при обобщаването на информацията за личното богатство. В класацията не попадат и хората, които са натрупали богатство от заплащане на труда им, като например лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни. Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от гореописаните условия, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство. Пример в това отношение са трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите - Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост.


Моментна снимка
Класацията на 100-те най-богати българи всъщност е моментна снимка към началото на декември. "Всичко тече, всичко се променя", а това важи в пълна сила и за богатството, което в сегашните динамични икономически времена може да спада или да се увеличава, така че списъкът да се пренареди дори за седмици или дни. Догодина обаче в. "Пари" ще публикува нова класация. Тогава ще стане ясно и как факторът време е повлиял на богатството на богатите българи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK